Мирчо Найденов Георгиев, известен като Мирчо Найдов и Свакярчето,[1] е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Мирчо Найденов
български революционер
Мирчо Найденов, Тане Николов и Гьоре Спирков
Мирчо Найденов, Тане Николов и Гьоре Спирков
Роден
1878 г.
Починал
НаградиВоенен орден „За храброст“
Мирчо Найденов в Общомедия

Биография редактиране

 
Четите на Тане Николов, Мирчо Найденов и Гьоре Спирков след боевете на Ножот, юли 1907 година[2].
 
Прилепските войводи след Хуриета в Битоля. На знамето пише: „Прилеп. Околия, 1908, Да живеят народа, конституцията и свободата!“. Седнали от ляво надясно: Кочо Хаджиманов, Иван Смичков, Тане Николов и Мирчо Найденов. Снимка на Пол Зепджи от книгата на Георги Трайчев „Принос към Историята на революционното дело в Македония: Прилепско“.

Мирчо Найденов е роден в 1878 година в село Мажучище,[3] Прилепско, тогава в Османската империя. Баща му е Найдо хайдутин, четник на Спиро Църнев. Става член на ВМОРО и през 1904 г. влиза в четата на велешкия войвода Стефан Димитров. През 1905 г. се прехвърля в прилепската чета на Георги Ацев. След смъртта на Ацев на 25 юни 1906 г. го замества като прилепски околийски войвода. Прилепските чети на Найденов и Гьоре Спирков взимат участие в битката на връх Ножот на 14 юли 1907 година[4].

След избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Кръстьо Гермов, а по-късно в 1 рота на 9 велешка дружина. На 7 ноември 1912 година е ранен. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[5] През Първата световна война служи в 5 пехотен македонски полк на 11 дивизия, а след това в ротата на Тане Николов в Моравската военноинспекционна област. Тежко е ранен при село Объртинце, Поморавието и умира на път за болницата в Ниш.[6][7][8]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 85.
  2. Съединенитѣ чети на Тано Николов... // Илюстрация Илиндень 5 (25). Илинденска организация, Априлъ 1930. с. 10.
  3. Според други източници е роден в 1881 г. в село Мало Коняри.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 112.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
  6. Македонски научен институт
  7. Ацевъ, П. Мирчо Найдовъ // Илюстрация Илиндень 7-8 (67-68). Илинденска организация, Май-Юний 1935. с. 17 - 20.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 316.