Отваря главното меню

Македония за македонците

(пренасочване от Македония на македонците)

Македония за македонците или Македония на македонците е революционен девиз, използван в национално-освободителните борби на българите в Македония. Популяризирането на фразата принадлежи на британския политически и държавен деец Уилям Гладстон. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество - Френсис Стивънсън, Гладстон пуска в обращение девиза „Македония за македонците“ и така тази максима получава широка известност.

ВМОРО и ВМРО
Bitolya Macedonian-Adrianopolitan Revolutionary District Seal.JPG
Девиз

 • Свобода или смърт
 • Македония на македонците

Цели

 • Автономия за Македония и Одринско
 • Независима Македония

Структура

 • Централен комитет
 • Задгранично представителство
 • Структура на революционните окръзи
 • Четнически институт
 • Погранични пунктове
 • Спомагателна организация
 • Разузнавателна организация

Хронология

 • Основаване (1893)
 • Илинден-Преображение (1903)
 • Мюрцщегски реформи
 • Борба с чуждите пропаганди (1904 - 1908):
Сръбска и Гръцка
 • Разцепление на ВМОРО (1905 - 1908)
 • Легализация (1908 - 1910): НФП и СБКК
 • Войни за национално обединение (1912 - 1918):
МОО, Партизански формирования
Тиквешко въстание
Охридско-Дебърско въстание
Валандовска акция
11 дивизия Партизански отряд
 • Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война
 • ВМРО (1919)
ВТРО, ВЗРО и ВДРО
 • Братоубийствени войни във ВМРО:
Убийство на Тодор Александров
Горноджумайски събития
Протогеровисти
 • Официална забрана (1934)

Категории

 • Дейци на ВМОРО
 • Дейци на ВМРО
 • Ренегати
 • Афери
 • Конгреси
 • Сражения
 • Печатни издания
 • Мултимедия
 • Документи

Още

 • Българска екзархия
 • ВМОК
 • Македонска емиграция в България
 • МПО
 • Български акционни комитети
 • Охрана

IMRO badge.JPG
Картичка с демографска карта на Македония, показваща етническия състав на населението и девиза "Македония на македонците." Същата е издадена от Съюза на македонските студентски дружества във Виена през 1932 г.

В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта.[1] Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на българския етнически елемент в областта и на неговата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Картичка с текста на поемата "Тъга за юг" от Константин Миладинов, съдържаща и девиза 'Македония за македонците'.

Въпреки намеренията си, организацията не успява да убеди, с малки изключения, инородното население в Македония и международната общественост в намеренията си. Британският консул в Скопие Рафаел Фонтана пише в писмо до английския консул в Солун Алфред Билиоти следното:

Те работят за генерално българско въстание, и подготвят да посрещнат клане, за да постигнат края на виждането им за „Македония за македонците“, означаващо без съмнение „Македония на българите“.[2]
Македония на македонците“, мемоар на Обществото за македонорумънска култура от 1912 г., преиздаден в 1917 г., в който настоява за автономна Македония по швейцарски образец, тъй като областта е етнически многообразна - арумъни, българи, турци, албанци, гърци и прочие.[3]

В 1898 година историкът Уилям Милър пише:

Напоследък бе предложено друго решение на Македонския въпрос. Европа, твърди то, е отстъпила България на българите и Сърбия на сърбите, защо да не даде Македония на македонците - или като автономна провинция на Турция, или като независима балканска държава? Това решение, макар и да получи високо одобрение от господин Гладстон, чийто услуги никога няма да бъдат забравени от балканските народи, изглежда, по скромното ми мнение, невъзможно. Няма паралел между случая а Македония и случаите на Сърбия и България. Няма македонска националност; цялата трудност в тази страна е, че тя е смес от враждуващи националности, които нямат нищо общо помежду си, с изключение може би на тяхното недоволство от съществуващия режим. Нито от друга страна някоя от македонските националности е достатъчно силна, за да подчини всики други, а федерация би била непрактична.[4]

Българска гледна точкаРедактиране

Още в 1880 година Екзарх Йосиф предава на Уилям Гладстоун молби от българските църковни диоцези в Солун, Воден, Лерин, Битоля, Охрид, Дебър, Скопие, Велес, Струмица, Кукуш, Драма и Неврокоп с искания за автономия на Македония и религиозна свобода на основата на чл.25 от Берлинския договор[5].

