Хроничен лимфедем

Хроничният лимфедем (Lymphedemaе) трайно и развиващо се увеличаване на обема на определена част от тялото, породено от лимфен застой вследствие на вродени или придобити изменения в лимфната система.

Лимфедем
Специалност	обща хирургия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10	I89.0, I97.2, Q82.0
МКБ-9	457.0, 457.1, 757.0
OMIM	153100
База данни DiseasesDB	7679
База данни eMedicine	article/1087313
Мед. рубрики MeSH	D008209
Хроничен лимфедем в Общомедия

Първичните лимфедеми не са често срещани тъй като рядко достигат до клинична изява. Етиологичните фактори най-общо са: аномалии в развитието на лимфните съдове или външни фактори, които спират нормалното развитие на лимфните съдове и възли.

Вследствие на тези аномалии или промени в лимфната система настъпва недостатъчност на лимфния дренаж. Така кожата или подкожието се оводнява, образувайки мек едем (подуване), който нараства прогресивно. Поради обогатяването на тъканта с белтъчини постепенно мекият едем се превръща в твърд.

Болестта минава през четири стадия : при първия отокът само се появява. При втория отокът е постоянен, но изчезва или се появява нощем. При третия стадий едемът е траен и не се скрива. При последния стадий се получават деформации на крайника и обемът му се увеличава.

Симптомите на лимфедема могат да се разделят външно видими и на такива, които само пациентът може да усети.

Сред външно видимите са:

• Подуване на части от ръцете или краката, включително на пръстите на ръцете или краката
• Подуване на целите ръце или крака
• Податливост на възпаления и обриви
• Пигментация на кожата
• Ясно видими бръчки и набраздявания на кожата
• Ограничена подвижност

А симптомите, които могат да се усетят са:

• Умора и тежест в крайниците
• Дискомфорт или болка
• Изтръпване
• Бърза умора на дадения крайник
• Повтарящи се (рецидивиращи) инфекции като лимфангит, например
• Загрубяване или втвърдяване на кожата (фиброза)