Уикипедия

Кономлади

селище в Гърция, Западна Македония
Disambig.svg Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За бежанското село в България вижте Ново Кономлади.

Конòмлади (на гръцки: Μακροχώρι, Макрохори, катаревуса: Μακροχώριον, Макрохорион, до 1926 година Κονομπλάτι, Кономблати[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Кономлади
Μακροχώρι
— село —
Гърция
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Западна Македония
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Костурско
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 950 m
Население 117 души (2011 г.)
Кономлади в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото отстои на 25 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 10 километра североизточно от Габреш. Разположено е в една котловина между Вич (Вици) и нейните разклонения Винов Танец, Лисец, Рунджел, Полената и Кукул. През селото минават Големата и Малата река, които се сливат в центъра му. Три километра дългото село има три махали - Горна, Средна и Долна махала.[2] На пет километра на север е село Статица (Мелас), а на пет на юг - Поздивища (Халара).

ИсторияРедактиране

Средновековие и легенди за основаванетоРедактиране

Между Кономлади и Брезница са останките от крепостта Градища.[3][4] Според сведения на Николаос Муцопулос, записани в Кономлади, жителите на селото са се заселили на мястото, където е селото днес, след бедствие в това средновековно или антично селище в местността Градищата. Муцопулос предава местната легендата за златната плоча (злата плоча) на този замък, изгубено съкровище, скрито след обсада, което ще бъде разкрито на мястото, осветено от първия слънчев лъч. За името на селото Муцопулос предава легенда за намиране на вода от кон, който ровил с копита, защото жителите го държали жаден в продължение на много дни, тъй като унищожили водопровода на селището. Друга версия на името Кономлади гласи, че то идва от историята за стар кон, оставен на това място да умре, на който обаче здравето му се върнало - тоест от кон и млад, подмладявам. Според Муцопулос в селото подобно на околните села има много приказки за феи и вещици.[4]

Тодор Симовски предава местна легенда, според която селото е основано от трима братя, бягащи от турците в местността Цер. По-късно селото се премества на днешното място.[2]

В Османската империяРедактиране

 
Изображение на Светите земи от църквата „Свети Атанас“

В XV век в Кономлат са отбелязани поименно 139 глави на домакинства.[5] В края на XIX век Кономлади е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кономлат (Konomlat) живеят 1020 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кономлати (Konomlati) е посочено като село със 110 домакинства и 300 жители българи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кономлади има 1100 жители българи християни.[8] В 1897 година е построена българската църква „Свети Атанас“.[9] В края на XIX век в Кономлади е открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Константин Дамянов.[10]

Разказ на кмета на Кономлади за разоряването на селото в 1903 г.

Ä пакъ и ние въ Кономлади останахме съвсѣмъ го­ли... Не единъ пѫть само вой­ски ни нападнаха. На 23 авг. войскитѣ... минаха прѣзъ нашето село и го ограбиха. Слѣдъ ка­то си заминаха, една часть отъ тѣхъ се завърна и се изкачи въ планината. Тукъ солдатитѣ откриха всички дупки, въ които селянитѣ бѣха скрили вещитѣ си. Взеха съ себе си и двѣ же­ни, майка и дъщеря, които ги отпуснаха слѣдъ 24 часа, като имъ отнеха паритѣ и горнитѣ дрехи. На 17 септ. ни нападнаха нови войски и на ново грабежъ и опустошение. Тогава ни откараха и 600 овце. Слѣдъ това въ нашата планина почти всѣки денъ обикаляха войски, които убиха двама наши селяни. Сѫщитѣ тия войски на 17 октомврий заобиколиха селото и уловиха всички мѫже. Мислѣхме, че ще ни избиватъ и бѣхме рѣшени да мремъ. Изтезаваха ни до смърть, за да прѣдадемъ пушкитѣ си, и като не сполучиха, откараха ни 115[11] още глави овце. Та ако и да не е изгорѣло нашето село, но то е много пострадало. Осъмъ души млади момчета сѫ убити въ разни сражения, а 22-ма други наши съселяни сѫ изпратени на заточение въ Азия.[12]

През 1903 година селото пострадва по време на Илинденското въстание, като при няколкото нападения на турски аскер е ограбено, а жителите Яне Темелков и Стоян Иванов са убити. От Кономлади хора се включват във въстаническите чети, от тях загиват Васил Китев, Мельо Гелев, Доне Карамфилов, Васил Трайков, Стоян Мельов, Ставро Донев, Лазо Гелев и Димитър Котев.[13]

В началото на XX век мнозинството от жителите на Кономлади са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1136 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско и гръцко училище.[14]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 200 жители.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Кономлади преди Балканската война има 230 български къщи.[16]

