Мерил Стрийп

американска актриса

Мери Луиз „Мерил“ Стрийп (на английски: Meryl Streep, родена Mary Louise Streep) е американска актриса, работеща в киното, театъра и телевизията. Считана е за най-великата жива актриса и една от най-великите на всички времена.[1]

Мерил Стрийп
Meryl Streep
американска актриса
Мерил Стрийп през 2018 г.
Родена
Мери Луиз Стрийп
22 юни 1949 г. (74 г.)
Религияатеизъм
Националност САЩ
Учила вЙейлски университет
Йейлско драматично училище
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1971–днес
ОскариНай-добра поддържаща женска роля:
1979 Крамър срещу Крамър
Най-добра женска роля:
1982 Изборът на Софи
2011 Желязната лейди
Награди Еми1978 Холокост
2004 Ангели в Америка
Златен глобусНай-добра поддържаща актриса:
1979 Крамер срещу Крамер
2002 Адаптация
Най-добра актриса в драма:
1981 Жената на френския лейтенант
1982 Изборът на Софи
2011 „Желязната лейди“
Най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм:
2003 „Ангели в Америка“
Най-добра актриса в мюзикъл или комедия:
2006 Дяволът носи Прада
2009 Джули и Джулия
БАФТАНай-добра актриса:
1981 Жената на френския лейтенант
2011 Желязната лейди
Семейство
СъпругДон Гамър
(1978 – 2017; разделени)
ПартньорДжон Казейл
(1976 – 1978 (до смъртта му))
ДецаХенри, Мейми, Грейс и Луиза
Други родниниБрук Шийлдс
Подпис
Уебсайтmerylstreeponline.net
Мерил Стрийп в Общомедия

Носителка е на множество отличия през цялата си кариера, обхващаща повече от четири десетилетия, включително рекордните 21 номинации за „Оскар“, спечелвайки три,[2] и рекордните 33 номинации за „Златен глобус“, спечелвайки осем,[3] както и 2 награди Еми и 2 награди на БАФТА. Тя има най-много номинации за „Оскар“ и за „Златен глобус“ от всички актриси и актьори в историята.

Стрийп прави своя сценичен дебют през 1975 г. в Trelawny of the Wells и през 1976 г. е номинирана за наградата „Тони“ за играта си в пиесите 27 Wagons Full of Cotton и A Memory of Two Mondays. През 1977 г. прави своя дебют в игрален филм в „Джулия“. Печели първата си награда „Еми в праймтайма“ през 1978 г. за минисериала „Холокост“ и получава първата си номинация за „Оскар“ за „Ловецът на елени“ същата година. Печели „„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за ролята на проблемна съпруга в „Крамър срещу Крамър“ (1979), последвана от „„Оскар“ за най-добра женска роля за ролята на оцеляла от Холокоста в „Изборът на Софи“ (1982). Тя продължава да печели награди и признание от критиците за филмовата си работа през 80-те и 90-те години. Търговският успех варира, като „Далеч от Африка“ (1985), „Смъртта ѝ прилича“ (1992) и „Мостовете на Медисън“ (1995) са най-финансово успешни през този период.

Стрийп възвръща славата си през следващите десетилетия с водещи роли в „Адаптация.“, „Часовете“ (и двата от 2002 г.), „Дяволът носи Прада“ (2006), „Съмнения“, „Mamma Mia!“ (и двата от 2008 г.), „Джули и Джулия“, „Не е лесно“ (и двата от 2009 г.), „Вдън горите“ (2014), „Вестник на властта“ (2017) и „Малки жени“ (2019), и печели третия си „Оскар“ за ролята си на Маргарет Тачър в „Желязната лейди“ (2011). Нейните телевизионни роли включват минисериала „Ангели в Америка“ (2003), за който получава втората си награда „Еми в праймтайма“, „Големи малки лъжи“ (2019) на Хоум Бокс Офис и „Убийства в сградата“ (2023) на Хулу.

Стрийп е носителка на много почетни награди, включително Наградата на AFI за цялостна кариера през 2004 г., Гала трибют от Филмовото общество на Линкълн център през 2008 г. и Наградата на Кенеди център през 2011 г. за нейния принос към американската култура чрез сценичните изкуства. Президентът Барак Обама я награждава с Националния медал на изкуствата през 2010 г. и с Президентския медал на свободата през 2014 г.[4] През 2003 г. френското правителство я прави командир на Ордена на изкуствата и литературата.[5] Тя получава наградата „Златен глобус“ на името на Сесил Б. Демил през 2017 г.[6] Получава и звезда на Холивудската алея на славата през 1998 г.[7]

Биография редактиране

Начални години и образование редактиране

Родена е в Съмит, Ню Джърси[8], в семейството на художничката Мери Уолф Уилкинсън Стрийп (1915 – 2001) и директор на фармацевтична фирма Хари Уилям Стрийп младши (1910 – 2003).[9] Има двама по-малки братя – Хари Уилям Стрийп III и Дана Дейвид Стрийп, и двамата актьори.[10] Баща ѝ е от немски и швейцарски произход; родословието му се проследява до Лофенау, откъдето прапрадядото на Стрийп, Готфрид Щриб, имигрира в Съединените щати и където един от нейните предци е кмет (фамилията по-късно е променена на „Стрийп“).[11] Друга линия от семейството на баща ѝ е от Гисвил – швейцарско градче в кантон Обвалден. Майка ѝ има английски, немски и ирландски произход.[11] Някои от предците на Стрийп по майчина линия са живели в Пенсилвания и Роуд Айланд и са произлезли от английски имигранти от XVII век.[12][13][14] Нейният осми прадядо, Лорънс Уилкинсън, е един от първите европейци, заселили се в Роуд Айланд. Стрийп е също така и далечна роднина на Уилям Пен, основател на Пенсилвания, и документите показват, че нейното семейство е сред първите купувачи на земя в страната. Нейните прапрадядовци по майчина линия, Манус Макфадън и Грейс Стрейн, са родом от район Хорн Хед от окръг Дънфанаги, графство Донегал в Ирландия.[15][13][16]

Майката ѝ, която актрисата сравнява както по външен вид, така и по поведение с Джуди Денч,[17] ѝ вдъхва увереност от много малка.[18]

 
Стрийп като абитуриентка в гимназията, 1966 г.
 
Стрийп като вицепрезидентка на певческия хор на Гимназия „Бърнардс“, 1966 г.

Стрийп е отгледана като презвитерианка[19] в Баскинг Ридж, Ню Джърси, и посещава Начално училище „Седар Хил“ и Училище „Оак Стрийт“, което по това време е прогимназия. В дебюта си в прогимназията тя играе ролята на Луиз Хелър в пиесата The Family Upstairs.[20] През 1963 г. семейството се премества в Бернърдсвил (Ню Джърси), където тя посещава гимназия „Бернърдс“.[21] На 12-годишна възраст е избрана да пее на училищен рецитал, което води до уроци по пеене при Естел Либлинг, с които приключва четири години по-късно. Стрийп има много приятели католици в училище и редовно ходи на литургия.[22] Тя е главна мажоретка в гимназията. Тя също е избрана за кралица на завръщането у дома в последната си година.[23]

Въпреки че Стрийп се появява в многобройни училищни пиеси по време на гимназиалните си години, тя не се интересува от сериозния театър, докато не играе в пиесата Miss Julie в Колеж „Васар“ през 1969 г., в която тя привлича вниманието в кампуса.[24] Тя демонстрира ранна способност да имитира акценти и бързо да запомня репликите си. Получава бакалавърска степен по драма[25] с отличие през 1971 г., преди да кандидатства за магистърска степен в Йейлското драматично училище. В Йейл тя допълва таксите си за курсове, като работи като сервитьорка и машинописка и се появява в над дузина сценични продукции годишно. Играе различни роли на сцената[26] – от Хелена в „Сън в лятна нощ“ до 80-годишна жена в инвалидна количка в комедия, написана от неизвестните тогава драматурзи Кристофър Дюранг и Алберт Инаурато.[27][28] Получава магистърска степен по драматургия от Йейл през 1975 г.[29][30] Тя също се записва като гостуваща студентка в Колеж „Дартмут“ през 1970 г. и получава почетна степен „Доктор по изкуствата“ от колежа през 1981 г.[30]

Кариера редактиране

1970 г.: Ранна работа и пробив редактиране

Една от първите професионални работи на Стрийп през 1975 г. е в Националната конференция на драматурзите на театралния център „Юджийн О'Нийл“, по време на която играе в пет пиеси в продължение на шест седмици. Мести се в Ню Йорк през 1975 г. и е избрана от Джоузеф Пап в продукцията на Trelawny of the Wells в Театър „Вивиан Белмон“ заедно с Манди Патинкин и Джон Литгоу.[31] Продължава да се появява в още пет роли през първата си година в Ню Йорк, включително в продукциите на Пап на Шекспировия фестивал в Ню Йорк на „Хенри V“, „Укротяване на опърничавата“ с Раул Джулия и „Мяра за мяра“ със Сам Уотърстън и Джон Казейл.[32] По това време тя има връзка с Казейл и живее с него до смъртта му от рак три години по-късно.[31] Участва в мюзикъла Happy End на Бродуей и печели „Награда „Оби“ за изпълнението си в пиесата извън Бродуей Alice in the Palace.[33]

Въпреки че Стрийп не цели да стане филмова актриса, изпълнението на Робърт Де Ниро в „Шофьор на такси“ (1976) ѝ оказва дълбоко въздействие[31]. Тя започва да ходи на прослушвания за филмови роли и се проваля на прослушването за главната роля в „Кинг Конг“ на Дино Де Лаурентис, от когото е определена като грозна.[34][24] Продължава да работи на Бродуей, появявайки се през 1976 г. в пиесата на Тенеси Уилямс 27 Wagons Full of Cotton и в A Memory of Two Mondays на Артър Милър. Номинирана е за Награда „Тони“ за най-добра театрална актриса.[35] Други нейни участия в Бродуей включват „Вишнева градина“ на Антон Чехов и мюзикъла „Хепи енд“ на Бертолт Брехт и Курт Вайл, в който тя първоначално се появява извън Бродуей в Челси Тиатър Сентър. Номинирана е за Награда „Драма Деск“ и за двете продукции.[36]

