Маково (община Новаци)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За едноименното село в Република България вижте Маково.
Маково (на македонска литературна норма: Маково) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
| Маково Маково | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Маково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 693 m |
| Население | 71 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Маково в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено почти на билото на Селечката планина, в областта Мариово. Надморската му височина е 700 m. До Маково води асфалтов път, а от град Битоля селото е отдалечено на 29 km. Землището му обхваща 26,5 km2. На него преобладават пасищата – 1409 ha, обработваемата земя е 954 ha, а горите – 185 ha.[1]
История
редактиране
През лятото на 1687 година в планината край Маково мартолозбашията Шехин от Дебреще успява да залови хайдушкия войвода Степан от село Крушоради, както и други хайдути.[2]
В XIX век Маково е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1860 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Маково (Makovo) е посочено като село с 37 домакинства със 158 жители българи и 2 цигани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Маково има 286 жители, 280 българи християни и 6 цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маково е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[6]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Махово има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 2002 година е изграден и осветен манастирът „Света Петка“.[10]
Преброявания[1]
редактиране| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 409 | 455 | 515 | 390 | 319 | 114 | 98 | 71 |
| македонци | 455 | 515 | 389 | 316 | 114 | 98 | 71 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 1 | 1 | 0 | 0 | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Маково
Иван Петков, македоно-одрински опълченец, сборна партизанска рота[11]- Петко Младенов, български революционер, мариовски войвода през пролетта на 1904 година.[12]
- Петре Маковчето, български волюционер, деец на ВМОРО[13]
- Петко Христов Кръстев ,кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[14]
- Енориски Ермонах Тодосия в пеирода от 1941 до 1944 година.[14]
Бележки
редактиране- ↑ а б Маково (Makovo) село во Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 72, 81.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Манастир Св. Петка село Маково // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2020-08-08. Посетен на 25 юни 2019 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 21.
- ↑ а б ДАРМ Ф.1095