Макеш или Малеш (на гръцки: Άμπελοι, Амбели, до 1927 година Μακιαίς, Макеис,[1] между 1927 и 1934 година Βαμβακιά, Вамвакия[2]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 945 жители (2001).

Макеш
Άμπελοι
Гърция
41.0069° с. ш. 23.3692° и. д.
Макеш
Централна Македония
41.0069° с. ш. 23.3692° и. д.
Макеш
Сярско
41.0069° с. ш. 23.3692° и. д.
Макеш
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина24 m
Население343 души (2021 г.)
Пощенски код620 54
Телефонен код2322

География

редактиране

Селото е разположено в Сярското поле, югозападно от град Сяр (Серес).

В Османската империя

редактиране

През XIX век и началото на XX век Макеш е изцяло българско село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. Църквата „Сретение Господне“ е от 1800 година.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Макеш (Makèche) има 48 домакинства с 20 жители мюсюлмани и 130 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Макеш:

Макешен или Микешен е смесено село; една църква, една джамия; на половин час от Нигрита; християните са българи, а мохамеданите - турци коняри.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Макеш, при полите на Круша, на З от Димитрич 3/4 часа. Прочуто по най-добро качество сусам; 30 къщи, българе; има и турски.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Малеш има 240 жители, всички българи християни.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Макеш (Makeche) живеят 656 българи патриаршисти гъркомани и 42 цигани и в селото работи гръцко училище с един учител и 47 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Макеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Селото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Името на селото е сменяно два пъти - в 1927 година на Вамвакия и в 1934 година на Амбели. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Макеш е представено като смесено местно-бежанско село с 85 бежански семейства и 389 жители общо.[10]

Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1929 година.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Макеш на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ел Тепе Έλ Τεπέ Ксени Ξένοι[11]
Китклик Κιτικλίκι Куцура Κούτσουρα[11]
Кара Юрлук Καρά Γιουρλούκι Мавра Вата Μαύρα Βάτα[11]
Новино[12] Νόβινο Кенурия Καινούργια[11]
Куразавли[12] или Куразанли[13] или Куранзали Κουρανζαλή Халасмата Χαλάσματα[11] бивше село на ЮЗ от Макеш и на СЗ от Махмуджи[12]

Личности

редактиране
Родени в Макеш
  •   Петър Тодоров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Чернопеев[14]
  •   Тодор Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б Κοιμήσεως της Θεοτόκου Αηδονοχωρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 18 октомври 2019 г. (на гръцки)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
  12. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 713.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 566.