Първата роля на Стрийп в игрален филм идва срещу Джейн Фонда във филма „Джулия“ от 1977 г., в който тя играе малка роля по време на ретроспекция. Повечето от сцените ѝ са редактирани, но краткото време на екрана я ужасява. Стрийп обаче заявява през 2015 г., че Фонда ѝ е оказала трайно влияние върху нея като актриса и ѝ приписва, че е отворила „вероятно повече врати, отколкото вероятно дори знам за тях“.[37] Робърт де Ниро, който забелязва актрисата в пиесата „Вишнева градина“, ѝ предлага да изиграе ролята на негова приятелка във военния филм „Ловецът на елени“ (1978).[38] Успехът на филма разкрива Стрийп пред по-широка публика и ѝ печели номинация за „„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля.[39]

В минисериала „Холокост“ от 1978 г. Стрийп играе главната роля на германка, омъжена за еврейски художник, изигран от Джеймс Уудс в Германия от нацистката ера. Тя пътува до Германия и Австрия. С приблизителна аудитория от 109 млн. души филмът носи повече обществено признание на Стрийп, която се озовава „на ръба на националната видимост“. За изпълнението си печели наградата „Еми в праймтайма“ за изключителна главна женска роля в минисериал или филм.[40]

Въпреки успеха на наградите Стрийп все още не е ентусиазирана от филмовата си кариера и предпочита да играе на сцената.[41] Тя играе поддържащата роля на Лейла в Uncommon Women and Others на Уенди Васерщайн в телевизионната продукция от май 1978 г. "Theater in America" за Great Performances на PBS.[42] Тя замества Глен Клоуз, която изиграва ролята в продукцията Off-Broadway на Театър „Финикс“.[43]

 
Стрийп през 1979 г.

Стрийп приема роля във филма The Seduction of Joe Tynan (1979) като веселата любима на Алън Алда, като по-късно коментира, че я е изиграла на „автоматичен пилот“. Тя изпълнява ролята на Катрин в „Укротяване на опърничавата“ за Шекспир в парка, а също така играе поддържаща роля във филма „Манхатън“ (1979) на Уди Алън.

В драмата „Крамър срещу Крамър“ с Дъстин Хофман Стрийп е избрана в ролята на нещастно омъжена жена, която изоставя съпруга и детето си. Тя смята, че сценарият описва женската героиня като „твърде зла“ и настоява, че не е представителен за истински жени, които са изправени пред разпадане на брака и битки за попечителството над децата. Така сценарият е преработен. При подготовката за ролята Стрийп говори на собствената си майка за живота си като съпруга с кариера и посещава квартала Горен Ийст Сайд, в който се развива действието на филма, наблюдавайки взаимодействието между родители и деца.[44] Режисьорът Робърт Бентън ѝ позволява да напише свой собствен диалог в две ключови сцени, въпреки някои възражения от негова страна и той в началото не я понася.[45] Хофман и продуцентът Стенли Р. Джафе по-късно говорят за неуморимостта на Стрийп, като Хофман коментира: „Тя е изключително трудолюбива, до степен на обсебваща. Мисля, че тя не мисли за нищо друго, освен за това, което прави."[46] За филма актрисата печели както Награда „Златен глобус“, така и „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля.[47][48] Тя също така е наградена с Наградата на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добра поддържаща женска роля,[49] Наградата на Националния съвет на кинокритиците на САЩ за най-добра поддържаща актриса и Наградата на Националното дружество на филмовите критици за най-добра поддържаща актриса за колективната ѝ работа в трите ѝ филма през 1979 г. И „Ловецът на елени“, и „Крамър срещу Крамър имат голям търговски успех и са последователни носители на „„Оскар“ за най-добър филм.[50][51]

1980 г.: Издигане до известност редактиране

През 1979 г. Стрийп започва уъркшоп за Alice in Concert – музикална версия на „Алиса в Страната на чудесата“, с писателя и композитор Елизабет Суадос и режисьора Джоузеф Пап. Шоуто се играе в Обществения театър в Ню Йорк от декември 1980 г.

До 1980 г. Стрийп напредва до водещи роли във филми. Тя е представена на корицата на списание „Нюзуик“ със заглавие: „Звезда на 80-те“. Стрийп заклеймява нейното пламенно медийно отразяване по онова време като „прекалена реклама“.[52] Драмата „Жената на френския лейтенант“ (1981) е първата ѝ главна роля. Филмът сдвоява Стрийп с Джеръми Айрънс като съвременни актьори, разказващи тяхната съвременна история, както и драмата от Викторианската епоха, която изпълняват. Стрийп развива английски акцент за ролята, но се счита за неподходяща за ролята: „Не можех да не пожелая да съм по-красива“.[53] Тя е отличена с Наградата на BAFTA за най-добра актриса в главна роля за работата си.[54] На следващата година тя се събира отново с Робърт Бентън за психологическия трилърТишината на нощта“ (1982)с участието на Рой Шайдър и Джесика Тенди.

По-големият успех идва през 1982 г., когато Стрийп участва в драмата „Изборът на Софи“, представяща поляк, оцелял от Аушвиц, хванат в любовен триъгълник между млад наивен писател (Питър Макникъл) и еврейски интелектуалец (Кевин Клайн). Емоционалното драматично изпълнение на Стрийп и очевидното ѝ владеене на полски акцент предизвикват похвали.[55] Сцената, в която на Стрийп е наредено от СС пазач в Аушвиц да избере кое от двете ѝ деца да бъде обгазено и кое да отиде в трудов лагер, е най-известната ѝ сцена, според Ема Брокс от в. „Гардиън“.[56] Сред няколко награди за актьорско майсторство Стрийп печели „Оскар“ за най-добра женска роля за изпълнението си[57].

През 1983 г. Стрийп играе първия си действителна героиня – ядрената информаторка и синдикална активистка Карън Силкууд, която загива в подозрителна автомобилна катастрофа, докато разследва предполагаеми нарушения в завода за плутоний „Кер Макгий“, в биографичния филм на Майк НикълсСилкууд“. Стрийп чувства лична връзка със Силкууд[58] и в подготовката се среща с хора, близки до нея, и по този начин осъзнава, че всеки човек вижда различен аспект от нейната личност.[59] Джак Крол от сп. „Нюзуик“ смята, че представянето на Стрийп е брилянтно, докато приятелят на Силкууд, Дрю Стивънс, изразява одобрение, че актрисата е изиграла Карън като човешко същество, а не като мит, въпреки че баща ѝ Бил смята, че Стрийп и филмът са банализирали образа на дъщеря му.[60]

След това Стрийп играе заедно с Робърт Де Ниро в романтичния филм „Да се влюбиш“ (1984), който е лошо приет, и изобразява боец от Френската съпротива по време на Втората световна война в британската драма „Неспокойно сърце“ (Plenty) (1985), адаптирана от пиесата на Дейвид Хеър. През 2008 г. Моли Хаскел хвали изпълнението на Стрийп в Plenty, вярвайки, че това е „един от най-трудните и двусмислени“ филми на Стрийп и „най-феминистката“ й роля.[61]

Лонгуърт смята, че следващият филм на Стрийп, „Далеч от Африка“ (1985), я е утвърдил като холивудска суперзвезда. Във филма тя играе ролята на датската писателка Карен Бликсен, срещу Денис Финч Хатън на Робърт Редфорд. Режисьорът Сидни Полак първоначално се съмнява относно ролята на Стрийп, тъй като не смята, че тя е достатъчно секси, и обмисля Джейн Сиймур за ролята. Полак си спомня, че Стрийп го е впечатлила по различен начин: „Тя бе толкова директна, толкова честна, толкова без глупости. Нямаше защита между нея и мен.“[62] Стрийп и Полак често се сблъскват по време на 101-дневните снимки в Кения, особено заради гласа на Бликсен. Стрийп е прекарала много време в слушане на касети с Бликсен и започва да говори по старомоден и аристократичен начин, който Полак смята за прекален.[63] Значителен търговски успех, филмът печели „Златен глобус“ за най-добър филм.[64] Освен това носи на Стрийп още една номинация за „Оскар“ за най-добра женска роля и в крайна сметка филмът печели наградата за най-добър филм. Лонгуърт отбелязва, че драматичният успех на филма е довел до обратна реакция на критично мнение срещу Стрийп през следващите години, особено след като сега тя изисква 4 млн. долара за филм. За разлика от други звезди по онова време, като Силвестър Сталоун и Том Круз, Стрийп „изглежда никога не е играла себе си“ и някои критици смятат, че нейният технически финес кара хората буквално да я виждат как играе.[65]

 
Стрийп през 1989 г. на гала вечерята на Наградите „Оскар“

Следващите ѝ филми не се харесват на широка публика: тя си партнира с Джак Никълсън в драмите „Изпепелени сърца“ (1986) и Ironweed (1987), в които пее на екрана за първи път след телевизионното предаване "Great Performances" от 1977 г. В Evil Angels (1988) играе Линди Чембърлейн – австралийка, осъдена за убийството на малката си дъщеря, въпреки че твърди, че бебето е било отнето от динго. Заснет в Австралия, Стрийп печели Наградата на Австралийския филмов институт за най-добра женска главна роля,[66][67][68] Наградата за най-добра женска роля на Филмовия фестивал в Кан и Наградата на кръга на филмовите критици в Ню Йорк за най-добра женска роля.[69]

До края на десетилетието Стрийп активно търси да участва в комедия. Тя намира ролята в „Тя, дяволът“ (1989) – сатира, която пародира обществената мания за красота и козметична хирургия, в която тя играе бляскава писателка.[70] Филмът не се радва на успех.

1990-те години: Комерсиални колебания редактиране

Биографът на Стийп Карън Холингер описва началото на 90-те години като спад в популярността на филмите ѝ, приписвайки това отчасти на критичното възприятие, че нейните комедии са опит да предаде по-лек образ след няколко сериозни, но комерсиално неуспешни драми и, което е по-важно, на липсата на възможности за актриса на 40 г.[71] Стрийп коментира, че е ограничила възможностите си от предпочитанието си да работи в Лос Анджелис, близо до семейството си[71] На Националната женска конференция на Гилдията на киноактьорите през 1990 г. тя отбелязва първото национално събитие, подчертавайки намаляването на възможностите за работа на жените, равенството в заплащането и моделите за подражание във филмовата индустрия. [72] Актрисата критикува филмовата индустрия, че омаловажава значението на жените както на екрана, така и извън него.[69]

 
Стрийп на наградите „Грами“ през 1990 г.

