Литовой
Вижте пояснителната страница за други значения на Лептокария.
Литово̀й[1] или Лито̀во (на гръцки: Λεπτοκαρυά, Лептокария, до 1954 Λιτοβόιο, Литовойо[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 215 души (2001).
Литовой Λεπτοκαρυά |
|
---|---|
— село — | |
![]() Изглед към селото |
|
Страна |
![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Пела |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 167 m |
Население | 215 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 10 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Литовой е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Литово като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Литовой (Litovoï), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[4]
На австрийската военна карта селото е отбелязано като Литовой (Лутава) (Litovoj (Lutava), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Литовой (Λιτοβόι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Литовой (Λιτοβώη) е село с 25 християнски семейства.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Литовой брои 200 жители, всички българи християни.[6] В селото работи българска църква „Св. Никола“, която обаче при нещастен инцидент изгаря[7].
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литовой (Litovoï) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
„ | Литовой, 15 /III, 1 ч. от Дамян. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата е отворена; тя притежава една малка дъбова кория и 2 погона ниви. Селото се отказало от Патриаршията преди статуквото и училището не е бивало закрито. Училището е частна къща - земница, без таван, тъмно. Преди три години селянете започнали да строят училищно здание, но бегът ги спрял.[9] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Литовой е чифлигарско село с 43 семейства, 197 жители българи и една черква.[10]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λιτοβόι) има 250 екзархисти.[11][5]
Според Боривое Милоевич селото (Litovoj) има 35 къщи християни славяни.[5]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мююлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Литовой (Λιτοβόι) като село със 128 мъже и 92 жени.[5] Българското му население се изселва в България, главно в Патреш[12], и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 7 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.[5] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 132 бежански семейства и 471 души бежанци.[13] В 1954 година селото е прекръстено на Лептокария.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Литовой
- Гоно Васков, председател на селския комитет на ВМОРО[14]
- Христо Япаджиев (Ичко Паджиев), бежанец в Патреш, при свада прострелва местни момчета, изселва се в Свети Влас и става член на ВМРО. Завръща се в Македония, а по-късно участва в организирането на Воденския батальон на Георги Димчев през 1944 година и е комендант на военния лагер. До края на живота си живее в СР Македония[15].
- Стоян Бабин, Христо Аризанов, дейци на местния комитет на ВМОРО[16]
- Свързани с Литовой
- Иван Бабев (р. 1947), български историк с произход от Литовой
ЛитератураРедактиране
- Диалектни текстове от Литовой в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 213 - 225.
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιτοβόιο -- Λεπτοκαρυά
- ↑ Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.528
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.271
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.553
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.272
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.247