Елизабет София фон Бранденбург (1674 – 1748)
Елизабет София фон Бранденбург (на немски: Elisabeth Sophie von Brandenburg; * 5 април 1674 в Кьолн (Берлин); † 22 ноември 1748 в Рьомхилд) от династията Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Курландия (1691 – 1698), маркграфиня на Бранденбург-Байройт (1703 – 1712), и херцогиня на Саксония-Майнинген (1714 – 1724).[1]
| Елизабет София фон Бранденбург Elisabeth Sophie von Brandenburg | |
|---|---|
| принцеса от Бранденбург и херцогиня на Курландия, маркграфиня на Бранденбург-Байройт и херцогиня на Саксония-Майнинген | |
 Елизабет София фон Бранденбург (пр. 1697), портрет от Гедеон Романдон | |
| Родена | |
| Починала | 22 ноември 1748 г.
|
| Погребана | Майнинген, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих Вилхелм (Бранденбург) |
| Майка | Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург |
| Братя/сестри | Мария Амалия фон Бранденбург-Швет Фридрих I Албрехт Фридрих фон Бранденбург-Швет Филип Вилхелм (Бранденбург-Швет) Кристиан Лудвиг фон Бранденбург-Швет Карл Емил фон Бранденбург Карл Филип фон Бранденбург Лудвиг фон Бранденбург |
| Съпруг | Фридрих II Казимир Кетлер (29 април 1691 – 22 януари 1698) Кристиан Ернст (Бранденбург-Байройт) (30 март 1703 – 10 май 1712) Ернст Лудвиг I (3 юни 1714 – 24 ноември 1724) |
| Деца | Фридрих Вилхелм Кетлер |
| Елизабет София фон Бранденбург в Общомедия | |
Тя е дъщеря на великия курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (1620 – 1688) и втората му съпруга херцогиня Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1636 – 1689).
ФамилияРедактиране
Елизабет София се омъжва на 29 април 1691 г. за братовчед си Фридрих II Казимир Кетлер (1650 – 1698), херцог на Курландия. Тя е втората му съпруга. След смъртта на нейния съпруг († 22 януари 1698) тя бяга през 1700 г., заради Голямата Северна война (1700 – 1721), с наследствения принц от Курландия в двора на нейния полубрат Фридрих в Прусия.[2]
Втори път тя се омъжва на 30 март 1703 г. в Потсдам за Христиан Ернст (1644 – 1712), маркграф на Бранденбург-Байройт. Тя е третата му съпруга. Христиан Ернст купува за съпругата си маркграфския дворец в Ерланген, подарява ѝ го през 1704 г. и в нейна чест го нарича Елизабетенбург.[3] Бракът е бездетен.
Елизабет София се омъжва трети път на 3 юни 1714 г. в дворец Еренбург в Кобург за Ернст Лудвиг I фон Саксония-Майнинген (1672 – 1724). Тя е втората му съпруга. Те нямат деца.
Елизабет София умира 24 години след последния си съпруг на 74 години във вдовишкия си дворец Глюксбург в Рьомхилд и е погребана в Майнинген.[4]
ДецаРедактиране
Елизабет София има от първия си брак с херцога на Курландия децата:[5]
- Фридрих Вилхелм (1692 – 1711), херцог на Курландия (1698 – 1711)
- ∞ 1710 царица Анна Ивановна от Русия (1693 – 1740)
- Леополд Карл (1693 – 1697)
Нейните следващи два брака са бездетни.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Elisabeth Sophie von Brandenburg, genealogy.euweb.cz
- ↑ Samuel Sugenheim: Russlands Einfluss auf, und Beziehungen zu Deutschland vom Beginne der Alleinregierung Peters I. bis zum Tode Nikolaus I. (1689 – 1855): hebst einem einleitenden Rückblicke auf die frühere Zeit, H. Keller, 1856, S. 205
- ↑ Martin Schieber: Erlangen: eine illustrierte Geschichte der Stadt, C. H. Beck, 2002, S. 49
- ↑ Royaltyguide, архив на оригинала от 21 март 2019, https://web.archive.org/web/20190321124147/http://www.royaltyguide.nl/families/hohenzollern/brandenburgkurfursten3.htm, посетен на 2015-09-08
- ↑ Kettler, genealogy.euweb.cz
ЛитератураРедактиране
- Ludwig Brunier: Kurland: Schilderungen von Land und Leuten, H. Matthes, 1868, S. 251 ff.
- Julius Mebes: Beiträge zur Geschichte des Brandenburgisch-Preussischen Staates und Heeres, Band 2, Lüderitz, 1867, S. 146
- Andrea Schödl: Frauen und dynastische Politik (1703 – 1723) – Die Markgräfinnen Elisabeth Sophie von Brandenburg und Christiane Charlotte von Ansbach. Kulmbach 2007, ISBN 978-3-925162-24-4
- Ingeborg Weber-Kellermann: Eine preußische Königstochter. Glanz und Elend am Hofe des Soldatenkönigs in den Memoiren der Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Aus dem Französischen von Annette Kolb 1910. Frankfurt (Main) 1981, S. 246.
