Летни олимпийски игри 1948

Четиринадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Лондон, Англия от 29 юли до 14 август 1948 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство са Балтимор, Лозана, Лос Анджелис, Минеаполис и Филаделфия. Това са първите игри, организирани след 12-годишната пауза поради Втората световна война.

Летни олимпийски игри 1948
постер на олимпиадата
Информация
Град домакин Лондон, Англия
Страни взели участие 59
Спортисти взели участие 4099 (385 жени, 3714 мъже)
Състезания 136 в 17 спорта
Откриване 29 юли, 1948
Закриване 14 август, 1948
Открити от Джордж VI
Клетва на спортистите Доналд Финли
Внасяне на олимпийския огън Джон Марк
Олимпийски стадион Уембли
Летни олимпийски игри 1948 в Общомедия
Страни участници с брой атлети

Германия и Япония не са поканени да участват. СССР отказва участие.[1]

За първи път редом с олимпийските се провеждат и параолимпийски игри.[2]

Провеждат се парад на нациите, официална церемония по откриването, приемане на олимпийския огън и клетва на спортистите.[1]

Поради лошото финансово състояние на страната, Игрите се провеждат на стадион „Уембли“, към който е добавена временно лекоатлетическа писта. Бюджетът за организирането на игрите е 600 000 британски лири (около 18,5 млн. лири към 2012 г.).[1]

Игрите са предавани по радиото в 58 страни и са наблюдавани по телевизията от 500 хил. души във Великобритания.[1]

Важни моментиРедактиране

  • Един от най-драматичните моменти на олимпиадата е финалът на маратона. Белгиецът Етиен Гаили влиза в олимпийския стадион първи, но е напълно физически изтощен и едва не припада. В последните метри го изпреварват двама бегачи и той печели бронз.
  • Победителят в маратона Делфо Кабрера (Аржентина) пробягва дистанцията за 2:34:51 часа.[1]
  • Нидерландката Фани Бланкерс-Коен става звездата на олимпиадата, след като печели 4 златни медала в леката атлетика.
  • Фехтовачът Илона Елек и гребецът Ян Бържак печелят за втори път злато след 12 години.
  • Индия печели за пореден път турнира по хокей на трева.
  • Дънкан Уайт печели първия медал за Шри Ланка. Той става втори в бягането на 400 метра с препятствия.
  • Японецът Харолд Саката печели сребърен медал във вдигането на тежести. След олимпиадата участва в един от филмите за Джеймс Бонд.
  • На финала на футболния турнир Швеция побеждава Югославия с 3:1.
  • За пръв път в леката атлетика се използва стартово блокче.
  • На финала на спринта на 100 метра Харисън Дилард (САЩ) и Барни Юъл (САЩ) пробягват дистанцията за 10,3 секунди. За първи път изходът от състезание е решен с фотофиниш.[1]
  • От програмата за извадени спортовете хандбал и поло.
  • Затрудненията след войната не позволяват построяването на олимпийско село.

МедалиРедактиране

Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1   САЩ 38 27 19 84
2   Швеция 16 11 17 44
3   Франция 10 6 13 29
4   Унгария 10 5 12 27
5   Италия 8 11 8 27
6   Финландия 8 7 5 20
7   Турция 6 4 2 12
8   Чехословакия 6 2 3 11
9   Швейцария 5 10 5 20
10   Дания 5 7 8 20

Олимпийски спортовеРедактиране

На тези олимпийски игри баскетболът започва да се играе в зала. За последен път се провежда състезание по изкуство.

Демонстрационни спортовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е London's three Olympic Games compared, „Би Би Си“, 24 юли 2012 г.
  2. London Olympics: Coe praises UK 'spirit of generosity', „Би Би Си“, 13 август 2012 г.