Лудвиг фон Бранденбург
Лудвиг фон Бранденбург (на немски: Ludwig von Brandenburg; * 8 юли 1666, Клеве; † 7 април 1687, Потсдам) е принц и маркграф на Бранденбург.
| Лудвиг фон Бранденбург Ludwig von Brandenburg | |
| принц и маркграф на Бранденбург | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлинска катедрала, Берлин, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих Вилхелм (Бранденбург) |
| Майка | Луиза Хенриета Оранска |
| Братя/сестри | Мария Амалия фон Бранденбург-Швет Елизабет София фон Бранденбург (1674 – 1748) Фридрих I Албрехт Фридрих фон Бранденбург-Швет Филип Вилхелм (Бранденбург-Швет) Кристиан Лудвиг фон Бранденбург-Швет Карл Филип фон Бранденбург Карл Емил фон Бранденбург |
| Лудвиг фон Бранденбург в Общомедия | |
Живот редактиране
Той е третият останал жив син на курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (1620 – 1688) и първата му съпруга Луиза Хенриета Оранска (1627 – 1667), дъщеря на принц Фридрих Хайнрих Орански, граф на Насау. По-големите му братя са Карл Емил и Фридрих, първият крал на Прусия.
Лудвиг Лудвиг се жени на 7 януари 1681 г. в Кьонигсберг за принцеса Лудвика Каролина Шарлота Радзивил (* 27 февруари 1667, † 25 март 1695), единствената дъщеря и наследничка на пруския княз-щатхалтер Богуслав Радзивил.[1] Нейната зестра са господствата Таураге и Сейрияй в Полша. След женитбата му Лудвиг остава дълго време в нидерландския университетски град Утрехт.[2] Бракът е бездетен.
На 7 април 1687 г. Лудвиг умира внезапно на сутринта след дворцов бал в дворец Потсдам вероятно от отрова. Една племенница на курфюрстинята Доротея София е заподозряна, че е отровила Лудвиг с „голям портокал“.[3] Лудвиг е погребан в гробницата на Хоенцолерните в Берлинската катедрала.[4]
Вдовицата му се омъжва втори път през 1688 г. за курфюрст Карл III Филип фон Пфалц.
Литература редактиране
- Friedrich Wilhelm Schubert: Handbuch der allgemeinen Staatskunde von Europa, Bornträger, 1846, S. 58 f.
- Eduard Vehse: Preussische Hofgeschichten. Neu herausgegeben von Heinrich Conrad. Erster Band, Georg Müller, München 1913
Източници редактиране
- ↑ Hohenzollern 3
- ↑ Vehse (Literatur), S. 219, 209
- ↑ Vehse S. 176
- ↑ Friedrich Buelau: Geheime Geschichten und räthselhafte Menschen, Sammlung verborgener oder vergessener Merkwürdigkeiten, 1857, p. 121