Магнитна проницаемост
В електромагнетизма магнитна проницаемост е физична величина, характеризираща степента на намагнитване на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното магнитно поле. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от Оливър Хевисайд. В системата SI магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A2). Величината е известна като магнитна константа или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: = 4π×10−7 H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) , (T) и интензитета на магнитното поле , (A/m):
Относителна магнитна проницаемост, означена с μr, е отношението на магнитната проницаемост на определена материална среда към магнитната константа μ0:
Спрямо относителната магнитна проницаемост може да се дефинира величината магнитна възприемчивост:
където е безразмерна величина, понякога наричана обемна възприемчивост.
Магнитна възприемчивост и магнитна проницаемост на избрани материали | |||
---|---|---|---|
Материална среда | Възприемчивост | Проницаемост x10-6 | |
-метал | 20 000 | 25 000 N/A2 | при 0,002 T |
Пермалой | 8000 | 10 000 N/A2 | при 0,002 T |
Трансформаторна стомана със спец. съпротивление ρ = 0,01 µΩ·m | 4000 | 5000 N/A2 | при 0,002 T |
Стомана | 700 | 875 N/A2 | при 0,002 T |
Никел | 100 | 125 N/A2 | при 0,002 T |
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 0,1 Ωm | [1] | 5000 N/A2 | < 0,1 mT |
Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 10 Ωm | [2] | 2500 N/A2 | < 0,1 mT |
Платина | 2,65 × 10−4 | 1,2569701 N/A2 | |
Алуминий | 2,22 × 10−5 | 1,2566650 N/A2 | |
Водород | 8 × 10−9 или 2,2 × 10−9 |
1,2566371 N/A2 | |
Вакуум | 0 | 1,2566371 N/A2 | |
Сапфир | −2,1 × 10−7 | 1,2566368 N/A2 | |
Мед | −6,4 × 10−6 или −9,2 × 10−6 |
1,2566290 N/A2 | |
Вода | −8 × 10−6 | 1,2566270 N/A2 |
Магнитната проницаемост се изменя с магнитното поле. Посочените по-горе стойности са приблизителни и са в сила само за дадените стойности на магнитното поле. Също така те се отнасят за постоянно магнитно поле (нулева честота). Магнитната проницаемост зависи и от честотата в случая на променливо поле. В този случай магнитната проницаемост може да бъде и комплексно число. Трябва да се отбележи, че величината има точна и постоянна стойност, независеща от стойностите на честотата или интензитета на магнитното поле. В сила е и зависимостта:
където е скоростта на светлината във вакуум: 299 792 458 m/s (също константа), а е диелектричната проницаемост на вакуума (константа).
|
|
|
Източници
редактиране- ↑ ferrite-core.electronic.com, архив на оригинала от 25 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071225210818/http://ferrite-core.electronic.com.tw/material-characteristics-A15.htm, посетен на 24 декември 2007
- ↑ ferrite-core.electronic.com, архив на оригинала от 25 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071225210818/http://ferrite-core.electronic.com.tw/material-characteristics-A15.htm, посетен на 24 декември 2007
Литература
редактиране- Фархи С., С. Папазов. Теоретична електротехника, ч.1, Техника, С., 1990.
- Генов Л., Теоретични основи на електротехниката, София, Техника, 1991.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Magnetic permeability в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |