Тодор Лазаров
Тодор Лазаров Хаджидимитриев (изписване до 1945 година: Тодоръ Лазаровъ хаджи Димитриевъ) с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели[1] е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Тодор Лазаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 септември 1912 г.
|
| Тодор Лазаров в Общомедия | |
Биография
редактиранеЛазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя.[2] Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и става прогимназиален учител в Щип.[2] Председател е на българското църковно-училищно настоятелство в града.[2] След една година напуска училището и се занимава с търговия.[2] Лазаров говори френски, османски турски и персийски.
Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894 година, заклет от Даме Груев.[2] През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Председател е на Щипския революционен комитет.[2] Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера.[3] След неуспешния опит за убийство на предателя Георги Иванов в Щип през юни 1899 година е арестуван е от османските власти заедно с Христо Попкоцев и двамата са осъдени по на 4 години,[4] които Лазаров излежава в затворите в Скопие и Прищина.[2]
Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам.[5][2]
След Младотурската революция в 1908 година е освободен.[2] Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното бюро на партията.[2]
След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, през 1909 – 1910 година Лазаров заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов.[6][7] Лазаров изпраща през Кюстендилския пограничен пункт чети и оръжие.[2]
Заболял от туберкулоза, се самоубива при вестта за обявяването на Балканската война.[8][9][10][11][12]
Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:
| „ | Но докато всичко и всички се бяха превърнали на ентусиазъм и воля за борба, в столичния хотел „Роял“ бавно гаснеше животът на един от най-будните синове на Македония. Смелият водач на революционно Щипско, войникът на бунта и душата на толкова безумно смели акции и съзаклятия – Тодор Лазаров, бе проснат на легло от жълтата спътница на нуждите и незгодите – туберкулозата.
Революцията бе изяла дробовете на Тодор Лазаров. И всред всеобщия подем, той бе принуден сега дъ бъде далечен, безполезен и загубен между тълпата недъгави... Трагедията на революционера бе необхватна... Негоден да влезе и изгори във великата борба, революционерът простреля едно от най-великите сърца на Македония. Господар на живота, той бе станал и господар на смъртта.[13] |
“ |
Родословие
редактиране| Хаджи Димитър | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Хаджидимитриев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Арсо Лазаров (1845 – след 1926) | Тодор Лазаров (1869 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коце Лазаров (1883 – 1903) | Дончо Арсов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любчо Арсов (1910 – 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 85.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 361.
- ↑ Тодоръ Лазаровъ // Илюстрация Илиндень 2 (42). Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 1-4.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 507.
- ↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 339.
- ↑ Алманах „Македония“, София 1931 г., стр.777
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Настевъ, Хр. Въ Виница // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 4 - 6.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91 - 92.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 255-256.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 315.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 149 - 150.