Анастас (Атанас) Кръстев Стойчев е български духовник, участник в църковно-националните борби на българите, български екзархийски наместник в Кукуш и Лерин, учител.

Анастас Кръстев
български духовник
Роден
около 1847 г.
Починал
1910 г. (63 г.)

Биография редактиране

Роден е в село Боровец, Стружка нахия на Охридската каза на Османската империя към 1847 година. Завършва семинария в Белград, като по време на ученето си се издържа сам. Научава немски във Виена, Австрия.[1]

Става свещеник в Охрид и е един от водачите на българската партия в града. В Охрид се ражда и първата му дъщеря Елисавета Попанастасова Измирлиева, майката на Христо Смирненски. Баща е и на Владимир Попанастасов. В 1883 година става екзархийски наместник в Кукуш (председател на Кукушката българска православна община), Поленинска епархия. Отличава се с ученолюбие и свободолюбие и дава добро възпитание на децата си в демократичен дух.[2]

Към учебната 1892/1893 година свещеник Анастас Кръстев е председател на Кукушката община и учител в града.[3] На 22 ноември 1894 година е назначен за архиерейски наместник в Лерин и председател на Леринската българска община, но властите отказват да го признаят.[4]

По-късно е преподавател в Битолската българска класическа гимназия. Известен е като добродушен и уважаван от всички.[5][6] На 11 май 1899 година, на тържеството за светите братя Кирил и Методий, учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика Григорий Пелагонийски и е уволнен от Езархията. В гимназията избухва бунт – част от учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков.[7] Анастас Кръстев е сред учителите, взели страната на уволнения си колега и изпратили телеграма до екзарха. Скоро се получава заповед, с която всички, подписали телеграмата, са уволнени. Анастас Кръстев е принуден да напусне Македония и се установява в Свободна България, в София, където е гробищен свещеник.[5]

Свещеник Анастас Кръстев работи като учител и е автор на две книги: „Кратко православно нравствено богословие“, издадена в Ямбол в 1902 година, и „Три слова“, издадена в 1903 година.[1]

При него в София в периода 1908 – 1910 година живее и учи внукът му Христо Измирлиев (Смирненски), изпратен там поради крехкото си здраве, върху когото той оказва силно влияние.[8]

Умира при операция във Виена през 1910 година.[8]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Кръстев
(около 1847 - 1910)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ефтим Лимончев
 
Параскева
Лимончева
 
Владимир Попанастасов
(1883 - 1913)
 
Ефросина
Настева
 
Никола Настев
(1866 - 1929)
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
Елена
Попанастасова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сашо Настев
(1900 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297.
  2. Караславов, Георги. Избрани произведение. Студии. София, Български писател, 1979. с. 20-21.
  3. Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.
  4. Лельова, Р. Политическият статут на българските градски общини в Македония и отношението им с османските власти (1978-1903) // Македонски преглед XXIX (4). София, 2006. с. 60-61.
  5. а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297 – 298.
  6. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк // Български писател, 1967. с. 19. Посетен на 15 май 2022.
  7. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  8. а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 298.