Любен Апостолов

български офицер

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник, командир на 56 пехотен велешки полк по време на Втората световна война (1941 – 1944).

Любен Апостолов
български офицер
Любен Апостолов по време на процеса срещу него през 1945 г.
Любен Апостолов по време на процеса срещу него през 1945 г.
ЗваниеПолковник
Години на служба1914 – 1944
Служи наНационално знаме на България България
Военно формирование1-ви пехотен полк
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиВоенен орден „За храброст“
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
22 януари 1945 г. (49 г.)

Биография Редактиране

Любен Апостолов е роден на 27 април 1895 година в Крива паланка. Приет е във Военното училище в София. Участва като юнкер в Първата световна война. През 1915 година служи в Първи пехотен македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 9 март 1916 година завършва 37-ият випуск на Военното училище. Служи в 1-ви пехотен софийски полк, а от 1922 г. служи в 13 пограничен участък, а от следващата година служи в 6 пехотна дружина. През 1928 г. е назначен за началник на подучастък от 22-ри граничен участък. От 1930 г. служи в 30 пехотен шейновски полк, след което от 1933 г. е началник на секция в Щаба на войската. През 1939 г. е назначен за началник на Инвалидния дом, на която служба е в началото на Втората световна война (1941 – 1945).

Втора световна война (1941 – 1945) Редактиране

От септември 1942 до 1944 година Апостолов командва 56 пехотен велешки полк. При антипартизанска акция той заповядва разстрела на 12 млади леви активисти от Ваташа, извършен на 16 юни 1943 година. Те са местни младежи, които са помагачи и симпатизанти на югославските комунистически партизани, като са задържани същия ден по домовете им. След Деветосептемврийския преврат е уволнен от армията на 13 септември 1944 година.[1] През ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Пред съда твърди, че не е участвал лично в акцията, а е издал заповедта за разстрел, понеже му е докладвано, че жертвите са участници в съпротивата, пленени по време на сражение. Съгласно разпорежданията, действащи по онова време в армията, спрямо тях не се прилага Женевската конвенция за военнопленниците и те следва да се разстрелват на място. Осъден е на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година.[2]

Военни звания Редактиране

Бележки Редактиране

  1. Ташев, Т., стр. 9
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 75. (на македонска литературна норма)

Използвана литература Редактиране