Отваря главното меню

Мако Петров Даков е български партизанин, лесовъд и политик от Българската комунистическа партия (БКП), вицепремиер през 1971 – 1978 година и заместник-председател на Българската академия на науките (БАН) през 1978 – 1990 година, народен деятел на културата.

Мако Даков
български политик
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Лесовъдство
Политика
Депутат
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

БиографияРедактиране

Мако Даков е роден на 5 декември 1920 година в село Реселец, Луковитско. През 1939 – 1943 година учи лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като през 1941 година става член на БКП и участва активно в комунистическия Български общ народен студентски съюз.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 – 1944 година е партизанин в Партизански отряд „Георги Бенковски“.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1945 година се дипломира като инженер-лесовъд. Преподава в Агрономо-лесовъдния факултет, а след това в обособения Висш лесотехнически институт. През 1949 година защитава кандидатска дисертация в Московския лесотехнически институт, от 1951 година е доцент, а от 1960 година  – професор, като завежда катедрата по общо лесовъдство във Висшия лесотехнически институт. През 1950 – 1951 година е директор на Института за горите.[1]

Мако Даков последователно е заместник-председател и председател на Управление „Горско стопанство“ (1953 – 1957), заместник-министър на земеделието и горите (1957 – 1960), председател на Главното управление на горите (1960 – 1962) и председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962 – 1990), като през 1966 – 1971 година има ранг на министър във второто правителство на Тодор Живков.

От 1962 година е кандидат-член, а от 1966 до 1990 година  – член на Централния комитет на БКП.[1]

От 1967 година е член-кореспондент[2], а от 1981 година академик на БАН. През 1978 – 1990 година е заместник-председател на академията. През 1964 година получава Димитровска награда, а през 1980 година званието „Герой на социалистическия труд“.[1] Носител е на два ордена „Георги Димитров“.[3]

Мако Даков умира в София на 18 май 2006 година.

ПубликацииРедактиране

  • „Методи на превръщане на част от издънковите гори в семенни и увеличаване на тяхната производителност – добива на минни подпори“ (1957)
  • „Някои основни проблеми във връзка с увеличаване продуктивността на горите и тяхното правилно използване“ (1961)
  • „Генетика и селекция на дървесните видове“ (в 2 части; 1959 – 1962)
  • „Общо лесовъдство“ (1962)
  • „По някои принципи на отделните сечи в издънковите гори“ (1964)
  • „В бързея на времето. Спомени“ (1985)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 133 – 134.
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 264
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 290
- председател на Комитета по горите и горската промишленост (12 март 1966 – 9 юли 1971) Янко Марков