След роли в комедийната драма „Поздрави от Холивуд“ (1990) и комедийно-фантастичния „Да защитиш живота си“ (1991), Стрийп участва с Голди Хоун във фарсовата черна комедия „Смъртта ѝ прилича“ (1992), с Брус Уилис в ролята им съзвезда. 7-месечните снимки са най-дългите в кариерата ѝ. Поради алергиите ѝ към множество козметични продукти трябва да бъдат създадени специални протези, за да я състарят с десет години, за да изглежда на 54 г., въпреки че тя вярва, че те я карат да изглежда по-близо до 70-те г.[73] Въпреки че е търговски успех, спечелвайки 15,1 млн. долара само за пет дни, приносът на Стрийп към комедията като цяло не е приет добре от критиците.[74] По-късно Стрийп признава, че не е харесвала да снима сцени с тежки специални ефекти и се зарича никога повече да не работи върху филм с тежки специални ефекти.[75]

Стрийп се появи с Джеръми Айрънс, Глен Клоуз и Уинона Райдър в „Къщата на духовете“ (1993), чието действие се развива в Чили по време на диктатурата на Аугусто Пиночет. Филмът не е добре приет от критиците.[76] На следващата година тя участва в „Дивата река“, като майка на деца на рафтинг, които срещат двама жестоки престъпници (Кевин Бейкън и Джон Райли) в пустинята. Критичните реакции като цяло са смесени.

Най-успешният филм на Стрийп за десетилетието е романтичната драма „Мостовете на Медисън" (1995), режисирана от Клинт Истууд, който адаптира филма по едноименния роман на Робърт Джеймс Уолър. Той разказва историята на Робърт Кинкейд (Истууд) – фотограф, работещ за Нешънъл Джиографик, който има любовна афера с Франческа – италианска съпруга на средна възраст (Стрийп). Въпреки че Стрийп не харесва романа, тя смята, че сценарият е специална възможност за актриса на нейната възраст. Тя напълнява за ролята и се облича различно от героинята в книгата, за да подражава на сладострастни италиански филмови звезди като София Лорен. Както Лорен, така и Ана Маняни повлияват на нейния образ, а Стрийп е гледала „Мама Рома“ (1962) на Пиер Паоло Пазолини преди снимките. Филмът е касов хит и събира над 70 млн. долара в САЩ.[77] Той, за разлика от романа, е топло приет от критиците.

Стрийп играе отчуждената сестра на Беси (Даян Кийтън) – жена, бореща се с левкемия, в „Стаята на Марвин“ (1996) – адаптация на пиесата на Скот Макферсън. Стрийп препоръчва Кийтън за ролята.[78] Филмът е добре приет и Стрийп печели още една номинация за „Златен глобус“ за изпълнението си.[79]

 
Актрисата през 1999 г.

Изпълнението на Стрийп във ...First Do No Harm (1997) ѝ носи втора номинация за Награда „Еми“ в прайтайма за най-добра главна женска роля в минисериал или филм. През 1998 г. актрисата за първи път се появява заедно с Майкъл Гамбън и Катрин Маккормак в Dancing at Lughnasa на Пат О'Конър – друга адаптация на Бродуей, която е включена във Венецианския филмов фестивал в годината на излизане.[80] По-късно същата година тя играе домакиня, умираща от рак, в „Нещо истинско“. Филмът получава положителни отзиви.

Стрийп изиграва Роберта Гуаспари – нюйоркчанка от реалния живот, която намира страст и просветление в преподаването на цигулка на децата от центъра на Източен Харлем, в музикалната драма Music of the Heart (1999). Стрийп заменя Мадона, която се отказва от проекта преди началото на снимките поради творчески различия с режисьора Уес Крейвън. Задължена да свири на цигулка, Стрийп се подлага на два месеца интензивно обучение, пет до шест часа на ден.[81] За изпълнението си е номинирана за „Оскар“, „Златен глобус“ и за Награда на Гилдията на актьорите.

2000-те години: Възраждане на кариерата и сценична работа редактиране

Стрийп навлиза в 2000-те г. с епизодична гласова роля във филма на Стивън СпилбъргИзкуствен интелект“ (2001) – научно-фантастичен филм за детски андроид, изигран от Хайли Джоел Осмънт.[82] Същата година Стрийп е водеща на годишния концерт за Нобеловата награда за мир с Лиъм Нийсън, който се провежда в Осло, на 11 декември 2001 г. в чест на носителя на Нобелова награда за мир, Обединените нации и Кофи Анан.[83][84] През 2001 г. Стрийп се завръща на сцената за първи път от повече от двадесет години, играейки Аркадина във възраждането на пиесата „Чайката“ на Антон Чехов от нюйорската организация „Обществен театър“, режисирано от Майк Никълс и с участието на Кевин Клайн, Натали Портман, Джон Гудман, Марша Гей Хардън, Стивън Спинела, Дебра Монк, Лари Пайн и Филип Сиймур Хофман.[85] Синът на Стрийп, Хенри Гaмър, по-късно известен като музиканта Хенри Улф, също е включен в пиесата в ролята на Яков – наемен работник.

Същата година Стрийп започва работа по комедийната драма на Спайк ДжонзАдаптация.“ (2002), в който тя изобразява реалната журналистка Сюзън Орлеан. Възхваляван както от критици, така и от зрители,[86] филмът носи на Стрийп четвъртия ѝ Златен глобус в категорията за най-добра актриса в поддържаща роля.[87] Стрийп се появява заедно с Никол Кидман и Джулиан Мур в „Часовете“ на Стивън Долдри (2002), базиран на романа от 1999 г. на Майкъл Кънингам. Фокусиран върху три жени от различни поколения, чиито животи са взаимосвързани от романа „Мисис Далоуей" на Вирджиния Улф, филмът като цяло е добре приет и печели на трите водещи актриси Сребърна мечка за най-добра актриса.[88]

 
Стрийп в Санкт Петербург през 2004 г.

През 2003 г. Стрийп се събира отново с Майк Никълс, за да играе с Ал Пачино и Ема Томпсън в адаптацията на HBO по 6-часовата пиеса на Тони Кушнър [[Ангели в Америка|„Ангели в Америка“ – историята на две двойки, чиито връзки се разпадат на фона на Ерата на Рейгън. Стрийп, която е избрана за четири роли в минисериала, получава втората си награда Еми и петия си „Златен глобус“ за изпълнението си[89].[90] Тя се появява в умерено успешния римейк на Джонатан Деми на „Манджурският кандидат“ през 2004 г.[91] с участието на Дензъл Уошингтън, играейки ролята на жена, която е едновременно американски сенатор и манипулативната, безмилостна майка на кандидат за вицепрезидент.[92] Същата година тя играе поддържащата роля на леля Джоузефин в „Лемъни Сникет: Поредица от злополучия“ заедно с Джим Кери, базиран на първите три романа от поредицата книги на Лемъни Сникет. Черната комедия получава като цяло благоприятни отзиви от критиците[93] и печели „Оскар“ за най-добър грим.[94] Стрийп също разказва филма Monet's Palate.[95] Тя след това играе в комедийния филм „Малки тайни“ (2005), режисиран от Бен Йънгър. Във филма е в ролята на Лиза Метцгер – еврейска психоаналитичка на разведена и самотна бизнес жена, изиграна от Ума Търман, която влиза във връзка с 23-годишния син на Мецгер (Браян Грийнбърг). Скромен мейнстрийм успех, в крайна сметка филмът печели 67,9 млн. щатски долара в международен план.[96]

През август и септември 2006 г. Стрийп участва на сцената в продукцията на Нюйорската организация „Обществен театър“ на „Майка Кураж и нейните деца“ в Театър „Делакорт“ в Сентръл Парк.[97] Продукцията е нов поглед на драматурга Тони Кушнер, с песни в стил Вайл/Брехт – дело на композиторката Джанин Тесори и с режисьора ветеран Джордж К. Улф. Стрийп участва заедно с Кевин Клайн и Остин Пендълтън в тази пиеса от 3,5 часа.[98][36] Горе-долу по същото време тя заедно с Лили Томлин изобразява последните двама членове на някога популярната семейна кънтри група в последния филм на Робърт ОлтмънПоследното кънтри шоу“ (2006). Комедиен ансамбъл с участието на Линдзи Лоън, Томи Лий Джоунс, Кевин Клайн и Уди Харелсън, филмът се върти около дейностите зад кулисите на дългогодишното обществено радиошоу със същото име. Филмът печели повече от 26 млн. щатски долара, по-голямата част от които идват от вътрешните пазари.[99]

В комерсиален план Стрийп се справя по-добре с ролята си в „Дяволът носи Прада“ (също от 2006 г.) – свободна екранизация на едноименния роман на Лорън Уайзбъргър от 2003 г. Стрийп изиграва могъщата и взискателна Миранда Пристлиредакторка на модно списание и шефка на наскоро завършила колежанка, изиграна от Ан Хатауей). Въпреки че като цяло филмът получава смесени отзиви, нейното изобразяване на това, което Еберт нарича „уравновесената и властна Миранда“,[100] привлича възторжени отзиви от критиците и ѝ печели много номинации за награди, включително нейната рекордна 14-та оферта за Оскар, както и като още един Златен глобус.[101] С комерсиалното си пускане филмът става най-големият комерсиален успех на Стрийп до този момент, като печели повече от 326,5 млн. щатски долара по целия свят.[102]

Стрийп играе богата университетска покровителка в драмата на Чен Ши-джън „Тъмна материя“ – филм за китайски студент, завършил наука, който се ожесточава, след като се занимава с академична политика в американски университет. Вдъхновени от събитията от стрелбата в Университета на Айова през 1991 г.[103] и първоначално планиран за пускане през 2007 г., продуцентите и инвеститорите решават да отложат филма от уважение към жертвите на стрелбата във Вирджинската политехника през април 2007 г.[104] Той получава отрицателни до смесени отзиви при ограниченото си издание през 2008 г.[105]

Стрийп играе служителка на правителството на САЩ, който разследва египетски чужд гражданин, заподозрян в тероризъм, в политическия трилър „Извличане“ (2007) на режисьора Гавин Худ.[106] Желаейки да играе в трилър Стрийп приветства възможността да участва във филмов жанр, за който обикновено не ѝ се предлагат сценарии.[107] След пускането си филмът е по-малко успешен от търговска гледна точка[108] и получава смесени отзиви.[109]

В този период Стрийп има кратка роля заедно с Ванеса Редгрейв, Глен Клоуз и най-голямата ѝ дъщеря Мейми Гaмър в драматичния филм на Лайош КолтайВечер“ (2007), базиран на едноименния роман от 1998 г. на Сюзън Майнот. Превключвайки между настояще и минало, той разказва историята на прикована на легло жена, която си спомня своя бурен живот в средата на 50-те години на миналия век.[110] Филмът е пуснат при хладна реакция от страна на критиците, които го наричат „красиво заснет, но определено скучен [и] колосална загуба на талантлив актьорски състав".[111] Тя има роля в „Офицери и пешки“ на Робърт Редфорд (също 2007 г.) – филм за връзката между взвод войници на Съединените щати в Афганистан, американски сенатор, репортер и професор от калифорнийски колеж. Подобно на Evening критиците смятат, че талантът на актьорския състав е пропилян и че страда от бавно темпо.

