Лозунг
Ло́зунгът (на немски: Losung, от Lösen – разпускам[1], хвърлям жребий) е израз в лаконична форма, изразяващ ръководна идея, послание, призив, искане.
Особено е разпространен в пропагандата. Неговата функция е да формулира кратко и ясно основните политически цели, стреми се да обедини емоционално хората за постигане на дадена цел. Намирайки голямо отражение в средствата за масова информация отправя послания към обществото, целящи да стимулират действие и/или промяна в нагласите, без оглед на личните им интереси.
Целенасочени опити да се налагат политически лозунги – като „Сполука за България“, „Идва новото време!“, „Четвърта световна война“, „Война срещу тероризма“ и др., могат да бъдат част от политическа кампания или PR-акция. Налагащия лозунга има нужда в началото от неговото подробно разясняване. В последвалия развой на политическия дискурс е възможно смисълът да се загуби.
Политическия лозунг се възприема краткосрочно или дългосрочно с определената ситуация. Политическият лозунг в различие от рекламния слоган, е политически призив в енергична, кратка и ясна за възприемане от адресата форма.
Лозунгът поради съдържателната си идеологическа обремененост и кратка форма се разглежда като афористична фраза.
История на политическата реклама
редактиранеПоявата на лозунгите се свързва с бурните времена около Френската революция и „рухването“ на абсолютизма.
Най-известния лозунг на Френската революция е:
| „ | Свобода, равенство, братство | “ |
Най-известния лозунг от историята е този от Комунистическия манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс:
| „ | Пролетарии от всички страни, съединявайте се! | “ |
Съветски лозунги (на руски)
редактиранеСлед Октомврийската революция „политическата реклама“ изживява своеобразен „ренесанс“. Всеки период от историята на Съветския съюз може да се охарактеризира и идентифицира по водещия си лозунг.
По времето на гражданската война в Русия водещ лозунг е:
| „ | Вся власть — Советам! | “ |
По времето на голямата чистка сред най-известните лозунги е „Кадры решают всё“.
По времето на Втората световна война лозунгите са:
| „ | За Родину, за Сталина! | “ |
| „ | Всё для фронта, всё для победы! | “ |
| „ | Смерть фашистам-оккупантам! | “ |
, а след „осъждането“ на култа към личността на Сталин по времето на Хрушчов лозунга е:
| „ | Заветам Ленина верны | “ |
Посткомунистически лозунги (анамнеза)
редактиранеСлед изчезването на Съветския съюз от политическата карта на света в посттоталитарното политическо пространство на бившия социалистически лагер остават съхранени рефлексите от близкото минало. Особено силно тези рефлекси се възпроизвеждат в страната пострадала най-много от комунистическия режим - Русия, където се „произвеждат“ все още лозунги като:
| „ | План Путина — победа России! | “ |
и противния:
| „ | План Путина беда России | “ |
Хумор
редактиранеПоради кратката си фразеологична форма и неспособност да изразят съдържателните характеристики на идеологията която ги е породила, лозунгите твърде бързо се „изтъркват“ превръщайки се в политически клишета. Това ги прави твърде често обект на хумористични задявки, като тази с водещия лозунг на Съюза на демократичните сили:
| „ | Времето е наше! | “ |
, който е обърнат подигравателно-хумористично на каламбур
| „ | Времето е ваше, но парите са наши! | “ |
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- „Кръщение в демокрация: Политическите лозунги на Българския преход“ Александър Христов, Боян Кутевски
Източници
редактиране- ↑ Чудинов А. Н., Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка., 1910 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Политический лозунг“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |