Лъжница
Лъжнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
| Лъжница | |
 Лъжница през зимата | |
  Лъжница  Лъжница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1673 души[1] (15 март 2024 г.) 64,4 души/km² |
| Землище | 25 966 km² |
| Надм. височина | 692 m |
| Пощ. код | 2971 |
| Тел. код | 07520 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 44416 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гоце Делчев Владимир Москов (БСП – Обединена левица; 1995) |
| Кметство – кмет | Лъжница Заафер Койнаров (независим) |
| Лъжница в Общомедия | |
География
редактиранеСело Лъжница се намира в полите на Пирин планина.
История
редактиранеОт османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Лъжница са живели 101 немюсюлмански домакинства и 3 на тюркмени-мюсюлмани.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Лъжница (Ложниче) е посочено като село, в което живеят две немюсюлмански семейства.[3]
В XIX век Лъжница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мозница (Moznitsa) е посочено като село със 75 домакинства и 175 жители помаци.[4] През 1899 година селото има население 429 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) към края на XIX век Лъжница (Лозница) има мюсюлманско мъжко население 75 души, което живее в 260 къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Лъжница, село в подножието на Пирин, 4 часа на СЗ от Неврокоп. Околност планиниста. Раждат се овощия: круши, ябълки. Къщи 35, помаци.[7] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Лъжница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 400 българи-мохамедани[8] в 65 къщи.[9]
Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 200 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[10]
След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места. Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.[11]
Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов, като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.[11]
Население
редактиранеКъм момента населението е изцяло от българо-мохамедани.
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | |
| Общо | 1.602 |
| Българи | 71 |
| Турци | 1442 |
| Цигани | - |
| Други | 60 |
| Не се самоопределят | 16 |
| Неотговорили | 13 |
Промишленост
редактиранеКъм 2011 г. в селото има 500 къщи и 1800 души население. След 1990 г. се наблюдава рязкото развитие на леката промишленост, предимно текстилна и обущарска. Към 10.03.2011 г. в с. Лъжница вече има над 6 фабрики за текстилни и обувни изделия.
Спорт
редактиранеПрез 2008 г. е възстановен единственият спортен клуб в с. Лъжница – ФК „Ореляк“, който успява да спечели титлата в ОФГ-ЗОНА МЕСТА – ЗАПАД – МЪЖЕ през сезон 2010-2011. През 2006 г. е построена и първата спортна зала в селото. В процес е и изграждането на новия стадион – Ореляк стеидиъм, като основен спонсор за изграждането му е общ. Гоце Делчев.
Личности
редактиране- Родени в Лъжница
Исмет Кисьо (р. 2001), български футболист
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 73.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
- ↑ Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25.
- ↑ а б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.