 
Стрийп на 56-ия международен филмов фестивал в Сан Себастиан (Испания), 2008 г.

Стрийп постига голям комерсиален успех, когато участва във филма Mamma Mia! на Филида Лойд ! (2008) – филмова адаптация на едноименния мюзикъл, базиран на песните на шведската поп група АББА. С участието на Аманда Сайфред, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгорд, Колин Фърт, Джули Уолтърс и Кристин Барански, Стрийп играе самотна майка и бивша певица от момичешка група, чиято дъщеря (Сейфрид), бъдеща булка, която никога не е срещала нейният баща, кани трима вероятни кандидати за баща на сватбата си на идиличния гръцки остров Скопелос, известен във филма като Калокаири.[112] Незабавен успех в бокс офиса, Mamma Mia! става най-печелившият филм на Стрийп до момента с приходи от бокс офиса от 602,6 млн. щатски долара,[113] което го нарежда на първо място сред най-касовите музикални филми.[114] Номинирана за още един Златен глобус, играта на Стрийп като цяло е добре приета от критиците.

Съмнения“ (също от 2008 г.) включва Стрийп с Филип Сиймур Хофман, Ейми Адамс и Вайола Дейвис. Драма, въртяща се около строгата главна монахиня (Стрийп) на католическо училище в Бронкс през 1964 г., която повдига обвинения в педофилия срещу популярен свещеник (Хофман), филмът има умерен успех в боксофиса[115] и е приветстван от много критици като един от най-добрите филми на 2008 г. Той получаава пет номинации за награда „Оскар“, за четиримата главни актьори и за сценария на Джон Патрик Шанли.[116]

През 2009 г. Стрийп играе готвачката Джулия Чайлд в „Джули и Джулия“ на Нора Ефрон, партнирайки на Стенли Тучи и отново на Ейми Адамс. (Тучи и Стрийп са работили заедно по-рано в „Дяволът носи Прада“.) Първият голям филм, базиран на блог, той контрастира живота на Чайлд в ранните години от нейната кулинарна кариера с живота на младата нюйоркчанка Джули Пауъл (Адамс), който се стреми да готви всичките 524 рецепти в детската готварска книга „Овладяване на изкуството на френското готвене“.[117] Лонгуърт вярва, че нейната карикатура на Джулия Чайлд е била „вероятно най-голямото представяне в кариерата ѝ, като същевременно е използвала собствения си опит, за да внесе живата истина в историята на един късен разцвет“.[118] В романтичната комедия на Нанси МайърсНе е лесно“ (също от 2009 г.) Стрийп играе с Алек Болдуин и Стийв Мартин. Тя е номинирана за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса – филмов мюзикъл или комедия за „Джули и Джулия“ и „Не е лесно“; печели наградата за „Джули и Джулия“, а по-късно получава 16-ата си номинация за „Оскар“ за него.[119] Тя също озвучава г-жа Фелисити Фокс във филма на Уес Андерсън със стоп-моушън „Фантастичният господин Фокс“.[120]

2010-те години: Допълнителен критичен и търговски успех редактиране

Стрийп си партнира отново с режисьорката на Mamma Mia! Филида Лойд за „Желязната лейди“ (2011) – британски биографичен филм за Маргарет Тачър, който я разглежда по време на Фолкландската война и годините ѝ в пенсия.[121] Стрийп, която присъства на сесия на Камарата на общините, за да види британските членове на парламента (МП) в действие в подготовка за ролята си,[122] нарича избора си „обезсърчително и вълнуващо предизвикателство“.[123] Въпреки че филмът има смесен прием, изпълнението на Стрийп печели възторжени отзиви, спечелвайки ѝ наградите за най-добра актриса на Златен глобус и BAFTA, както и третата ѝ победа на 84-тите награди на Академията.[124] Бивши съветници, приятели и семейство на Тачър разкритикуват представянето от Стрийп като неточно и предубедено.[125] На следващата година, след смъртта на Тачър, Стрийп издава официално изявление, в което описва „твърдите фискални мерки“ на Тачър и „непристрастния подход към финансовото регулиране“, като същевременно възхвалява нейната „лична сила и смелост“.[126]

Стрийп се събира отново с режисьора „Дяволът носи Прада“ Дейвид Франкел на снимачната площадка на романтичната комедийна драма „Любовна терапия“ (2012) с участието на Томи Лий Джоунс и Стийв Карел. Стрийп и Джоунс играят двойка на средна възраст, която посещава едноседмично интензивно брачно консултиране, за да се опита да възвърне липсващата интимност във връзката им. Рецензиите за филма са предимно положителни. През 2013 г. Стрийп участва заедно с Джулия Робъртс и Юън Макгрегър в черната комедийна драма „У дома през август“ (2013) за дисфункционално семейство, което се обединява отново в семейната къща, когато техният патриарх внезапно изчезва. Базирана на едноименната пиеса на Трейси Летс, спечелила наградата „Пулицър“, Стрийп получава положителни отзиви за ролята си на волевия и спорен матриарх на семейството, която страда от рак на устната кухина и пристрастеност към наркотиците. Впоследствие е номинирана за друг „Златен глобус“, за SAG и за „Оскар“.[127]

 
Стрийп на Наградите SAG през 2014 г.

В „Пазителят“ (The Giver) от 2014 г. – филмова адаптация на едноименния роман, Стрийп играе лидер на общността.[128] Развиващ се през 2048 г., социално-фантастичният филм разказва историята на постапокалиптична общност без война, болка, страдание, различия или избор, където младо момче е избрано да научи за реалния свят. Стрийп е наясно с книгата, преди да получи предложение за ролята от колегата и продуцент Джеф Бриджис.[129] След излизането си филмът е посрещнат като цяло със смесени до отрицателни отзиви от критиците. [130] Актрисата също има малка роля в драматичния филм от периода „Водачът“ (The Homesman, 2014). Действието се развива в Средния запад на 1850 г.,и е с участието на Хилари Суонк и Томи Лий Джоунс като необичайна двойка, която помага на три жени, доведени до лудост от границата, да се върнат на Изток. Стрийп се появява едва към края на филма, играейки съпруга на проповедник, която се грижи за жените.[131] Премиерата на „Водачът“ е на Филмовия фестивал в Кан през 2014 г., където събира до голяма степен положителни отзиви от критиците.[132]

Режисиран от Роб Маршъл, „Вдън горите“ (също от 2014 г.) е филмова адаптация на Дисни на мюзикъла на Бродуей с музика и текст на Стивън Сондхайм, в който Стрийп играе вещица.[133] Фентъзи жанров кросоувър, вдъхновен от приказките на братя Грим, той се съсредоточава върху бездетна двойка, която си поставя за цел да сложи край на проклятието, наложено върху тях от отмъстителната вещица на Стрийп.[134][135] Въпреки че филмът е отхвърлен от някои критици като Марк Кърмоуд като „дразнеща наглост“,[136] изпълнението на Стрийп ѝ печели номинации за „Оскар“, „Златен глобус“, SAG и Изборът на критиците за най-добра актриса в поддържаща роля.[137]

През 2015 г. Стрийп участва в „Рики и Флаш: Рокендрол майка“ на Джонатан Деми, играейки касиерка в магазин за хранителни стоки през деня, която е рок музикантка през нощта и която има последен шанс да се свърже отново с отчужденото си семейство.[138] Стрийп се научава да свири на китара за полуавтобиографичния драматично-комедиен филм,[139] в който отново играе и най-голямата ѝ дъщеря Мейми Гамър.[139] Отзивите за филма като цяло са смесени.[140] Другият ѝ филм от това време е драмата от периода на режисьорката Сара ГавронСуфражетка“ с участието на Кери Мълиган и Хелена Бонам Картър. Във филма тя изиграва малката, но ключова роля на Емелин Панкхърст – британска политическа активистка и лидер на британското движение на Суфражетките, която помогна на жените да спечелят правото да гласуват.[141] Филмът получава предимно положителни отзиви, особено за представянето на актьорския състав, въпреки че неговият дистрибутор печели критики, че видната позиция на Стрийп в маркетинга е подвеждаща.[142]

 
Стрийп на Берлинското биенале през 2016 г.

