Македонски дял от пъкъла

„Македонски дял от пъкъла“ (на македонска литературна норма: „Македонски дел од пеколот“) е игрален филм от Социалистическа Република Македония от 1971 година. Режисьор на филма е Ватрослав Мимица,сценарист е Славко Яневски, а военно - исторически консултант - Михайло Апостолски.[1] Филмът има пропаганден противобългарски характер.

„Македонски дял от пъкъла“
„Македонски дел од пеколот“
Режисьори Ватрослав Мимица
Продуценти Йово Камберски
Сценаристи Ватрослав Мимица,
Славко Яневски
В ролите Ацо Йовановски,
Дарко Дамевски,
Фабиян Шовагович,
Илия Милчин,
Коле Ангеловски,
Милена Дравич,
Милена Дравич,
Нада Гешовска,
Павле Вуисич,
Петре Пърличко
Оператор Мишо Самоиловски
Монтаж Вангел Чемчев
Филмово студио Вардар филм
Жанр Игрален филм
Премиера 1971 г.
Времетраене 102 минути
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
Език Македонска литературна норма
Външни препратки
IMDb

Главните роли се изпълняват от Дарко Дамевски (Тодор Ангелов - Даскала), Коле Ангеловски (Цане), Нада Гешовска (Паца), Павле Вуйсич (Йосиф Дзо), Ацо Йовановски (Коста), Петре Пърличко (Лоче), Илия Милчин (полицейски началник), Фабиян Шовагович (български полковник), Неда Спасоевич (Неда), Едо Перочевич (Диме Пафтар), Звонимир Црънко (Шишманов) и Милена Дравич (Велика). Второстепенните роли са на Ацо Стефановски, Димче Стефановски, Димче Трайковски, Димитър Зози, Гоце Влахов, Георги Колозов, Игор Джамбазов, Йосиф Йосифовски, Лиле Георгиева, Любиша Трайковски, Мара Исая, Неда Спасоевич, Панче Васовски Камшик, Петър Арсовски, Петър Стойковски Бабец, Предраг Дишленкович, Шишман Ангеловски, Столе Арангелович, Томе Моловски, Виолета Шапковска, Владимир Гравчевски, Вукан Диневски, Вукосава Донева.[1]

СюжетРедактиране

Действието във филма се развива в края на 1942 година – началото на 1943 година, по време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война. По това време силата на комунистическата съпротива във Вардарска Македония нараства, което принуждава българските власти да вербуват Диме Пафтар от битолското село Лавци, който предава партизанския ръководител Тодор Ангелевски и впоследствие много от местните хора са измъчвани от българските власти.[1] Филмът завишава мащабът на слабата партизанска война във Вардарска Македония през периода на развитието на сюжета до степен да показва в началните кадри роднини на партизани "депортирани" от Битолско в Стара България като част от прилагане на тактика на опожарената земя от страна на Българските власти и с цел подчертаване на "народосвободителният" характер на партизанското движение се твърди, че "централният комитет на Македонската комунистическа партия" бил създаден през втората половина на 1942 - ра година, докато в действителност Югославската комунистическа партия е имала до 13 март 1943- та година само Покрайненски комитет в Македония. А на сцената на последният бой на партизанският ръководител взетите за заложници местни жители пеят "Денес над Македония", но всъщност от първото събрание на АСНОМ до 1948- ма година ролята на македонски "национален" химн играе маршът "Изгрей зора на свободата", впоследствие забранен като българофилски. Няма и Български герои комунисти, а Българските войници са идентифицирани единствено и само като "нашественици" и "окупатори" и третирани с недвусмислена омраза от местните жители, докато в манифеста на Главният щаб на НОВ и ПОМ от Септември 1943-та се говори за "братският" Български народ, "борещ се против Великобългарските фашисти и хегемонисти" и който след войната ще бъде "приет" в "братската общност на южнославянските народи"!

Помощ от югославски институции и фирмиРедактиране

Филмът е заснет с помощта на различни югославски институции и фирми като югославските армия и Милиция, градският съвет на Битоля, фондът за развитие на кинематографията, Стопанската камара и Изпълнителният съвет на Социалистическа република Македония , комитетът за отбелязването на 30 - тата годишнина от началото на "Народоосвободителната Борба и революцията в Македония" и скопските фирми или клоновете им във Скопие "Треска", "Жито-Македония", ЗИК "Скопско поле", "Караорман", "Славия внос - износ", "Търговско - Инвестиционна банка", "Интеримпекс" и "Технометал - Македония".

НаградиРедактиране

  • Златна арена за сценарий на Славко Яневски, Панде Ташкоски и Ватрослав Мимица от Фестивала на югославския игрален филм, Пула, 1972
  • Първа награда за епизодична роля на Нада Гешовска от Филмовия фестивал в Ниш, 1973[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Македонски дел од пеколот. // Кинотека на Македонија. Посетен на 30 април 2017.