Магнус I (Брауншвайг-Волфенбютел)

Магнус I, наричан Благочестиви (на немски: Magnus I, „der Fromme“, * 1304, † 1369) от род Велфи е от 1345 до 1369 г. херцог и княз на Княжество Брауншвайг-Волфенбютел.

Магнус I
херцог и княз на Княжество Брауншвайг-Волфенбютел
Управление от 1345 до 1369 г.
Наследник Магнус II
Лични данни
Роден
Починал
1369 г. (65 г.)
Семейство
Династия Велфи
Баща Албрехт II
Майка Рикса фон Верле
Брак София от Бранденбург
Потомци Матилда, Магнус II, Алберт II, Хайнрих, Ото, Лудвиг I, Агнес, София, Ернст

Магнус е син на Албрехт II (1268 – 1318), херцог на Брауншвайг-Люнебург и също от 1268 до 1318 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел, и неговата съпруга Рикса фон Верле (1270 – 1317). След смъртта на Албрехт Херцогството Брауншвайг-Люнебург поема Ото до смъртта си през 1344 г.

След това Магнус и брат му Ернст си разделят херцогството. Ернст получава Княжество Гьотинген, а Магнус получава Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, което управлява до смъртта си през 1369 г.

Магнус I се жени през 1327 г. за София от Бранденбург, племенница на император Лудвиг Баварски, дъщеря на маркграф Хайнрих I от Бранденбург и Ландсберг (1256 – 1319) от род Аскани. Затова съпругата му има право на наследство на Маркграфство Ландсберг.

На 23 юни 1355 г. той сгодява по-малкия си син Лудвиг I и го жени през 1359 г. за братовчедката му Матилда († сл. 16 май 1410), дъщеря на Вилхелм II от Брауншвайг-Люнебург, княз на Люнебург. Лудвиг I трябва да наследи тъста си Вилхелм II.

Магнус I е наследен след смъртта му от Магнус II.

ДецаРедактиране

Магнус I се жени през 1327 г. за София от Бранденбург (1300 – 1356), дъщеря на маркграф Хайнрих I от Бранденбург и Ландсберг (1256 – 1319) от род Аскани, и на Агнес Баварска (1276 – 1340) от Вителсбахите, дъщеря на баварския херцог Лудвиг II Строги и Матилда Хабсбургска и сестра на император Лудвиг Баварски. Двамата имат децата:[1][2]

ЛитератураРедактиране

  • Horst-Rüdiger Jarck, Gerhard Schildt, Braunschweigische Landesgeschichte. Jahrtausendrückblick einer Region, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-28-9
  • Horst-Rüdiger Jarck, Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 8. bis 18. Jahrhundert, Braunschweig 2006, S. 472.
  • Bernd-Ulrich Hergemöller, Magnus I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, S. 661 f.
  • Paul Zimmermann, Magnus I. (Herzog von Braunschweig-Wolfenbüttel). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20. Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 62 – 64.
  • Rudi Fischer, 800 Jahre Calvörde – Eine Chronik bis 1991
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 69

ИзточнициРедактиране

  1. Magnus I. Herzog v.Braunschweig, ww-person.com
  2. Magnus I 'the Pious', Duke of Brunswick, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препраткиРедактиране