Следвайки задълженията си на президент на 66-ия Берлински международен филмов фестивал през 2016 г.,[143] Стрийп участва в режисираната от Стивън Фриърс комедия „Флорънс“ – едноименен биографичен филм за фалшиво пеещата оперна певица Флорънс Фостър Дженкинс, която настоява за публични изяви.[144] Други актьори са Хю Грант и Саймън Хелбърг.[145] Тя печели Филмовата награда на критиците за най-добра актриса в комедия[146] и е номинирана за „Оскар“, „Златен глобус“, SAG и BAFTA. [147]

След това Стрийп играе ролята на първата американска издателка на вестници – Катрин Греъм, до Бен Брадли на Том Ханкс, в политическата драма на Стивън СпилбъргВестник на властта“ (2017), която се фокусира върху публикацията на в. „Вашингтон Поуст“ на документите на Пентагона от 1971 г.[148] Филмът получава положителни отзиви с похвали към изпълненията на двамата главни роли[149] и печели над 177 млн. долара при бюджет от 50 млн. долара.[150] Стрийп получава своята 31-ва номинация за Златен глобус и 21-ва номинация за Оскар за най-добра актриса.[151][152]

През 2018 г. Стрийп повтаря за кратко ролята си в музикалното продължение „Mamma Mia! Отново заедно“.[153] Тя също играе поддържаща роля в „Мери Попинз се завръща“ на Роб Маршал – музикално продължение на филма „Мери Попинз“ от 1964 г.[154] След това Стрийп участва в първата си главна роля в телевизионен сериал – във втория сезон на драматичния сериал на HBOГолеми малки лъжи“ през 2019 г. Тя поема ролята на Мери Луиз Райт – свекървата на героя на Никол Кидман.[155] Лиан Мориарти, автор на едноименния роман, на който се базира първият сезон, написва роман от 200 страници, която послужва като основа за втория сезон. Мориарти решава да кръсти новата героиня Мери Луиз по официалното име на Стрийп. Впоследствие Стрийп се съгласява на ролята, без да чете сценарий за първи път в кариерата си.[156] Тя е номинирана за „Еми за най-добра поддържаща женска роля“ за шоуто. Същата година актрисата участва в режисираната от Стивън Содърбърг биографична комедия „Перачка на кинти“ за Досиетата от Панама, заедно с Гари Олдман и Антонио Бандерас. Това е първият филм, разпространяван от Нетфликс, в който Стрийп участва.[157] Тя също играе леля Марч в „Малки жени“ на Грета Гъруиг, партнирайки на Сърша Ронан, Ема Уотсън, Флорънс Пю, Тимъти Шаламе и Лора Дърн.[158] Филмът получава одобрението на критиците и печели над 218 млн. долара срещу бюджет от 40 млн. долара.[159][160]

2020-те години: Стрийминг проекти редактиране

 
Звездата на Стрийп на Холивудската алея на славата

През 2020 г. Стрийп има роля в късометражния анимационен филм на Apple TV+ Here We Are: Notes for Living on Planet Eart.h[161] Има и главни роли в два филма, и двата пуснати от стрийминг услуги. Тя се събира отново с Никол Кидман за Нетфликс, в „Моят абитуриентски бал“ на Райън Мърфи (2020) – филмова адаптация на едноименния мюзикъл на Бродуей.[162] Същата година работи отново с режисьора Стивън Содърбърг за неговия комедиен филм по HBO МаксНека говорят“ (2020).[163] Участва заедно с Даян Уийст, Кандис Бъргън, Лукас Хеджис и Джема Чан.

На следващата година актрисата играе заедно с Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс в „Не поглеждай нагоре“ (2021), режисиран от Адам Маккей за Нетфликс.[164] Стрийп изиграва комична роля на измисления президент на Съединените щати, който размахва страховете си от глобалното затопляне. Тя е изпълнителен продуцент на Sell/Buy/Date (2022), режисиран от Сара Джоунс.[165] Участва в антологичния сериал на Apple TV+ Extrapolations (2023).[166] По-късно същата година играе Лорета Дъркин – актриса в затруднение, в третия сезон на комедийния сериал на Hulu „Убийства в сградата“ с участието на Стийв Мартин, Мартин Шорт и Селена Гомес.[167] Тя е номинирана за Златен глобус и печели телевизионна награда „Избор на критиката“.

Личен живот редактиране

Актрисата има връзка актьора Джон Казейл от 1976 г. и се грижи за него до смъртта му от рак на белите дробове през март 1978 г. Шест месеца по-късно тя се омъжва за скулптора Дон Гамър[168] (р. 12 декември 1946), от когото има четири деца: Хенри „Хенк“ Улф Гамър (род. 13 ноември 1979 г.), Мери Уила „Мейми“ Гамър (род. 3 август 1983 г.), Грейс Джейн Гамър (род. 9 май 1986 г.) и Луиза Джекъбсън Гамър (род. 12 юни 1991 г.).[9] Мейми, Грейс и Луиза стават актриси, а Хенк – певец, музикант и автор на песни, изявяващ се под името „Хенри Улф“.[169] През 1985 г. семейството се мести в частно имение на стойност 1,8 млн. долара в Кънектикът, където живее до 1990 г., когато купува имение за 3 млн. долара в квартал „Брентуд“, Лос Анджелис.[170] Впоследствие те отново се местят в Кънектикът.[171] През 2023 г. се съобщава, че Стрийп и Гамър са разделени повече от шест години. За последен път са видени публично заедно на 90-ите награди на Академията през 2018 г.[172]

Стрийп е кръстница на актрисата Били Лурд, дъщеря на актрисата и нейна близка приятелка Кари Фишър.[173]