Най-подробно целите на девиза „Македония на македонците“ са разяснени в излизащия в София вестник „Право“, неофициален орган на ЦК на ВМОРО. В началото на юни 1902 г. там е пубрикувана статията „Политически сепаратизъм“, в която е направено ясно разграничение от национален сепаратизъм и е формулирана основната му компромисна цел: запазвание „на българското племе цяло, макар и разделено политически!“.

Начело на нашия вестник стои девизът на знаменития английски държавен мъж Гладстон: "Македония за македонците"... От дълги години насам и терминът „автономия за Македония“ се носи от уста на уста. Това ново положение крие една политическа доктрина неясно формулирана чрез принципите на автономията... Тая нова доктрина е „политическият сепаратизъм“, за който и ще говорим в долните редове... Изхождайки от това гледище и уверени, че мнозинството от християнското население в Македония е българско, ний отхвърляме от себе си и най-малкото натякване за някакъв „национален сепаратизъм“... Обаче като българско, това население желае да получи своята свобода, организирано политически в една автономна област, разделена от Българското княжество... Има едно съществено и важно последствие от тая доктрина и то е: запазвание на българското племе цяло, неразделно и свързано със своята духовна култура, макар и разделено политически.[6]

В уводната статия на вестник „Революционен лист“ от 2 юни 1905 година се чете:

..съобразно с местните условия и външното международно положение на страната още от самото начало строго определиха пътя на Организацията. Тя трябваше да си постави за цел политическа автономия, при която всички народности в страната биха били равноправни. И тя избра за свой девиз принципа, изказан от Гладстона, „Македония за македонците“[7].

Имигранти в САЩ и Канада от Македония основават през 1922 година във Форт Уейн, Индиана Македонска патриотична организация. Основателите на МПО в стремежа си към свободна и независима Македония приемат и лозунга „Македония за македонците“. Употребата на понятията „македонци“ и „македонски емигранти“ се отнася тогава еднакво към всички етнически групи в Македония - българи, власи, турци, албанци, гърци и други.[8]

Гръцка гледна точкаРедактиране

Гръцкият андартски капитан и ренегат от ВМОРО Павел Киров представя различните движения в македонското освободително дело така:

[Гоце] Делчев дойде в Кономлади и каза: Гръцките свещеници и учители са пречка. Дойде време да играем игра за България. Ние всички сме българи. Трябва да работим за България... [Анастас] Янков, от друга страна, казваше на хората, „Македония на македонците“. Сарафов принадлежеше на българската партия. Сандански беше за македонците. Различията им бяха поради личностно съперничество[9].

Съвременни гръцки изследователи като Анастасия Каракасиду приемат, че:

Националните активисти в България наистина издигнали идеята за автономна Македония, въпреки поддържаната от тях теза за „Македония на македонците“, която представлявала само междинна фаза към постепенното инкорпориране на региона към България.[10]

БележкиРедактиране

  1. Пантев, Андрей, Генов, Румен, „Уилям Гладстон и българите Политика на праведна страст“, ТАНГРА ТанНакРа, София, 1999 г., стр.166
  2. The British Consul Raphael A. Fontana to A. Biliotti, The committee’s political goals and the sentiments of the people of Macedonia, Skopje, June 1st, 1903, www.macedonian-heritage.gr
  3. Makedonia Al Makedoniani: expozo da La Kulturala Societo Makedonian-Rumaniana. Stockholm, Wilhelmssons Förlag, 1917. Посетен на 19 януари 2017.
  4. Miller, William. Travels and Politics in the Near East. 1898. с. 388. Посетен на 21 януари 2015.
  5. Пантев, Андрей, Генов, Румен, „Уилям Гладстон и българите Политика на праведна страст“, ТАНГРА ТанНакРа, София, 1999 г., стр.146
  6. Вестник „Право“, 7.VI.1902 г. София, бр. 16, цитирано по: "Македония. Сборник от документи и материали", София, издателство на Българската академия на науките, 1978 г. Институт за история, Институт за български език, стр. 423-426.(на английски).
  7. Уводна статия на в. Революционен лист, 2 юни 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.471.
  8. “Обяснителна бележка” към клауза 28 в първият устав на МПО.
  9. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.323-324.
  10. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 135.