Тридесети пехотен шейновски полк
Тридесети пехотен шейновски полк е български полк.
| Тридесети пехотен шейновски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1900 – 21 юли 1919 5 юни 1937 – 1989 |
| Държава | България |
| Тип | пехотен полк |
| Гарнизон | Ямбол (1900 – 1903) Търново-Сеймен (от 1903) |
Формиране
редактиранеТридесети пехотен шейновски полк е формиран в Стара Загора под името Шести пехотен резервен полк на 12 януари 1900 година с указ № 8, съгласно указ № 9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 30-и пехотен шейновски полк. Установява се на гарнизон в Търново Сеймен и е част от състава на 1-ва бригада на 8-а пехотна тунджанска дивизия[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) участва в обсадата на Одрин, води сражения при Булгаркьой, Кадъкьой, Коюнлий, Юруш и Картал тепе. Пета рота от полка участва в първото сражение на Балканската война при връх Курт Кале, над с. Мезек, Свиленградско. В памет на загиналите войни от полка, впоследствие върхът е преименуван на Шейновец – име, което носи днес. На върха има паметник в чест на загиналите бойци от полка.
По време на Междусъюзническата война (1913) се сражава със сръбски части при река Брегалница, Ежево и връх Повиен. Участва в боя на Малка Нидже.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПолкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 54 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4623 |
Коне: 499 Волове: 6 |
Обикновени коли: 75 Товарни коли: 371 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4350 Картечници: 4 |
През 1915 година полкът се сражава при Гола чука, Орехова глава и връх Барне. На следващата година се сражава при Лерин, Арменохор, Песъчница, Баница, Малка Нидже, Горничево, Вощарани, Брод и други. От 1917 се премества на линията Ветерник-Баховски рид-Димова поляна.
На 18 април 1917 година от кадър на 10–и, 30–и пехотен полк и 9–а погранична дружина се формира 85-и пехотен полк, който е демобилизиран на 22 октомври 1918 г., като кадрите му се привеждат в 30-и пехотен полк.[2]
През 1918 година полкът води боеве при Добро поле и от 17 до 30 септември участва в изтеглянето на частите по посока на Клисели-Врадище и Гьоземел.
Между двете световни войни
редактиранеНа 21 юли 1919 година съгласно заповед № 41 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като от състава му се създава 3-та дружина от 10-и пехотен родопски полк. На 5 юни 1937 година, съгласно поверителна заповед № 25 23-ти пехотен шипченски полк се преименува на 30-и пехотен шейновски полк.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПрез Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942). След 9 септември е включен в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната, като се сражава в Мурската операция и в боевете при Караш, Ледине, Молве, Логано, Петеранец[3]. Към полка се числи и гвардейска рота. [1]
По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт, в мирновременния му гарнизон се формира 30-а допълваща дружина.[1]
След 1945 година
редактиранеОт 1949 година полкът носи явното наименование поделение 9130, от юни 1950 г. се преименува на 30-и стрелкови полк, а от ноември-на 49-и стрелкови полк с явно наименование под.55340. През 1961 г. полкът се преименува на 46-и мотострелкови полк, а от 1978 г. е с явно наименование под.22120.[4]
През 2001 година полкът е разформирован.[5]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шести пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
- Тридесети пехотен шейновски полк (29 декември 1903 – 21 юли 1919)
- Тридесети пехотен шейновски полк (1937 – 1950)
- Тридесети стрелкови полк (1950)
- Четиридесет и девети стрелкови полк (1950 – 1960)
- Четиридесет и девети мотострелкови полк (1961 – 1989)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Иван Димитров | 1900 – 1907 |
| 2. | Подполковник | Христо Семерджиев | 1907 – 1909 |
| 3. | Подполковник | Тилю Колев | 1909 – 1910 |
| 4. | Майор | Юрдан Колчаков | през 1910 |
| 5. | Подполковник | Злати Костов | 1911 – 1913 |
| 6. | Подполковник | Петър Рашков | 1913 – 1916 |
| Полковник | Теню Бойдев | до 22 август 1916 | |
| Подполковник | Н. Константинов | от 22 август 1916 | |
| Полковник | Злати Костов | Първа световна война | |
| Подполковник | Константин Живков | Първа световна война | |
| Подполковник | Димитър Азманов | от септември 1917 до края на 1917[6] | |
| 6. | Подполковник | Алекси Дюдюков | 1918 |
| 7. | Подполковник | Димитър Маринов | 1918 |
| 8. | Подполковник | Васил Шишков | 1919 |
| 9. | Майор | Ангел Касабов | 1933 – 1938 |
| 10. | Подполковник | Димитър Владков | 1938 – 1941 |
| 11. | Полковник | Илия Иванов | 1941 – 1943 |
| 12. | Полковник | Стефан Таралежков | 1943 – 1945 |
| 13. | Полковник | Тодор Попов | 1945 – 1946? |
| 13. | Подполковник | Никола Сарачев | 1946 – 1947? (временно) |
| 14. | Полковник | Добри Нейчев | 1950 – 1954 |
| 15. | Подполковник | Георги Проданов | 1954 – 1958 |
| 16. | Капитан | Христо Делев | 1955 – 1956 |
| 17. | Полковник | Янко Статев | 1958 – 1963 |
| 18. | Подполковник | Павел Павлов | 1963 |
| 19. | Подполковник | Христо Плачков | 1963 – 1969 |
| 20. | Подполковник | Гочо Динев | 1969 – 1972 |
| 21. | Полковник | Ванко Димитров | 1972 – 1975 |
| 22. | Полковник | Димитър Николов | 1975 – 1978 |
| 23. | Майор | Тома Томов | 1978 – 1982 |
| 24. | Капитан | Стойчо Савов | 1982 – 1985 |
| 25. | Майор | Петко Петков | 1985 – 1986 |
| 26. | Майор | Димитър В. Димитров | 1986 – 1988 |
| 27. | Майор | Димитър Ст. Димитров | 1988 – 1992 |
| 28. | Подполковник | Христофор Иванов | 1992 – 1997 |
| 29. | Подполковник | Мирослав Маринов | 1997 – 1998 |
| 30. | Подполковник | Нейко Ненов | 1998 – 2000 |
| 31. | Подполковник | Груди Ангелов | 2000 – 2001 |
Други командири: полк. Иван Койчев (между 1931 и 1938), подполк. Дамян Бейнов (1944), полк. Спасов (към 1904)
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 53 – 54
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Информация за полковете в Българската армия, архив на оригинала от 10 август 2014, https://web.archive.org/web/20140810152500/http://www.traditsia.com/forum/showthread.php?t=2946, посетен на 10 януари 2012
- ↑ ДВИА, ф. 349, История на фондообразувателя
- ↑ Драгански, Цончо. Белите истини за „Черния полк“, Българска армия, брой 19 (24 1001), година CXXIX, 14 май 2021 г., с. 14.
- ↑ Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 179-181.
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