Участия редактиране

Игрални, телевизионни, документални и късометражни филми
Година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор Жанр Бележки
1977 The Deadliest Season Шарън Милър Робърт Маккорвиц спортен телевизионен филм
Джулия Julia Ан Мари Фред Зинеман драма
1978 Ловецът на елени The Deer Hunter Линда Майкъл Чимино военен, драма
1979 Манхатън Manhattan Джил Уди Алън комедия, драма
Прелъстяването на Джо Тайнън The Seduction of Joe Tynan Карън Трейнър Джери Шатцберг драма
Крамър срещу Крамър Kramer vs. Kramer Джоана Крамър Робърт Бентън драма
1981 Жената на френския лейтенант The French Lieutenant's Woman Сара/Ана Карел Райш драма
Kiss Me, Petruchio Катрин документален телевизионен
1982 Alice at the Palace Алис Емили Ардолино семеен, мюзикъл телевизионен филм
Тишината на нощта Still of the Night Брук Рейнолдс Робърт Бентън драма, криминален
Изборът на Софи Sophie's Choice Софи Завистовска Алън Дж. Пакула драма
1983 Силкууд Silkwood Карън Силкуд Майк Никълс драма, биографичен
1984 Да се влюбиш Falling in Love Моли Гилмор Улу Гросбард романтичен
1985 Неспокойно сърце Plenty Сюзън Трахърн Фред Шепизи драма
Далеч от Африка Out of Africa Керън Бликсен Сидни Полак драма, биографичен
1986 Изпепелени сърца Heartburn Рейчъл Самстат Майк Никълс комедия
1987 Диворасляк Ironweed Хелън Арчър Хектор Бабенко драма
1988 Вик в тъмнината A Cry in the Dark Линди Чембърлейн Фред Шепизи биографичен, драма
1989 Тя, дяволът She-Devil Мери Фишър Сюзан Зайделман комедия
1990 Поздрави от Холивуд Postcards from the Edge Сюзън Вейл Майк Никълс комедия
1991 Да защитиш живота си Defending Your Life Джулия Албърт Брукс комедия, драма
1992 Смъртта ѝ прилича Death Becomes Her Маделин Аштън Робърт Земекис комедия
1993 Къщата на духовете The House of the Spirits Клара дел Вале Труеба Биле Аугуст драма
1994 Дивата река The River Wild Гейл Хартман Къртис Хенсън приключенски
1995 Мостовете на Медисън The Bridges of Madison County Франческа Джонсън Клинт Истууд драма, романтичен
1996 Преди и след това Before and After Каролин Райън Барбет Шрьодер криминален
Стаята на Марвин Marvin's Room Ли Джери Закс драма
1997 ...First Do No Harm Лори Раймюлер Джим Ейбрахамс драма телевизионен филм
1998 Магията на танца Dancing at Lughnasa Кейт Мънди Пат О'Конър драма, романтичен
Нещо истинско One True Thing Кейт Гулден Карл Франклин драма
1999 Музика от сърцето Music of the Heart Роберта Гаспари Уес Крейвън драма
2002 Адаптация. Adaptation Сюзан Орлийн Спайк Джоунз драма, комедия
Часовете The Hours Клариса Вон Стивън Далдри драма
2003 Stuck on You себе си братя Фарели комедия некредитирано камео
2004 Манджурският кандидат The Manchurian Candidate Елинор Шоу Джонатан Деми драма
Лемъни Сникет: Поредица от злополучия Lemony Snicket's A Series of Unfortunate Events леля Джозефин Брад Силбърлинг семеен
2005 Малки тайни Prime Лиза Мецгър Бен Янгър комедия, драма
2006 The Music of Regret Жена Лори Симънс късометражен, музикален
Последното кънтри шоу A Prairie Home Companion Йоланда Джонсън Робърт Олтман драма, комедия
Дяволът носи Прада The Devil Wears Prada Миранда Пристли Дейвид Франкъл драма, комедия
2007 Тъмна материя Dark Matter Джоана Силвър Чен Ши-Женг драма
Когато падне мрак Evening Лайла Рос Лайош Колтай романтичен
Извличане Rendition Корин Уитман Дейвид Худ трилър, драма
Офицери и пешки Lions for Lambs Джанин Рот Робърт Редфорд драма, криминален
2008 Mamma Mia! Mamma Mia! Дона Шеридан Филида Лойд музикален
Съмнения Doubt сестра Алоиз Бовие Джон Патрик Шенли драма
2009 Джули и Джулия Julie & Julia Джулия Чайлд Нора Ефрон биографична комедия
Не е лесно... It's Complicated Дейн Адлър Нанси Майерс комедия, драма
2011 Желязната лейди The Iron Lady Маргарет Тачър Филида Лойд биографичен, драма
2012 Любовна терапия Hope Springs Кей Соумс Дейвид Франкел комедия, драма
2013 У дома през август August: Osage County Вайълет Уестън Джон Уелс комедия, драма
2014 Водачът The Homesman Алта Картър Томи Лий Джоунс драма, уестърн
Пазителят The Giver шеф Елдър Филип Нойс драма
Вдън горите Into the Woods Вещицата Роб Маршъл фентъзи
2015 Рики и Флаш: Рокендрол майка Ricki and the Flash Рики Джонатан Деми комедия, драма
Суфражетка Suffragette Емелин Панкхърст Сара Геврон исторически, драма
2016 Флорънс Florence Foster Jenkins Флорънс Фостър Дженкинс Стивън Фриърс биографичен
2017 Вестник на властта The Post Кей Греъм Стивън Спилбърг биографичен, драма Номинация – „Оскар“ за най-добра женска роля.
2018 This Changes Everything Себе си Том Донахю документален
Mamma Mia: Отново заедно Mamma Mia! Here We Go Again Дона Шеридан Ол Паркър музикален
Мери Попинз се завръща Mary Poppins Returns Леля Топси Роб Маршъл семеен
2019 Перачка на кинти The Laundromat Елън Мартин Стивън Содърбърг комедия
Малки жени Little Women Леля Марч Грета Гъруиг драма
2018 This Changes Everything себе си Том Донахю документален
2020 Моят абитуриентски бал The Prom Ди Ди Алън Райън Мърфи комедия, драма
Нека говорят Let Them All Talk Алис Стивън Содърбърг комедия, драма
2021 Не поглеждай нагоре Don't Look Up Джени Орлийн Адам Маккей комедия, драма
Телевизионни сериали
година Заглавие Ориг. заглавие Роля Жанр Епизод Бел.
1977 – 1978 Great Performances Едит Варни, Лейла музикален сезон 5, еп. 7 и сезон 6, еп. 10
1978 Holocaust Инга Хелмс Вайс исторически, драма сезон 1, еп. 1, 2 и 4 минисериал
1989 American Masters разказвач биографичен, документален сезон 4, еп. 1
2003 Angels in America Равин, Хана Пит, Етел Розенберг, Ангел Австралия драма сезон 1, еп. 1 – 6 минисериал
Freedom: A History of US Абигейл Адамс, Мери Йсти, Майка Джоунс и Маргарет Чейс Смит документален сезон 1, еп. 1, 3, 10 и 13
2010 Web Therapy Камила Боунър комедия сезон 3, еп. 16, 17 и 18
2013 Makers: Women Who Make America разказвач документален 3 части
2014 Петима се върнаха Five Came Back разказвач документален 3 части
2019 Големи малки лъжи Big Little Lies Мери Луиз Райт черна комедия, драма сезон 2, еп. 1 – 7
2020 James and the Giant Peach with Taika and Friends леля Спондж семеен сезон 1, еп. 2 минисериал
2023 Extrapolations Ив драма, криминален с. 1, еп. 2 Whale Fall
Убийства в сградата Only Murders in the Building Лорета Дъркин комедия, драма сезон 3, еп. 1, 3, 6, 8, 9 и 10
Озвучаване
година Заглавие Оригинално заглавие Роля Жанр Режисьор Бел.
1976 Everybody Rides the Carousel Етап 6 анимация Джон Хъбли
1985 Little Ears: The Velveteen Rabbit разказвач анимация Марк Сотник видео
1987 Rabbit Ears: The Tale of Mr. Jeremy Fisher разказвач анимация видео
1988 The Tailor of Gloucester разказвач видео
1989 Rabbit Ears: The Fisherman and His Wife разказвач видео
1991 Age 7 in America разказвач документален
1994 Семейство Симсън The Simpsons Джесика Лавджой анимационен ситком сезон 6, еп. 7: Bart's Girlfriend
1999 King of the Hill леля Есме Дотерив анимационен ситком еп. "A Beer Can Named Desire"
Ginevra's Story разказвач документален
Chrysanthemum разказвач анимация Вирджиния Уилкос
2001 Изкуствен интелект A.I. Artificial Intelligence Блу Меча научна фантастика Стивън Спилбърг
2004 Gilda's Club: A Special Place разказвач късометражен Линда Стогнър
2005 Stolen Childhoods разказвач документален
2006 Hurricane on the Bayou разказвач документален Грег Макгиливрей
Биячът на мравки The Ant Bully Кралицата анимация Джон А. Дейвис
2007 Ocean Voyagers разказвач документален Джо Кенеди, Фьодр Питкейн
2009 Фантастичният господин Фокс Fantastic Mr. Fox Г-жа Фокс анимация Уес Андерсън
2010 Higglety Pigglety Pop! or There Must Be More to Life Джени анимация, късометражен Крис Лавис, Мачек Шрбовски видео
2012 До Арктика 3D To the Arctic 3D разкавач документален Грег Макгиливрей
A Fierce Green Fire разказвач документален Марк Китчъл
2013 Wings of Life разказвач документален Луи Шварцберг
Момичешко издигане Girl Rising разказвач документален Ричард Робинс
Out of Print разказвач документален Вивиан Румани
2014 The Roosevelts: An Intimate History Елинор Рузвелт документален Кен Бърнс в 7 епизода
2015 Shout Gladi Gladi разказвач документален Адам Фридман
Братята защитници Xiao men shen (Little Door Goods) разказвач анимация Гари Уанг, Полет Виктор Лифтон в английската версия
2016 Schoulders разказвач телевизионен късометражен Линда Блудуорт Томасон
2017 We Rise разказвач документален
2020 Here We Are: Notes for Living on Planet Earth разказвач анимация, късометражен Филип Хънт, Дъглас Хариган
Heads Will Roll Катрин Стонч подкаст, комедия Емили Лин, Кейт Маккинън сезон 1, еп. 1 – 10
Театър
Година Заглавие Оригинално заглавие Автор Роля Място
1975 Trelawny of the 'Wells' Артър Уинг Пинеро Мис Имоген Парот Театър „Вивиан Белмон“ (Линкълн център, Ню Йорк)
1976 A Memory of Two Mondays / 27 wagos Full of Cotton
Артър Милър Патриша Театър „Плейхаус“ (Ню Йорк
Флора Мейган
1976 Secret Service Уилям Жилет Едит Варни
Хенри V Henry V Уилям Шекспир Катерина дьо Валоа Театър „Делакорт“ (Ню Йорк)
Мяра за мяра Measure for Measure Изабела
1977 Вишнева градина The Cherry Orchard (Вишнёвый сад) Антон Чехов Дуняша Театър „Вивиан Белмон“ (Линкълн център, Ню Йорк)
Happy End Курт Вайл, Бертолт Брехт и Елизабет Хауптман Лилиан Холидей Театър „Мартин Бек“ (Ню Йорк)
1978 Укротяване на опърничавата The Taming of the Shrew Уилям Шекспир Катерина Театър „Делакорт“ (Ню Йорк)
1979 Taken in Marriage Томас Бейб Андреа Обществен театър и Театър „Нюман“ (Ню Йорк)
1980–1981 Alice in Concert (мюзикъл) Луис Карол, Елизабет Суадос (музика) Алиса
2001 Чайката The Seagull Антон Чехов Аркадина Театър „Делакорт“ (Ню Йорк)
2006 Майка Кураж и нейните деца Mother Courage and Her Children Бертолт Брехт Майка Кураж
Дискография
година албум парчета
1984 The Velveteen Rabbit разказвач
2006 A Prairie Home Companion "Gold Watch and Chain", "My Minnesota Home", "Goodbye to My Mama"
2008 Mamma Mia! The Movie Soundtrack "Money Money Money", "Mamma Mia", "Our Last Summer", "Super Trooper", "Voulez-Vous", "SOS", "Slipping Through My Fingers", "The Winner Takes It All", "When All is Said and Done", "Gold Watch and Chain"
2014 Into the Woods "Stay with Me", "Witch's Lament", "Your Fault", "Last Midnight", "She'll Be Back" (deleted song)
2016 Florence Foster Jenkins "Bell Song", "The Musical Snuff Box", "Biassy", "Adele's Laughing Song (Mein Herr Marquis)", "Like a Bird", "Valse Caressante", "Prelude in E Minor", "Der Hölle Rache Kocht in Meinem Herzen", "When I Have Sung My Songs to You"
2018 Mamma Mia! Here We Go Again: The Movie Soundtrack "My Love, My Life", "Super Trouper", "The Day Before You Came"
Mary Poppins Returns "Turning Turtle"
2020 The Prom "Changing Lives", "Changing Lives (Reprise)", "It's Not About Me", "The Lady's Improving", "It's Time to Dance", "Wear Your Crown" (end credits)

