Личища

село в Гърция

Лѝчища (произношение в местния говор Лѝчишча, на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, до 1926 година Λίτσιστα, Лициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Личища
Πολυκάρπη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 618 m
Население 747 души (2011 г.)
Демоним Личишчѐни

ГеографияРедактиране

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на един километър северно от Маврово (Маврохори). Южно от селото, между него и Маврово, минава Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Лико, хипокористикон от Илия.[3]

В XIX век Личища е малко село в Костурска каза на Османската империя. В началото на века френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за селото:

Личища, 50 семейства българи и турци.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Личища (Lichista) живеят 1200 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Личища има 270 жители българи и 120 турци.[6] В началото на XX век Личища е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Личища има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.[8]

В 1911 година в Личища е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а в 1913 – църквата „Света Варвара“.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Личища преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.[10]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Личища е обозначено като българо-турско селище.[11]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Личища на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 195[12][13] или според други данни 31 семейства със 140 души.[14]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Личишча има 70 къщи славяни християни и 95 къщи турци.[15]

В 1926 селото е прекръстено на Поликарпи. В Гражданската война 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като деца бежанци.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 380[17] 585[17] 585[13] 735[13] 605[13] 645[13] 620[13] 780[13] 781[13] 728 747

ЛичностиРедактиране

Родени в Личища

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.III, 358.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Официален сайт на бившия дем Македни[неработеща препратка]
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  11. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  12. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm, посетен 26 юли 2007 
  13. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)