Уикипедия

Литовой

Вижте пояснителната страница за други значения на Лептокария.

Литово̀й[1] или Лито̀во (на гръцки: Λεπτοκαρυά, Лептокария, до 1954 година Λιτοβόιο, Литовойо[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Литовой
Λεπτοκαρυά
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.8617° с. ш. 22.4619° и. д.
Литовой
Централна Македония
40.8617° с. ш. 22.4619° и. д.
Литовой
Воденско
40.8617° с. ш. 22.4619° и. д.
Литовой
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областБоймия
Надм. височина190 m
Население132 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 190 m надморска височина в северозападния край на Солунското поле на 10 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).[3]

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В XIX век Литовой е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Литово като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Литовой (Litovoï), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[5]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Литовой (Лутава) (Litovoj (Lutava),[6] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Литовой (Λιτοβόι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Литовой (Λιτοβώη) е село с 25 християнски семейства.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Литовой брои 200 жители, всички българи християни.[8] В селото работи българска църква „Св. Никола“, която обаче при нещастен инцидент изгаря.[9]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литовой (Litovoï) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[10] Към 1906-1907 година енорийски свещеник на селото е Димитрий Айгъров от Дамян.[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Литовой, 15 /III, 1 ч. от Дамян. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата е отворена; тя притежава една малка дъбова кория и 2 погона ниви. Селото се отказало от Патриаршията преди статуквото и училището не е бивало закрито. Училището е частна къща - земница, без таван, тъмно. Преди три години селянете започнали да строят училищно здание, но бегът ги спрял.[12] “

По данни на Екзархията в 1910 година Литовой е чифлигарско село с 43 семейства, 197 жители българи и една черква.[13]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λιτοβόι) има 250 екзархисти.[7][14]

В Гърция

редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мююлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Литовой (Λιτοβόι) като село със 128 мъже и 92 жени.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Литовой (Литовој) има 35 къщи славяни християни.[15]

Всички 40 български семейства[16] или 207 души[3] се изселват в България.[16] Литовойци са настанени главно в Патреш,[17] и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 7 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.[7] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 132 бежански семейства и 471 души бежанци.[18]

По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) властите изселват жителите в полските селища, а след нормализацията на обстновката, те се връщат обратно.[3]

В 1954 година селото е прекръстено на Лептокария.[3]

Населението намалява поради емиграция в градовете и чужбина. Произвежда се жито, тютюн овошки, като е развито частично и земеделието.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 220[3] 193[3] 364[3] 552[3] 215[3] 334[3] 216[3] 213[3] 204[3] 215 187 132

Личности

редактиране
Родени в Литовой
  •   Гоно Васков, председател на селския комитет на ВМОРО[19]
  •     Христо Япаджиев (Ичко Паджиев), бежанец в Патреш, при свада прострелва местни момчета, изселва се в Свети Влас и става член на ВМРО. Завръща се в Македония, а по-късно участва в организирането на Воденския батальон на Георги Димчев през 1944 година и е комендант на военния лагер. До края на живота си живее в СР Македония.[20]
  •   Стоян Бабин, Христо Аризанов, дейци на местния комитет на ВМОРО[21]
Свързани с Литовой
  •   Иван Бабев (р. 1947), български историк с произход от Литовой

Литература

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 73. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  7. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.528
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  11. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 370. (Регистър на венчилата в с. Литовой, Ениджевардарска каза, Ениджевардарска епархия, Солунски вилает; енорийски свещеник Димитри Айгъров.) На л. 1г. е дадена информация за възрастта и родното място на енорийския свещеник.
  12. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  13. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  14. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  16. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  17. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.271
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.553
  20. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.272
  21. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.247
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Литовой&oldid=12544098“.