Иточници редактиране

  1. The Middle East. Library Information and Research Service, 2005. с. 204.
  2. Gajanan, Mahita. How Many Oscars Has Meryl Streep Won In Total? // Time (magazine). January 23, 2018.
  3. Meryl Streep // Golden Globes. Посетен на August 7, 2021.
  4. Kate Andersen Brower. Obama Honors Meryl Streep, James Taylor, Harper Lee at Ceremony // Bloomberg. March 2, 2011. Архивиран от оригинала на February 17, 2015. Посетен на July 3, 2015. - Barack Obama jokes with Stevie Wonder and Meryl Streep at Presidential Medal of Freedom ceremony // The Guardian. November 25, 2014. Архивиран от оригинала на July 4, 2015. Посетен на July 3, 2015.
  5. Moore wins film award // The Age. February 23, 2003. Архивиран от оригинала на April 8, 2016. Посетен на July 3, 2015.
  6. Meryl Streep Will Be Honored With the 2017 Cecil B. DeMille Award At The Golden Globes // AwardsDaily.com. November 3, 2016. Архивиран от оригинала на November 4, 2016. Посетен на November 3, 2016.
  7. Meryl Streep // Hollywood Walk of Fame. Посетен на December 13, 2023.
  8. Coates, Hannah. At 73, Meryl Streep is still Queen of fresh beauty looks // Vogue (magazine). Посетен на June 25, 2022.
  9. а б Meryl Streep Biography (1949–) // Film Reference. Посетен на January 16, 2009.
  10. Probst 2012, с. 7.
  11. а б Louis Gates 2010, с. 40.
  12. Britten, Nick. Baftas: Meryl Streep's British ancestor 'helped start war with Native Americans' // The Daily Telegraph. February 14, 2012. Архивиран от оригинала на October 16, 2015.
  13. а б Meryl Streep // Faces of America. 2010. Архивиран от оригинала на February 8, 2010. Посетен на February 5, 2010.
  14. Meryl Streep // PBS. Посетен на January 20, 2015.
  15. McKenzie, Joi-Marie. Henry Louis Gates Says He Broke Meryl Streep's Heart // Niteside. February 4, 2010. Архивиран от оригинала на January 31, 2012. Посетен на February 4, 2010.
  16. Meryl Streep's great grandparents from Dunfanaghy // Donegal News. January 15, 2014. Архивиран от оригинала на February 23, 2014. Посетен на April 20, 2014.
  17. Brockes, Emma. The devil in Ms Streep // The Guardian. September 23, 2006. Архивиран от оригинала на July 3, 2015. Посетен на July 2, 2015.
  18. Empty citation (help)
  19. Horowitz, Joy. That Madcap Meryl. Really! // The New York Times. March 17, 1991. Архивиран от оригинала на November 11, 2012. Посетен на January 13, 2009.
  20. Makin, Bob. Hometown glory: The celebrities of Central Jersey // The Central New Jersey Home News. December 10, 2017. с. A6.
  21. N.J. Teachers Honor 6 Graduates // The Philadelphia Inquirer. November 12, 1983. Посетен на July 20, 2007. Streep is a graduate of Bernards High School in Bernardsville ...
  22. Meryl Streep: Movies, marriage, and turning sixty // The Independent. January 24, 2009. Архивиран от оригинала на November 25, 2011. Посетен на November 24, 2011.
  23. WATCH: Meryl Streep's alma mater Bernards High featured in Oscars 'Good Morning America' segment // nj.com.
  24. а б Longworth 2013, с. 8.
  25. Meryl Streep | Kennedy Center // The Kennedy Center.
  26. Yale library's list of all roles played at Yale by Meryl Streep // Посетен на March 7, 2010.
  27. Gussow 1998, с. 265.
  28. Gussow, Mel. Critic's Notebook; Luring Actors Back to the Stage They Left Behind // The New York Times. January 7, 1991. Архивиран от оригинала на May 30, 2013. Посетен на March 7, 2010.
  29. Meryl Streep: Life in pictures // Los Angeles Times.
  30. а б Contemporary Biography, Women: Original profiles. American Biography Service, Inc., 1983. с. 290.
  31. а б в Longworth 2013, с. 10.
  32. Henry V Joseph Papp Public Theater/New York Shakespeare Festival // Lortel Archives. Lucille Lortel Foundation. Посетен на May 13, 2015. - Measure for Measure Joseph Papp Public Theater/New York Shakespeare Festival // Lortel Archives. Lucille Lortel Foundation. Посетен на May 13, 2015. - The Taming of the Shrew Joseph Papp Public Theater/New York Shakespeare Festival // Lortel Archives. Lucille Lortel Foundation. Посетен на May 13, 2015.
  33. Levy, Rochelle L. 2004 Meryl Streep tribute // American Film Institute. Посетен на January 20, 2015.
  34. Longworth 2013, с. 7.
  35. Lowell, Katherine. Show Business. Clinton Gilkie. GGKEY:XQ5TU8D6L6X. с. 2001.
  36. а б Fisher 2011, с. 772.
  37. Empty citation (help)
  38. Longworth 2013, с. 21.
  39. The 51st Academy Awards (1979) Nominees and Winners // Academy of Motion Picture Arts and Sciences (AMPAS). Посетен на July 4, 2015.
  40. Meryl Streep Emmy Award Winner // Emmy Award. Посетен на April 20, 2014.
  41. Longworth 2013, с. 44.
  42. [1] Архивиран от [{{{url}}} оригинала]. (на английски)
  43. Eder, Richard. Dramatic Wit and Wisdom Unite In 'Uncommon Women and Others' // The New York Times. November 22, 1977. Посетен на July 20, 2021.
  44. Longworth 2013, с. 41.
  45. Hollinger 2006, с. 77.
  46. Dean Cohen. The Freshest Face in Hollywood // Playgirl. Посетен на February 26, 2020.
  47. The 52nd Academy Awards | 1980 // Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на May 13, 2015.
  48. Meryl Streep | 29 Nominations | 8 Wins // Hollywood Foreign Press Association. Посетен на May 13, 2015.
  49. Lenburg 2001, с. 167.
  50. Devine 1999, с. 171.
  51. Chivers, Tom. Oscars 2010: the 10 worst injustices in Academy Award history // The Daily Telegraph. March 3, 2010. Архивиран от оригинала на July 12, 2015. Посетен на July 4, 2015.
  52. Longworth 2013, с. 49.
  53. Palmer Bray, с. 227.
  54. Film Actress in 1982 // British Academy of Film and Television Arts. Посетен на January 16, 2015.
  55. Snider, Eric D. What's the Big Deal?: Sophie's Choice (1982) // Film.com. MTV Networks. Посетен на May 13, 2015. - Picks and Pans Review: Sophie's Choice // People (magazine). Посетен на May 13, 2015.
  56. Brockes, Emma. The devil in Ms Streep // The Guardian. September 23, 2006. Архивиран от оригинала на July 3, 2015. Посетен на July 2, 2015.
  57. Meryl Streep Academy Awards Acceptance Speech // Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на January 16, 2015.
  58. Longworth 2013, с. 69.
  59. Ebert Bordwell, с. 64.
  60. Longworth 2013, с. 78.
  61. Longworth 2013, с. 92.
  62. Longworth 2013, с. 81.
  63. Longworth 2013, с. 88.
  64. Earls, John. 'Bohemian Rhapsody' is the worst-reviewed Golden Globes winner in 33 years // NME. Посетен на January 11, 2019.
  65. Longworth 2013, с. 97.
  66. Waldo 2006, с. 209.
  67. Speed Wilson, с. 38.
  68. Eberwein 2010, с. 217.
  69. а б Eberwein 2010, с. 221.
  70. Longworth 2013, с. 106.
  71. а б Hollinger 2006, с. 78.
  72. SAG History – SAG Timeline // Посетен на July 15, 2013.
  73. Longworth 2013, с. 103.
  74. Longworth 2013, с. 107.
  75. Empty citation (help)
  76. The House of the Spirits // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на April 9, 2015.
  77. McGilligan 1999, с. 503.
  78. Mitchell 2001, с. 139.
  79. Meryl Streep | 29 Nominations | 8 Wins // Hollywood Foreign Press Association. Посетен на May 13, 2015.
  80. Allon Cullen, с. 255.
  81. Hoffman, Barbara. MAKING 'MUSIC' : WES CRAVEN MOVES FROM VIOLENCE TO VIOLINS // New York Post]ч. New York City, News Corporation, October 24, 1999. Архивиран от оригинала на November 16, 2017.
  82. A.I. Artificial Intelligence (2001) // Посетен на February 7, 2009.
  83. Previous Concerts (2001) // The Norwegian Nobel Institute. Посетен на July 3, 2015.
  84. Meryl Streep and Liam Neeson Host The Nobel Peace Prize 100th Anniversary Concert // Архивиран от оригинала на July 4, 2015. Посетен на July 3, 2015.
  85. Brantley, Ben. Theater Review: Streep Meets Chekhov, Up in Central Park // The New York Times. August 31, 2001. Архивиран от оригинала на February 12, 2011. Посетен на February 13, 2011.
  86. Adaptation (2002) // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на April 8, 2008.
  87. Meryl Streep | 29 Nominations | 8 Wins // Hollywood Foreign Press Association. Посетен на May 13, 2015.
  88. The Hours (2002) Details // The New York Times. 2013. Архивиран от оригинала на October 26, 2013. Посетен на May 13, 2015.
  89. Meryl Streep: Biography // TV Guide. Посетен на January 23, 2009.
  90. Meryl Streep | 29 Nominations | 8 Wins // Hollywood Foreign Press Association. Посетен на May 13, 2015.
  91. The Manchurian Candidate (2003) // Посетен на February 7, 2010.
  92. LaSalle, Mick. Terrorist attacks, corporate control, election controversy: Sound familiar? 'The Manchurian Candidate' has it all. // [чSan Francisco Chronicle. July 30, 2004. Архивиран от оригинала на June 23, 2011. Посетен на May 30, 2010.
  93. Lemony Snicket's A Series of Unfortunate Events // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на April 8, 2009.
  94. Lemony Snicket's A Series of Unfortunate Events (2004) // Посетен на February 10, 2010.
  95. "Monet's Palate – A Gastronomic View From the Gardens of Giverny" with Meryl Streep Is a Film About Claude Monet // PRWeb. Посетен на November 19, 2011.
  96. Prime (2004) // Посетен на February 10, 2010.
  97. Brantley, Ben. Mother Courage and Her Children // The New York Times. August 22, 2006. Архивиран от оригинала на February 13, 2009. Посетен на January 15, 2009.
  98. Ebert Bordwell, с. 562.
  99. A Prairie Home Companion (2006) // Посетен на February 10, 2010.
  100. Ebert, Roger. The Devil Wears Prada // Chicago Sun-Times. Посетен на July 2, 2015.
  101. Kidder Oppenheim, с. 347.
  102. The Devil Wears Prada (2006) // Посетен на February 10, 2010.
  103. Streep Film Delayed Because of Campus Shooting // MSN, February 15, 2008. Архивиран от оригинала на June 23, 2011. Посетен на February 17, 2011.
  104. Alberge, Dalya. Campus Massacre Films Face A Ban // The Times. London, April 26, 2007. Архивиран от оригинала на May 16, 2008. Посетен на February 17, 2011.
  105. Dark Matter (2007) // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на April 11, 2008.
  106. Markon, Jerry. Lawsuit Against CIA Is Dismissed // The Washington Post. May 19, 2006. Архивиран от оригинала на February 4, 2011. Посетен на October 11, 2008.
