Лотус 78

Лотус 78 е болид от Формула 1, който е използван през сезоните 1977 и 1978. Той е конструиран от дизайнерите Колин Чапман, Питър Райт, Тони Руд и Мартин Огилви, и ставайки първия граунд-ефект болид в историята на Формула 1.

Лотус 78

Картина
Категория	Формула 1 едноместен
Конструктор	Лотус
Дизайнер	Колин Чапман Тони Руд Питър Райт Мартин Огилви
Шаси	Алуминиев монокок
Двигател	Форд Косуърт DFV V8
Трансмисия	Хевланд FG400 5-скоростна наръчна
Гуми	Гудиър
Тим	John Player Team Lotus
Пилоти	5. Марио Андрети 6. Гунар Нилсон 6. Рони Петерсон 25. Хектор Ребак
Дебют	1977 Голяма награда на Аржентина
Стартове	33
Победи	7
Титли при конструкторите	1 (1978)
Титли при пилотите	1 (Марио Андрети, 1978)
Първи места на старта	7
Най-бързи обиколки	9

Конструкция и история

Лотус 78 е копие на успешния Лотус 72 като и двата болида имат клиновидна форма и вътрешно оформление, но включвайки също така аеродинамични подобрения, подобрено разпределяне на тежестта на болида и дълго междуосие. Болидът също така включва тънък и здрав монокок, а шасито е направено от фибростъкло и алуминий, за да укрепва самото шаси.

Лотус 78 дебютира в ГП на Аржентина 1977 в ръцете на Марио Андрети и Гунар Нилсон. В това състезание американеца стига до пета позиция, докато шведа не взе участие заради проблем с неговия болид. По време на сезон 1977 Андрети постига четири победи, а Нилсон една в ГП на Белгия 1977. Въпреки голямата скорост на болида, който е напред от останалите болиди в колоната по дизайн, Лотус остана зад Ферари в битката при конструкторите. Проблеми с надеждността на двигателя коства на Андрети титлата при пилотите в края на сезона, въпреки че американеца постига повече победи от Ники Лауда.

През сезон 1978, Лотус 78 отново се доказа като победител в ръцете на Андрети и на завърналия се Рони Петерсон, постигайки по една победа и по едно второ място като най-добри постижения. За ГП на Белгия 1978 болида е заменен от Лотус 79, който е подобрение на предшественика си. Последното състезание за 78 дойде в Монца, където Петерсон повреди своя 79 по време на тренировките. Той успя да класира колата на пета позиция, докато съотборника му Андрети постига пола със 79. Рони е въвлечен в масивна катастрофа на старта, което е довело на шведа да удари мантинелата и да унищожи предната част на болида. По-късно Петерсон почина след усложнения по неговото му лечение след инцидента.

Оригиналният модел е продаден на Хектор Ребак и неговия частен отбор през целия сезон 1978, където мексиканеца постига шесто място ГП на Германия 1978, но за сметка на това Ребак не успя да вземе място на стартовата решетка в седем кръга, три от които не преминава през пре-квалификацията.

Класиране във Формула 1

Година	Отбор	Двигател	Гуми	Пилоти	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	Точки	WCC
1977	John Player Team Lotus	Форд Косуърт DFV V8	Г		ARG	BRA	RSA	USW	ESP	MON	BEL	SWE	FRA	GBR	GER	AUT	NED	ITA	USA	CAN	JPN	62	2-ри
				Марио Андрети	5	Ret	Ret	1	1	5	Ret	6	1	14	Ret	Ret	Ret	1	2	9	Ret
				Гунар Нилсон	DNS	5	12	8	5	Ret	1	19	4	3	Ret	Ret	Ret	Ret	Ret	Ret	Ret
1978	John Player Team Lotus	Форд Косуърт DFV V8	Г		ARG	BRA	RSA	USW	MON	BEL	ESP	SWE	FRA	GBR	GER	AUT	NED	ITA	USA	CAN		86	1-ви*
				Марио Андрети	1	4	7	2	11
				Рони Петерсон	5	Ret	1	4	Ret	2								Ret
	Team Rebaque	Форд Косуърт DFV V8	Г	Хектор Ребак	DNQ	Ret	10	DNPQ	DNPQ	DNPQ	Ret	12	DNQ	Ret	6	Ret	11	DNQ	Ret	DNQ

* Общият брой точки включва и точките постигани с Лотус 79 за останалите състезания.

Библиография

• Лотус 78 и 79: Болидите „граунд-ефект“ от Джони Типлър
• Най, Дог (1986). Историята на Гран При болида Hazleton publishing.
• Марио Андрети: Световен шампион от Марио Андрети и Найджъл Робък

Източници

Лотус 78 в statsf1.com