Според други гръцки данни 60 семейства в селото са патриаршистки, а 120 екзархийски като по-късно цялото село става екзархийско.[17]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[18]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Кономлади са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1 ч. от с. Поздивища, нагоре на северезопад до реката е разположено българското село Кономлати с 200 къщи. Населението говори на матерния си български язик. Имат си свои български църкви, училища, свещеници и учители свои съселяни, а именно: поп Сотир Котев, поп Христо, а учители Георги поп Сотиров и Наке Рочката. От това село са българските революционери - войводите: Христо Цветков, Васил Котев, Никола Котев, Доне Попов и още осем души четници. По-забележителни от първенците на това село са: Георги и Динко Мичови, Траян Попов и Борис Митов.[20] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кономлади е обозначено като българско селище.[21]

Църквата „Свети Никола“ е възрожденска.[22]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години селото е прекръстено на Макрохорион. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кономлати има 230 къщи славяни християни.[23] В 1928 година в селото има 18 гърци бежанци от Турция[24] или според други данни 2 семейства с 11 души.[25] Между 1914 и 1919 година 32 души от Кономлади подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 36. В селото има 13 политически убийства.[15] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В България бежанците от Кономлади се установяват предимно в село Ново Кономлади, Петричко.[2]

Традиционно селото се занимава със скотовъдство и произвежда жито и орехи.[2]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кономлади е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Томов, Доне Гащаров, Митре Николов, Коле Шанов, Лазо Младенов, Зипо Марчов, Тодор Митрушев, Сотир Попов, Тодор Нунчев, Лексо Пандов.[26]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 69 души са убити, 607 кономладци се изселват в социалистическите страни,[2] а 219 деца от Кономлади са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[15]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1202[2] 1031[2] 802[2] 946[2] 438[2] 444[2] 341[2] 300[2] 25[2] 214 117

ЛичностиРедактиране

 
Митре Влаха
Родени в Кономлади
  •   Александра Наумова (1901 - ?), българска комунистка
  •   Анастас Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[27]
  •   Анастас Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[27]
  •   Атанас Панчаров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[28]
  •   Божидар Митрев (1900 – 1932), деец на ВМРО (обединена)
  •   Васил Котев (1860 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Георги Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[27]
  •   Димитър А. Лясков (Лъсков, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“[29]
  •   Доне Попов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета от Кономлади[30]
  •   Иван Тръпчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІІІ степен[31]
  •   Манол Кочов (1883 – 1938), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Мирчо Василев (1902 - 1929), български революционер от ВМРО
  •   Митре Влаха (1873 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Никос Юцос, (1941 - ), футболист
  •   Митровица Капитанова (Μήτραινα Καπετάνου), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[32]
  •   Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, водач на чети[32]
  •   Никола (Коле) Пандов, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Михаил Розов[33]
  •   Новачко Котев, български революционер
  •   Павел Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[34]
  •   Дядо Ставри Лясков (ок. 1843 – 3 септември 1903), български революционер от ВМОРО
  •   Сотир Котев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал.[20][35]
  •   Сотир Толев (1881 – 1955), български революционери, участник в Македонобългарския революционен комитет, участник в Общото събрание в Костур в 1943 година[36]
  •   Сотир Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[37]
  •   Стойчо Панайотов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[38]
  •       Стоян Христов (1898 – 1996), американски журналист и писател
  •     Търпо Димитров Христов, емигрантски активист в САЩ[39]
  •   Христо Цветков (1877 – 1934), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на партизанска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година[40]
  •   Цвета Василева (1904 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[41]
Български общински съвет в Кономлади в 1941 година
  •   Сотир Томов
  •   Доне Гещаров
  •   Митре Николов
  •   Коле Шанов
  •   Лазо Младенов
  •   Зипо Мичов
  •   Тодор Митрушев
  •   Сотир Попов
  •   Тодор Нунчев
  •   Лексо Пандов[42]
Други
  •   Андон Чибишев (р. 1959), северномакедонски лекар и политик, по произход от Кономлади
  •   Наум Кайчев (р. 1970), български историк и диломат, по произход от Кономлади

БележкиРедактиране

  1. ↑ Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονομπλάτι – Μακροχώρι
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου). // OlaDeka. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
  4. ↑ а б Μπαλασάς, Αθανάσιος Κ. Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς. // Βαλκανικά σύμμεικτα (17). 2015. σ. 219. (на гръцки)
  5. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  9. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 52.
  10. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 47.
  11. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 64.
  12. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 65.
  13. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 12.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  15. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  17. ↑ Κονομπλάτι[неработеща препратка]
  18. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  20. ↑ а б Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  21. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. ↑ Μπαλασάς, Αθανάσιος Κ. Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς. // Βαλκανικά σύμμεικτα (17). 2015. σ. 228. (на гръцки)
  23. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  24. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040929/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/022.htm, посетен 26 юли 2007 
  25. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  26. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
  27. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 537.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 736.
  32. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  33. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  35. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  36. ↑ Парцел 32. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  37. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  39. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка. София, 1993, стр. 23-24.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789-790.
  41. ↑ Картон на записа № 43. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  42. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 486.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кономлади&oldid=11397032“.