Уикипедия

Личища

селище в Гърция, Западна Македония

Лѝчища (произношение в местния говор Лѝчишча, на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, до 1926 година Λίτσιστα, Лициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Личища
Πολυκάρπη
— село —
Гърция
40.5215° с. ш. 21.3214° и. д.
Личища
Западна Македония
40.5215° с. ш. 21.3214° и. д.
Личища
Костурско
40.5215° с. ш. 21.3214° и. д.
Личища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина618 m
Население644 души (2021 г.)
ДемонимЛичишчѐни
Пощенски код521 00
Телефонен код2467

География редактиране

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на един километър северно от Маврово (Маврохори). Южно от селото, между него и Маврово, минава Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.

История редактиране

В Османската империя редактиране

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Лико, хипокористикон от Илия.[3]

В XIX век Личища е малко село в Костурска каза на Османската империя. В началото на века френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за селото:

„ Личища, 50 семейства българи и турци.[4] “

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Личища (Lichista) живеят 1200 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Личища има 270 жители българи и 120 турци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Личища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 100 къщи.[7]

В началото на XX век Личища е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Личища има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.[9]

В 1911 година в Личища е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а в 1913 – църквата „Света Варвара“.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Личища преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Личища е обозначено като българо-турско селище.[12]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Личища на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 195[13][14] или според други данни 31 семейства със 140 души.[15]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Личишча има 70 къщи славяни християни и 95 къщи турци.[16]

В 1926 селото е прекръстено на Поликарпи. В Гражданската война 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като деца бежанци.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Личища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Доброника[18] Ντομπρονίκα Калиники Καληνίκη[19] местност СИ от Личища[18]
Пенга[18] Πέγκα Алонаки Ἀλωνάκι[19] местност И от Личища[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 380[20] 585[20] 585[14] 735[14] 605[14] 645[14] 620[14] 780[14] 781[14] 728 747

Личности редактиране

 
Тръпко Василев
Родени в Личища

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
  3. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. ↑ Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.III, 358.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  9. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. ↑ Официален сайт на бившия дем Македни[неработеща препратка]
  11. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  12. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm, посетен на 6 февруари 2008 
  14. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  18. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  20. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Личища&oldid=12127701“.