Летни олимпийски игри 1948

Четиринадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Лондон, Англия от 29 юли до 14 август 1948 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство са Балтимор, Лозана, Лос Анджелис, Минеаполис и Филаделфия. Това са първите игри, организирани след 12-годишната пауза поради Втората световна война.

Летни олимпийски игри 1948
постер на олимпиадата
Град домакинЛондон, Англия
Страни взели участие59
Спортисти взели участие4099 (385 жени, 3714 мъже)
Състезания136 в 17 спорта
Откриване29 юли, 1948
Закриване14 август, 1948
Открити отДжордж VI
Клетва на спортиститеДоналд Финли
Внасяне на олимпийския огънДжон Марк
Олимпийски стадионУембли
Летни олимпийски игри 1948 в Общомедия
Страни участници с брой атлети

Германия и Япония не са поканени да участват. СССР отказва участие.[1]

За първи път редом с олимпийските се провеждат и параолимпийски игри.[2]

Провеждат се парад на нациите, официална церемония по откриването, приемане на олимпийския огън и клетва на спортистите.[1]

Поради лошото финансово състояние на страната, Игрите се провеждат на стадион „Уембли“, към който е добавена временно лекоатлетическа писта. Бюджетът за организирането на игрите е 600 000 британски лири (около 18,5 млн. лири към 2012 г.).[1]

Игрите са предавани по радиото в 58 страни и са наблюдавани по телевизията от 500 хил. души във Великобритания.[1]

Важни моментиРедактиране

  • Един от най-драматичните моменти на олимпиадата е финалът на маратона. Белгиецът Етиен Гаили влиза в олимпийския стадион първи, но е напълно физически изтощен и едва не припада. В последните метри го изпреварват двама бегачи и той печели бронз.
  • Победителят в маратона Делфо Кабрера (Аржентина) пробягва дистанцията за 2:34:51 часа.[1]
  • Нидерландката Фани Бланкерс-Коен става звездата на олимпиадата, след като печели 4 златни медала в леката атлетика.
  • Фехтовачът Илона Елек и гребецът Ян Бържак печелят за втори път злато след 12 години.
  • Индия печели за пореден път турнира по хокей на трева.
  • Дънкан Уайт печели първия медал за Шри Ланка. Той става втори в бягането на 400 метра с препятствия.
  • Японецът Харолд Саката печели сребърен медал във вдигането на тежести. След олимпиадата участва в един от филмите за Джеймс Бонд.
  • На финала на футболния турнир Швеция побеждава Югославия с 3:1.
  • За пръв път в леката атлетика се използва стартово блокче.
  • На финала на спринта на 100 метра Харисън Дилард (САЩ) и Барни Юъл (САЩ) пробягват дистанцията за 10,3 секунди. За първи път изходът от състезание е решен с фотофиниш.[1]
  • От програмата за извадени спортовете хандбал и поло.
  • Затрудненията след войната не позволяват построяването на олимпийско село.

МедалиРедактиране

Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1   САЩ 38 27 19 84
2   Швеция 16 11 17 44
3   Франция 10 6 13 29
4   Унгария 10 5 12 27
5   Италия 8 11 8 27
6   Финландия 8 7 5 20
7   Турция 6 4 2 12
8   Чехословакия 6 2 3 11
9   Швейцария 5 10 5 20
10   Дания 5 7 8 20

Олимпийски спортовеРедактиране

На тези олимпийски игри баскетболът започва да се играе в зала. За последен път се провежда състезание по изкуство.

Демонстрационни спортовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е London's three Olympic Games compared, „Би Би Си“, 24 юли 2012 г.
  2. London Olympics: Coe praises UK 'spirit of generosity', „Би Би Си“, 13 август 2012 г.