Уикипедия

Кономлади

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За бежанското село в България вижте Ново Кономлади.

Кономлади (на гръцки: Μακροχώρι, Макрохори, катаревуса: Μακροχώριον, Макрохорион, до 1926 Κονομπλάτι, Кономблати[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 214 жители.

Кономлади
Μακροχώρι
— село —
Гърция
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Западна Македония
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 950 m
Население 214 души (2001)
Кономлади в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото отстои на 25 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 10 километра североизточно от Габреш. Разположено е в една котловина между Вич (Вици) и нейните разклонения Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената и Кукул. През селото минават Големата и Малата река, които се сливат в центъра му. Три километра дългото село има три махали - Горна, Средна и Долна махала. На пет километра на север е село Статица (Мелас), а на пет на юг - Поздивища (Халара).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Изображение на Светите земи от църквата „Свети Атанас“

Според местна легенда селото е основано от трима братя, бягащи от турците в местността Цер. По-късно селото се премества на днешното място.[2] В XV век в Кономлат са отбелязани поименно 139 глави на домакинства.[3] В края на XIX век Кономлади е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кономлат (Konomlat) живеят 1020 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кономлати (Konomlati) е посочено като село със 110 домакинства и 300 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кономлади има 1100 жители българи християни.[6] През 1897 година е построена българската църква „Свети Атанас“.[7] В края на XIX век в Кономлади е открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Константин Дамянов.[8]

През 1903 година селото пострадва по време на Илинденското въстание, като при няколкото нападения на турски аскер е ограбено, а жителите Яне Темелков и Стоян Иванов са убити. От Кономлади хора се включват във въстаническите чети, от тях загиват Васил Китев, Мельо Гелев, Доне Карамфилов, Васил Трайков, Стоян Мельов, Ставро Донев, Лазо Гелев и Димитър Котев[9].

В началото на XX век мнозинството от жителите на Кономлади са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1136 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско и гръцко училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 200 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Кономлади преди Балканската война има 230 български къщи.[12]

Според други гръцки данни 60 семейства в селото са патриаршистки, а 120 екзархийски като по-късно цялото село става екзархийско.[13]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Кономлади са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1 ч. от с. Поздивища, нагоре на северезопад до реката е разположено българското село Кономлати с 200 къщи. Населението говори на матерния си български язик. Имат си свои български църкви, училища, свещеници и учители свои съселяни, а именно: поп Сотир Котев, поп Христо, а учители Георги поп Сотиров и Наке Рочката. От това село са българските революционери - войводите: Христо Цветков, Васил Котев, Никола Котев, Доне Попов и още осем души четници. По-забележителни от първенците на това село са: Георги и Динко Мичови, Траян Попов и Борис Митов.[16] “

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години селото е прекръстено на Макрохорион. В 1928 година в селото има 18 гърци бежанци от Турция[17] или според други данни 2 семейства с 11 души.[18] Между 1914 и 1919 година 32 души от Кономлади подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 36. В селото има 13 политически убийства.[19] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В България бежанците от Кономлади се установяват предимно в село Ново Кономлади, Петричко.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кономлади е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Томов, Доне Гащаров, Митре Николов, Коле Шанов, Лазо Младенов, Зипо Марчов, Тодор Митрушев, Сотир Попов, Тодор Нунчев, Лексо Пандов.[20]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 69 души са убити, 607 кономладци се изселват в социалистическите страни, а 219 деца от Кономлади са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[21] След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания
  • 1913 – 1202 души
  • 1920 – 1031 души
  • 1928 – 802 души
  • 1940 – 946 души
  • 1951 – 438 души
  • 1961 – 444 души
  • 1971 – 341 души
  • 1981 – 300 души
  • 1991 – 244 души

ЛичностиРедактиране

 
Митре Влаха
Родени в Кономлади
  •   Атанас Панчаров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[22]
  •   Божидар Митрев (1900 – 1932), деец на ВМРО (обединена)
  •   Васил Котев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Димитър А. Лясков (Лъсков, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“[23]
  •   Доне Попов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета от Кономлади[24]
  •   Иван Тръпчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІІІ степен[25]
  •   Манол Кочов (1883 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Митре Влаха (1873 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Митровица Капитанова (Μήτραινα Καπετάνου), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[26]
  •   Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, водач на чети[26]
  •   Никола (Коле) Пандов, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Михаил Розов[27]
  •   Новачко Котев, български революционер
  •   Павел Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[28]
  •   Дядо Ставри Лясков (ок. 1843 – 3 септември 1903), български революционер от ВМОРО
  •   Сотир Котев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал.[29][16]
  •   Сотир Толев (1881 – 1955), български революционери, участник в Македонобългарския революционен комитет, участник в Общото събрание в Костур в 1943 година[30]
  •   Стойчо Панайотов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[31]
  •       Стоян Христов (1898 – 1996), американски журналист и писател
  •     Търпо Димитров Христов, емигрантски активист в САЩ [32]
  •   Христо Цветков (1877 – 1934), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на партизанска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година[33]
Други
  •   Наум Кайчев (р.1970), български историк и диломат, по произход от Кономлади

БележкиРедактиране

  1. ↑ Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονομπλάτι – Μακροχώρι
  2. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  7. ↑ Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 52.
  8. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.
  9. ↑ Илюстрация Илинден, бр.140, стр.12
  10. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  13. ↑ Κονομπλάτι
  14. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  16. ↑ а б Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  20. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
  21. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 537.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  24. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 136.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 736.
  26. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 123.
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  29. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
  30. ↑ Парцел 32. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  32. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка. София, 1993, стр. 23-24.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 789-790.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кономлади&oldid=9791748“.