  107. Meryl Streep Plays With Politics // Artisan News Service. Посетен на February 19, 2011.
  108. Rendition (2007) // Посетен на February 10, 2010.
  109. Rendition (2007) // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на February 11, 2011.
  110. Jacobs, Jay S. Some Enchanted Evening // Pop Entertainment. Посетен на February 17, 2011.
  111. Evening (2007) // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на February 11, 2011. - Evening (2007) // Посетен на February 10, 2010.
  112. Mansfield, Paul. Mamma Mia! Unfazed by the Fuss in Skopelos // The Daily Telegraph. London, July 15, 2008. Архивиран от оригинала на February 10, 2010. Посетен на May 12, 2010.
  113. Mamma Mia! (2008) // Посетен на February 5, 2009.
  114. Genres: Musical // Посетен на February 5, 2009.
  115. Doubt (2008) // Посетен на February 5, 2009.
  116. The 81st Academy Awards | 2009 // Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на May 13, 2015.
  117. Morency 2012, с. 131.
  118. Longworth 2013, с. 16.
  119. Gans, Andrew. Academy Award Nominations Announced Feb. 2; "Nine" Receives Four Noms // Playbill. February 2, 2010. Архивиран от оригинала на February 4, 2010. Посетен на January 17, 2012.
  120. Potts 2011, с. 180.
  121. Peck, Tom. Meryl Streep takes on her toughest role: the Iron Lady // The Independent. London, July 2, 2010. Архивиран от оригинала на June 24, 2011. Посетен на January 26, 2011.
  122. Showbiz, Bang. Meryl Streep attends parliament for Thatcher research // The Independent. UK, January 12, 2011. Архивиран от оригинала на March 27, 2012. Посетен на February 29, 2012.
  123. Image of Meryl Streep as Margaret Thatcher unveiled // BBC News. February 8, 2011. Архивиран от оригинала на February 9, 2011. Посетен на February 8, 2011.
  124. 2012 GOLDEN GLOBES Nominees and Winners – Complete List! // Broadway World. Посетен на April 20, 2014. - Empty citation (help) - Empty citation (help)
  125. Hope, Christopher. The Iron Lady: Meryl Streep is 'cashing in' on Thatcher, say friends of former PM // The Daily Telegraph. London, November 14, 2011. Архивиран от оригинала на March 9, 2014.
  126. Meryl Streep on Margaret Thatcher // The Wall Street Journal. Посетен на April 20, 2014.
  127. Empty citation (help) - Empty citation (help) - Empty citation (help)
  128. Jagernauth, Kevin. Meryl Streep Joins YA Adaptation 'The Giver' With Jeff Bridges // Indiewire. August 6, 2013. Архивиран от оригинала на August 21, 2013. Посетен на August 22, 2013.
  129. Lasser, Josh. Meryl Streep talks 'The Giver' and says 'I like to be boss' // Hitflix. Посетен на December 30, 2014.
  130. The Giver // Metacritic/CBS Interactive. Посетен на September 9, 2014.
  131. Meryl Streep & Hilary Swank Team For 'The Homesman' // Indiewire. September 27, 2012. Архивиран от оригинала на October 25, 2012. Посетен на October 22, 2012.
  132. The Homesman // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на January 20, 2015.
  133. SCOOP: Meryl Streep to Play the Witch in INTO THE WOODS Film; Arranger David Krane Confirms! // BroadwayWorld.com. Посетен на January 31, 2013.
  134. Roxbury Composer's Future: New Town, Working with Meryl Streep as a Witch // Litchfield Country Times. Архивиран от оригинала на 2013-02-15. Посетен на January 31, 2013. - Meryl Streep Will Head into The Woods With Rob Marshall // Cinema Blend. Посетен на February 1, 2013.
  135. Meryl Streep to play the Witch in 'Into the Woods' film adaptation // Hypable. Посетен на November 12, 2015.
  136. Kermode, Mark. Into the Wood review // The Guardian. January 11, 2015. Архивиран от оригинала на July 3, 2015. Посетен на July 2, 2015.
  137. Empty citation (help) -Gray, Tim. Golden Globes: 'Birdman', 'Fargo' Top Nominations // Variety. December 11, 2014. Архивиран от оригинала на January 6, 2015. Посетен на January 15, 2015. - Nominees Announced for the 21st Annual Screen Actors Guild Awards® // SAG-AFTRA. Архивиран от оригинала на 2014-12-14. Посетен на January 15, 2015. - Douglas, Edward. The Winners of the 20th Annual Critics Choice Movie Awards // Coming Soon. Посетен на January 17, 2015.
  138. Gettell, Oliver. TriStar lands Meryl Streep rocker movie 'Ricki and the Flash' // Los Angeles Times. April 2014. Архивиран от оригинала на November 18, 2014. Посетен на November 11, 2014.
  139. а б Abramovitch, Seth. Meryl Streep Learning Guitar for Diablo Cody Movie // The Hollywood Reporter. August 1, 2014. Архивиран от оригинала на October 3, 2014. Посетен на October 17, 2014.
  140. Ricki and the Flash // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на November 29, 2015.
  141. Gettell, Oliver. Meryl Streep to play British suffragette Emmeline Pankhurst // Los Angeles Times. February 20, 2014. Архивиран от оригинала на April 29, 2014.
  142. Formo, Brian. Suffragette' Review: Fighting the Good Fight – Telluride 2015 // Collider. Посетен на February 21, 2016.
  143. Pulver, Andrew. Meryl Streep gets Berlin's vote as president of film festival jury // The Guardian. October 14, 2015. Архивиран от оригинала на December 22, 2015. Посетен на December 20, 2015.
  144. Child, Ben. Meryl Streep on for biopic of off-key opera singer Florence Foster Jenkins // The Guardian. October 22, 2014. Архивиран от оригинала на December 3, 2014. Посетен на November 11, 2014.
  145. Meryl Streep in 'Florence Foster Jenkins' Biopic Debuts May 6 in U.K. // Classicalite. Посетен на February 17, 2016.
  146. Empty citation (help)
  147. Empty citation (help) - Golden Globes 2017: The Complete List of Nominations // The Hollywood Reporter. Посетен на January 8, 2017. - SAG Awards 2017: The Complete List of Nominations // The Hollywood Reporter. Посетен на January 8, 2017. - Empty citation (help)
  148. Kroll, Justin. Steven Spielberg, Tom Hanks, and Meryl Streep Team Up for Pentagon Papers Movie // Variety. March 6, 2017. Архивиран от оригинала на March 7, 2017. Посетен на March 6, 2017.
  149. Shepard, Jack. The Post review round-up: Steven Spielberg's Oscar 2018 frontrunner wins glowing reception // The Independent. December 6, 2017. Архивиран от оригинала на December 6, 2017. Посетен на December 6, 2017. - Han, Angie. The reviews are in and critics absolutely adore Steven Spielberg's 'The Post' // Mashable. Посетен на December 6, 2017.
  150. The Post (2017) // Box Office Mojo. Посетен на July 18, 2018.
  151. Rubin, Rebecca. Golden Globe Nominations: Complete List // Variety. Посетен на December 11, 2017.
  152. Oscars: 'Shape of Water' Leads With 13 Noms // The Hollywood Reporter. Посетен на January 23, 2018.
  153. Gleiberman, Owen. Film Review: 'Mamma Mia! Here We Go Again' // Variety. July 17, 2018. Посетен на July 18, 2018.
  154. Kroll, Justin. Meryl Streep Joins Emily Blunt in 'Mary Poppins' Sequel // Variety. July 28, 2016. Архивиран от оригинала на August 1, 2016. Посетен на August 2, 2016.
  155. Carrie Wittmer. Everything we know so far about HBO's 'Big Little Lies' season 2, including details about Meryl Streep's pivotal role // January 25, 2018. Архивиран от оригинала на February 6, 2018.
  156. Big Little Lies: Why Meryl Streep didn't even need a script // South China Morning Post. Посетен на July 15, 2019.
  157. The Laundromat (2019) // Rotten Tomatoes. Flixster. Посетен на October 18, 2019. - The Panama Papers lawyers want to stop Netflix's 'The Laundromat' // Engadget. Посетен на October 18, 2019.
  158. Whipp, Glenn. Exclusive: Meryl Streep will play Aunt March, not Marmee, in Greta Gerwig's 'Little Women' // Los Angeles Times. Посетен на July 5, 2018. - Melas, Chloe. Meryl Streep joins cast of 'Little Women' // CNN. July 4, 2018. Посетен на July 5, 2018.
  159. Carras, Christi. The only Oscar 'Little Women' won was for costume design // Los Angeles Times. Посетен на July 5, 2020.
  160. Moreau, Jordan. 'Little Women' Crosses $100 Million at the International Box Office // Variety (magazine). Посетен на July 5, 2020.
  161. Meryl Streep joins Apple to celebrate Earth Day with animated short film "Here We Are: Notes for Living on Planet Earth," premiering April 17 exclusively on Apple TV+ – Apple // apple-tv-plus-press.apple.com. Посетен на March 11, 2020.
  162. Ryan Murphy Sets Netflix 'Prom' Musical: Streep, Corden, Kidman, Ariana Grande, Awkwafina, Key, Rannels To Star // Deadline Hollywood. Посетен на June 25, 2019. - Kit, Borys. Meryl Streep to Star in Panama Papers Thriller for Steven Soderbergh (Exclusive) // The Hollywood Reporter. Посетен на May 15, 2018.
  163. Kroll, Justin. HBO Max Lands Steven Soderbergh's Next Film Starring Meryl Streep // Variety. August 19, 2019. Посетен на August 20, 2019.
  164. Empty citation (help)
  165. Major, Michael. Watch the Trailer For Sarah Jones' SELL/BUY/DATE Film Adaption // BroadwayWorld. Посетен на September 24, 2022.
  166. White, Peter. Meryl Streep, Sienna Miller & Kit Harington Among Stars Set For Scott Z. Burns' Climate Change Anthology Series 'Extrapolations' For Apple // Deadline Hollywood. Посетен на October 19, 2021.
  167. Empty citation (help)
  168. The Lewiston Daily Sun, October 3, 1978 "People - What They Are Saying...Doing". с.15. Google News scan с. 26. Retrieved November 24, 2011.
  169. About Henry Wolfe // HenryWolfe.com. Посетен на 12 ноември 2017. (на английски)
  170. Longworth, Karina (2013). Meryl Streep: Anatomy of an Actor. Phaidon Press, с. 94, 99, 175
  171. Abramowitz, Rachel (2002). Is That a Gun in Your Pocket?: The Truth about Female Power in Hollywood. Random House. p. 414
  172. Saunders, Angel. Meryl Streep and Husband Don Gummer Have Been Separated for 6 Years // People. October 21, 2023. Архивиран от оригинала на October 21, 2023. Посетен на October 21, 2023.
  173. Muller, Marissa G. (May 12, 2016). "Billie Lourd Is The Best Friend We Wish We Had". magazine. Архивирано от оригинала на 4 януари 2017. Посетено на 4 януари 2017 г.

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Meryl Streep в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​