Лешничани или Летен (на албански: Lejcan или Lejcani) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Лешничани
Lejcan
— село —
Albania relief location map.jpg
41.4247° с. ш. 20.4111° и. д.
Лешничани
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

ИсторияРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лешничани (Lechnitza) е посочено като село с 25 домакинства с 54 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Летен живеят 240 души българи мохамедани,[2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3]

След Балканската война в 1912 година Лешничани попада в Албания.

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Лешничани е отбелязано като село със 120 къщи българи мохамедани.[4]

Според Божидар Видоески в Лешничани живеят „македонци мюсюлмани“.[5]

До 2015 година селото е част от община Острени.

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172 – 173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  4. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  5. Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши.