Дзоле Стойчев

български революционер

Лазар Стойчев Гергев, известен като Дзоле и Атеш (Атем) Паша,[1] е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Дзоле Стойчев
български революционер
Снимка на Дзоле войвода от Баница (фото Братя Манаки)
Снимка на Дзоле войвода от Баница
(фото Братя Манаки)
Роден
1867 г.
Починал
ПогребанБаница, Гърция
Дзоле Стойчев в Общомедия

Биография редактиране

 
Обединената леринска чета на Дзоле Гергов Стойчев и Стойчо Иванов след Младотурската революция, 1908 г.

Дзоле Стойчев е роден в Баница, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и изпълнява куриерски и терористични задачи. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Тане Стойчев и Доре Минчев от село Горничево, Дине Клюсето от Горно Върбени[3]. Става четник при Тане Стойчев, а от 1903 година е лерински войвода на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След погрома на въстанието е околийски войвода. На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението, турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. Като районен войвода Дзоле Стойчев се движи в Леринския революционен район с 6 души четници, а отделно действат подвойводите му Насе Катин от Българска Блаца, 30 годишен и действащ в Буфкол, Петър Христов Неволянчето в Нередско и Кръсте Льондев в Сетинско и Попадийско.[4]

През 1907 година изпраща писмо до жителите на Бел камен, в което ги призовава да не подпомагат гръцките андартски чети, които избиват българите и власите в района.[5] В него се чете:

Вие не сте гърци, а сте албанци и ние не искаме от вас да правим българи. Срамно е, че вие си отхвърлихте своята народност. Знайте, че вашите братя албанци организираха албанска чета, пред която ще трябва да отговаряте. Албанските и влашките чети са в съюз с нас и ние работим заедно като братя.[6]

След Младотурската революция в 1908 година Стойчев се легализира и участва в дейността на младотурците и застава начело на местната полиция. Участва в дейността първо на Съюза на българските конституционни клубове, а след това и на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е в Лерин през 1909 година от фанатизирания турчин Саурадин[7] след гръцка провокация[8].

Дзоле Гергев остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.[9][10] През 1927 година в Елвуд, Индиана е основана Македонска патриотична организация, наречена „Дзоле Гергев“.[11]

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

Открийте още информация за Дзоле Стойчев в нашите сродни проекти:

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 158.
  3. Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  5. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр. 306 – 307.
  6. Дракул, С. Македонија меѓу автономијата и дележот, Т. 6, Скопје, 2006, с. 175
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 96.
  8. „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.
  9. Оздола идат църна кочия,
    църна кочия, с църни байрак.
    Натре ми лежи той Дзоле Гергев,
    той Дзоле Гергев, той войводата.
  10. Пламен огин во балкано Сетински
  11. Трайков, Веселин. История на българската патриотична организация в Северна Америка, София 1993, с. 175.