Тодор Лазаров

български революционер

Тодор Лазаров Хаджидимитриев (изписване до 1945 година: Тодоръ Лазаровъ хаджи Димитриевъ) с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели[1] е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Тодор Лазаров
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
Тодор Лазаров в Общомедия

Биография редактиране

Лазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя.[2] Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и става прогимназиален учител в Щип.[2] Председател е на българското църковно-училищно настоятелство в града.[2] След една година напуска училището и се занимава с търговия.[2] Лазаров говори френски, османски турски и персийски.

 
Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков

Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894 година, заклет от Даме Груев.[2] През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера.[3] Председател е на Щипския революционен комитет.[2]

В 1899 година е арестуван от османските власти и осъден на 4 години, които излежава в затворите в Скопие и Прищина.[2] Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам.[4][2]

След Младотурската революция в 1908 година е освободен.[2] Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното бюро на партията.[2]

След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, през 1909 – 1910 година Лазаров заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов.[5][6] Лазаров изпраща през Кюстендилския пограничен пункт чети и оръжие.[2]

Заболял от туберкулоза, се самоубива при вестта за обявяването на Балканската война.[7][8][9][10]

 
Щипското ръководно тяло: Тодор Лазаров, Михаил Панайотов, Коце Гочев и Мише Бачов.
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Лазаров (четвърти в третата колона).

Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:

Но докато всичко и всички се бяха превърнали на ентусиазъм и воля за борба, в столичния хотел „Роял“ бавно гаснеше животът на един от най-будните синове на Македония. Смелият водач на революционно Щипско, войникът на бунта и душата на толкова безумно смели акции и съзаклятия – Тодор Лазаров, бе проснат на легло от жълтата спътница на нуждите и незгодите – туберкулозата.

Революцията бе изяла дробовете на Тодор Лазаров. И всред всеобщия подем, той бе принуден сега дъ бъде далечен, безполезен и загубен между тълпата недъгави... Трагедията на революционера бе необхватна... Негоден да влезе и изгори във великата борба, революционерът простреля едно от най-великите сърца на Македония. Господар на живота, той бе станал и господар на смъртта.[11]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи
Димитър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар
Хаджидимитриев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Арсо Лазаров
(1845 – след 1926)
 
Тодор Лазаров
(1869 – 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коце Лазаров
(1883 – 1903)
 
Дончо Арсов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любчо Арсов
(1819 – 1986)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 85.
  2. а б в г д е ж з и к л м Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 361.
  3. Тодоръ Лазаровъ // Илюстрация Илиндень 2 (42). Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 1-4.
  4. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 339.
  5. Алманах „Македония“, София 1931 г., стр.777
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
  7. Македонски научен институт
  8. Настевъ, Хр. Въ Виница // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 4 - 6.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91 - 92.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 255-256.
  11. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 149 - 150.