Литицката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Λιτίτσης) e бивша епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът е със седалище в тракийския град Ортакьой, днес Ивайловград, България.[1]

Литицка епархия
Основите на епископската базилика в Лютица
Местно имеΙερά Μητρόπολη Λιτίτσης
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя
Османска империя
ЦентърОртакьой
Катедрална църкваЛютицка базилика,
Преображение Господне
Санмитрополит

История редактиране

Епархията носи името на средновековната крепост Лютица над Ивайловград. Като епископия се споменава за първи път по време на управлението на император Лъв VI Философ (886 – 912) като Льотицка епископия (Επισκοπή Λιοτίτζης).[1] Упомената е и около 940 година.[2]

Лютица е унищожена от кърджалии в 1790 година и седалището е преместено в Ортакьой.[1]

В 1821 година при избухването на Гръцката революция епископ Софроний Литицки, който е член на Филики Етерия, сформира революционна чета от жители на Мандрица и Ортакьой, която прекосява българските земи и се присъединява към войските на Александър Ипсиланти и участват в революцията на Молдова. След провала на революцията оцелелите стигат до Епир, а оттам до Румелия.[1]

През септември 1855 година Литицката архиепископия е повишена в митрополия.[3]

Според статистическата таблица от 1907 година на Вселенската патриаршия в 25 учебни заведения на Литицката митрополия са преподавали 30 учители. След Букурещкия договор от 1913 година Ортакьой остава на българска територия и епархията е драматично намалена. Последният митрополит е Никодим, който служи като архийерей от 1907 година до смъртта си в 1930 година.[1]

Митрополити редактиране

 
Кръщелно от Литицката митрополия, 20 август 1901 година
Име Име Управление Забележка Години
Анонимен Ανώνυμος като Литидзки (Λιτίτζης) в 1342, 1350 и 1351
Теодосий Θεοδόσιος 1652 — 1681
Паладий Παλλάδιος 1688 — 1689
Анонимен Ανώνυμος в 1712 в синодално решение на Кирил IV Константинополски
Методий Μεθόδιος 1721 — 1731
Анонимен Ανώνυμος ? — 1759
Атанасий Αθανάσιος 1759 — 1788
Игнатий Ιγνάτιος 1788 — 1796
Григорий Γρηγόριος 1796 — 1811
Софроний Σωφρόνιος 1811 - 1827 † ? - 1827
Йоаникий Ιωαννίκιος декември 1827 – 10 януари 1853 в имброски м. 1790 – 1870
Григорий Γρηγόριος 10 януари 1853 – 1855 † от макариополски е. ? – 1855
Йосиф Ιωσήφ 27 юли 1855 – 4 март 1861 подал оставка ? – 1871
Игнатий Ιγνάτιος 11 март 1861 – 14 януари 1892 в мраморноостровен м. ? – 1893
Константин Κωνσταντίνος 11 януари 1892 – 3 май 1894 от дафнуски е., в мелнишки м. 1850 – 1923
Василий Βασίλειος 3 май 1894 – 27 септември 1897 от дафнуски е., в парамитийски и филятески м. 1858 – 1936
Никифор Νικηφόρος 27 септември 1897 – 8 февруари 1907 от неврокопски м., в чорленски и серентийски м. 1854 – 1931
Никодим Νικόδημος 25 февруари 1907 – 1 юни 1930 † ? – 1930

Бележки редактиране

  1. а б в г д Ιερές Μητροπόλεις της Μικράς Ασίας // Μικρασιάτικα, 25 Ιουλίου, 2014. Посетен на 26 декември 2022 г. (на гръцки)
  2. Средновековната крепост Лютица, област Хасково, архив на оригинала от 25 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121125051438/http://www.haskovo.com/bg/page_150_29.html, посетен на 2013-07-29 
  3. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λιτίτσης κυρός Ιωσήφ. (;-1871) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 9 октомври 2017. (на гръцки)