Македонски глас (дружество)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Македонски глас.

„Македонский глас“ е българско дружество, съществувало от края на 1884 до септември 1885 година, работещо за подобряването на положението на българското население в останалата след 1878 година под османска власт Македония.[1]

Македонски глас
Главата на брой 4 на вестник „Македонски глас“ от 24 януари 1885 г.
Главата на брой 4 на вестник „Македонски глас“ от 24 януари 1885 г.
Информация
Тип революционнна организация
Основатели Васил Диамандиев, Димитър Ризов, Йосиф Ковачев, Илия Георгов, Димитър Петков
Основана декември 1884 г., София, България
Закрита 6 септември 1885 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български
Ръководител Васил Диамандиев, Димитър Ризов

Дружеството е създадено в края на декември 1884 г. в столицата на Княжество България София и обединява водещи фигури сред македонската българска емиграция. Начело на дружеството е Васил Диамандиев, а изявени дейци са Димитър Ризов (по-късно председател), Йосиф Ковачев, Илия Георгов,[2] Димитър Петков.[3] От 5 януари 1885 г. дружеството започва да издава едноименния вестник „Македонски глас“, който излиза веднъж седмично в четвъртък.[2]

Дружеството работи за съединение на Княжеството и Източна Румелия и незабавно прилагане на член 23 от Берлинския договор, който гарантира реформи в останалите под османска власт Македония и Тракия. Опитва се да поддържа македонския въпрос жив чрез апели до Великите сили, но се занимава и с революционна дейност.[2]

Според някои данни дружеството действа в унисон с правителството. Министър-председателят Петко Каравелов иска да упражни натиск върху Високата порта, използвайки революционно настроените Диамандиев и Ризов за постигане на подобрение на положението на българите в Македония и Одринско и да направи империята по-отстъпчива по въпроса с даване на берати на българските владици.[4] В писмо до Захари Стоянов от 7 януари 1885 година Ризов пише:

От когато се начена тук „дипломатическото движение“ на македонците, аз бях и останал съм досега убеден, че ако не вземе някой целеизходен резултат туй движение, непременно нужно ще бъде най-късно това лято да последва едно вълнение. Разбира се, като твърде набързо и твърде неподготвено туй вълнение не ше може да бъде сериозно, но инак пък „движението“ рискува да се обърне на дълго забвение... С това мнение трябва да ти кажа е съгласен и бай Петко... Правителството, т.е. Петко гледа добре на Македония, но той тоже мисли, че не трябва да се бърза с „вълнението“, преди да се изчерпат „дипломатическите средства“. В този дух аз написах и програмата.[4]

През март 1885 година дружеството изпраща емисари в Македония, които да подготвят народа за бъдещо въстание. Дейците на „Македонски глас“ събират оръжие и организират хора за чети, които да навлязат в Османската империя през лятото. Така през май дейци на дружеството заедно със софийския комитет Единство съдействат за въоръжаването, подготвянето и изпращането през границата на четата на Адам Калмиков.[5][2]

След усилен дипломатически натиск върху София, правителството е принудено да се откаже от пряко участие в българомакедонските благотворителни дружества.[6][2] От март до юли 1885 година постепенно умерените дейци се оттгелят от дружеството и то се превръща в таен революционен комитет. В ръководството му дейно участие взимат Димитър Ризов, Димитър Петков и Васил Диамандиев. Чрез Ризов и Петков то поддържа връзки със Захарий Стоянов и пловдивския Български таен централен революционен комитет.[5]

През юли 1885 година дружеството решава да обедини всички македонски емигрантски организации в Княжеството и Източна Румелия. Отпечатан е проектоустав и е изпратено окръжно писмо. На 1 юли 1885 г. в София се провежда обща среща на 18 македонски дружества,[7] на която се избира Централно настоятелство в състав Димитър Ризов - председател, Димитър Петков - подпредседател, М. Калъпов - касиер, К. Стоянов и В. Неделчев - секретари и Васил Диамандиев, Йосиф Ковачев, Коста Попспирков, Илия Георгов и Никола Дишков - съветници. Събранието решава начинът на действие на организацията да се определя от Централното настоятелство, като се взимат предварително мненията на клоновете.[8][2]

След юли месец дейността на „Македонский глас“ и БТЦРК се съгласува напълно и двете организации се насочват към една цел – Съединението на Княжеството и Източна Румелия, като необходима стъпка преди освобождението на Македония.[5] Дружеството прекратява дейността си след Съединението от 6 септември 1885 година.[2]

БележкиРедактиране

  1. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 294.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984.
  3. Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 – 1877; 1878 – 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 515.
  4. а б Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 295.
  5. а б в Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 299.
  6. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 296 - 297.
  7. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 296.
  8. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 297.