Васил Алексиев
Васил Алексиев Кюрдалов (Кюрдалиев, Кюрдалев) е български просветен деец, възрожденец, учител в Прилеп.
| Васил Алексиев | |
|---|---|
| български просветен деец | |
| Роден | |
| Починал | 24 февруари 1865 г.
|
Биография редактиране
Алексиев е роден в гостиварското село Маврово, но по произход е от мариовското село Орле.[1] Учи при Йоаким Груев в Пловдив по взаимоучителния метод. Става пътуващ книгопродавец в книжарницата на Христо Г. Данов до 1859 година.[2]
През май 1860 година пристига да продава книги на Прилепския панаир и Ангел Хаджиилиев настоява пред Прилепската българска община да го задържат като учител.[1] От учебната 1859 - 1860 година (според Шапкарев от август 1861) е български взаимен учител в Прилепското училище, където заедно със сърбина Георги Гьока замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот.[3] Кюрдалев разделя учениците на горен и долен курс, като в долния се обучават малките деца от трима учители (Иван Попстефанов, С. П. Драндаров и Константин Помянов[4]) по ланкастърския метод, а в горния, наречен от него „класно училище“, се преподават предметите от основните училища с някои религиозни предмети:[5] българска граматика, землеописание, свещена история, числителница. Обучението в този отдел се ръководи от Кюрдалев и Христо Колчаков.[4]
След пристигането на Кузман Шапкарев в града, активно го подпомага в утвърждаването на българщината.[6] Заедно с ученика си и помощник Константин Помянов изгарят всички богослужебни гръцки книги в Прилеп.[7]
Шапкарев пише:
| „ | Васил Алексиев, макар и да беше със слаби научни сили, но все пак беше много по-добър от всекой дотогашен в тоя град български учител и принесе неоценима полза, като тури в училището здрава основа според новата тога метода на учението и като след една-две години приготви ученици за класно училище, състави първо I клас, а до годината и II, следователно у народа се събуди и въдвори ученолюбиво чувство, каквото дотога едва ли съществуваше, с една реч, той направи онова, което тога беше най-необходимо за гр. Прилеп.[8] | “ |
Алексиев умира от охтика на 24 февруари 1865 година[9] или на 23 март 1865 година.[10][11] Заместен е през юни от дупничанина Георги Икономов.[12]
Бележки редактиране
- ↑ а б Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 58.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 376.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 136.
- ↑ а б Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 60.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 59.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 125 - 127.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 225.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 134 - 135.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 135.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 60.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 113.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 144.