Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.

Тане Стойчев Клянджев[1], известен като Тане Горничевски, Тане Лерински, Тане Дзолев и Тане Грозни,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско[3].

Тане Стойчев
български революционер

Роден
Починал
юни 1907 г. (33 г.)
Тане Стойчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Доре Минчев от село Горничево, Дзоле Стойчев от село Баница, Дине Клюсов от село Горно Върбени[4]. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Янков и пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско. [5]

 
Тане Лерински (1) и четникът му Петър Стойчев Салашки (2). Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско

През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев.[6] В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от Церово с войвода Стефан Гошев, 42 души от Баница с Дзоле Стойчев и Нацо Кочев, 25 души от Горничево с Дине Ташеминов, 14 души от Борешница с Атанас Попов, 13 души от Росен, 50 души от Вощарани с Минче и Русе Ангеловски, 30 души от Пътеле с Васил Календжиев[7]. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин, Суровичево и Воден, нападат турски аскер в Пътеле и се отбраняват в Суровичево.

След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.[8]

На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.

Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30, 95
  3. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  4. Спомени на Георги Попхристов [1]
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.
  6. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309
  7. Спомени на Георги Попхристов [2]
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.

Открийте още информация за Тане Стойчев в нашите сродни проекти: