Мажучище
Мажучище (на македонска литературна норма: Мажучиште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Мажучище Мажучиште | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Мажучище | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 671 m |
| Население | 346 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Мажучище в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Пелагония, северно от град Прилеп.
ИсторияРедактиране
Църквата „Света Богородица“ е от XVIII век.[1]
Селото е споменато в Трескавицкия поменик в XVII–XVIII век като Мажовища, Мажювичища. Според академик Иван Дуриданов първоначалното име е * Мажевичища, патронимично название на -ишти с неясна основа.[2]
В XIX век Мажучище е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мажовичище (Mayovitchischté) е посочено като село с 34 домакинства със 134 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мажуйчища има 320 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мажуйчища има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 346 жители, от които 345 македонци и един непосочен.[6]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мажучище
Димко Б. Чергов (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Топ. корита[7]- Мирчо Найденов (1878 - 1917), прилепски войвода на ВМОРО. Възможно е да е роден и в 1881 година в село Мало Коняри.
- Недан Трайков (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци в сражение с турци[8]
БележкиРедактиране
- ↑ Црквата Света Богородица во село Мажучиште и нејзиното место во доцновизантиската уметност на Македонија, Balcanoslavica 28-29, Прилеп 2001, 131-161.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-11
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.