Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3
Първото, второто и третото правителство на Антон Югов са седемдесето, седемдесет и първо и седемдесет и второ правителство на Народна република България, назначени с Укази № 111 и № 112, № 23 и № 30 и № 111 и № 125 от 18 април 1956 г.[1], от 15 януари 1958 г.[2] и от 17 март 1962 г.[3]. Управлява страната до 27 ноември 1962 г., след което е наследено от първото правителство на Тодор Живков.[4]
Правителство на Антон Югов | ||||
70-о, 71-во, 72-ро правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Председател | Антон Югов | |||
Сформиране | 18 април 1956 | |||
Разпускане | 27 ноември 1962 | |||
Първоначален състав | ||||
Министри | 26 | |||
~ мъже | 25 | |||
~ жени | 1 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 257 / 257
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | III народно събрание | |||
|
Политика
редактиранеТежкото икономическо положение на България, нейната международна изолация и най-вече политическите промени в СССР след смъртта на Сталин принуждават БКП да смекчи диктатурата. На априлския пленум на ЦК на БКП (1956) са осъдени редица прояви на култа към личността и властта е разделена между трима партийни водачи – Антон Югов (председател на МС), Вълко Червенков и лидера на реформаторите Тодор Живков (първи секретар на ЦК на БКП). Само за две години Живков успява да отстрани от Политбюро най-близкото обкръжение на Червенков – Добри Терпешев и Йонко Панов, и да бъде преизбран за първи секретар на ЦК на БКП.[4]
През 1960 – 1961 г. във връзка с „окончателното ликвидиране на култа към личността“ Червенков е освободен от Политбюро и Министерския съвет, а за „нарушаване на социалистическата законност“ Антон Югов е изваден от състава на Политбюро на партията. Тодор Живков остава едноличен лидер на БКП и на държавата.[4]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Антон Югов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС, както и от 1 безпартиен функционер на Отечествения фронт – Кимон Георгиев.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 26 министри и един председател:[4]
- 1: – председател на комисията по труда и работната комисия.
Промени в кабинета
редактиранеот 20 август 1956
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външни работи | Карло Луканов | БКП |
от 9 ноември 1956
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
строителни материали и горска промишленост | Раденко Видински | БКП |
от 30 декември 1956
редактиране- Министерството на доставките се реорганизира в Министерството на хранителната промишленост, а Министерството на леката и хранителната промишленост в – Министерство на леката промишленост (с Указ № 502 от 30 декември 1956 г.).
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Държавната планова комисия | Руси Христозов | БКП | |
хранителна промишленост | Атанас Димитров | БКП | |
лека промишленост | Станка Цекова | БКП |
от 1 февруари 1957
редактиранеСъздадени са с Указ № 59 от 1 февруари 1957 г. следните ведомства:
- Министерство на просветата и културата чрез сливане на Министерството на културата и Министерството на народната просвета;
- Министерство на финансите и държавния контрол чрез сливане на Министерството на финансите и Комисията за държавен контрол;
- Министерство на търговията чрез сливане на Министерството на външната търговия и Министерството на вътрешната търговия;
- Министерство на земеделието и горите чрез сливане на Министерството на земеделието и Управление на горската промишленст;
- Министерство на строежите и строителните материали чрез сливане на Министерството на строителните материали и Министерството на строежите;
- Министерство на транспорта и съобщенията чрез сливане на Министерството на транспорта и Министерството на пощите, телеграфите и телефоните;
- Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата с преустройване на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
от 17 юли 1957
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
първи зам. председател на Министерския съвет | Райко Дамянов | БКП | |
търговия | Борис Тасков | БКП | |
земеделие и гори | Иван Пръмов | БКП |
- Георги Чанков и Райко Дамянов са освободени от длъжността зам. председател на Министерския съвет.
от 15 януари 1958
редактиране- Със сформирането на новия кабинет на Антон Югов са направени следните персонални промени:
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
просвета и култура | Вълко Червенков | БКП | |
зам. председател на Министерския съвет | Кимон Георгиев | безпартиен | |
зам. председател на Министерския съвет | Живко Живков | БКП |
от 9 юни 1958
редактиране- След VII конгрес на БКП (2 – 7 юни 1958 г.), в Министерския съвет са извършени следните персонални промени:
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
народна отбрана | Иван Михайлов | БКП | |
транспорт и съобщения | Данчо Димитров | БКП | |
просвета и култура | Живко Живков | БКП |
от 16 март 1959
редактиранеСъгласно приетия на 12 март 1959 г. „Закон за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското ръководство“ (с Указ № 203 от 16 март 1959 г.), се извършват следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:
- Министерството на финансите и държавния контрол е разделено на Министерство на финансите и Комитет за държавен контрол.
- Министерството на тежката промишленост, Министерството на леката промишленост и Министерството на хранителната промишленост са закрити и на тяхна основа е създаден Комитет по промишлеността и техническия прогрес.
- Министерството на строежите и строителните материали и Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата са закрити и на тяхна основа е създаден Комитет по строителство и архитектура.
- Министерството на електрификацията и водното стопанство е закрито.
- Създаден е Комитет по труда и цените.
от 25 декември 1959
редактиранеСъздадени са с Указ № 573 от 25 декември 1959 г. следните ведомства:
- Министерство на външната търговия и Министерство на вътрешната търговия чрез разделяне на Министерството на търговията;
- Комитет по промишлеността и Комитет по техническия прогрес чрез разделяне на Комитета по промишлеността и техническия прогрес;
- Комитет по строителство и Комитет по архитектура и благоустройство чрез разделяне на Комитета по строителство и архитектура.
от 29 април 1961
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
земеделие | Иван Пръмов | БКП |
от 1 юни 1961
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета по архитектура и благоустройство |
Димитър Котев | БКП | |
председател на Комитета по строителство | Марин Грашнов | БКП |
от 9 декември 1961
редактиране- Между 28 и 29 ноември 1961 г. е проведен пленум на ЦК на БКП, на който се обсъждат „поуките“ от XXII конгрес на КПСС (17 – 31 октомври 1961 г.). На пленума Вълко Червенков за пореден път е критикуван и обвинен в „разколничество“, „фракционерство“, „антисъветизъм“ и „догматизъм“, довел до погрешна икономическа политика, „некадърност“ и „самовлюбеност“. Той е изваден от състава на Политбюро, но остава в ЦК. На 9 декември 1961 г. е освободен и от поста зам. председател на Министерския съвет.
от 17 март 1962
редактиране- Със сформирането на новия кабинет на Антон Югов са направени следните персонални промени:
- 1: – с ранг на министър.
от 27 септември 1962
редактиране- На базата на Комитета по технически прогрес е създаден Държавен комитет за наука и технически прогрес, и Комитет по машиностроене.
от 20 ноември 1962
редактиранеОсвободени са:
- Георги Цанков – от поста зам. председател на Министерския съвет;
- Живко Живков – от поста председател на Държавната планова комисия;
- Ганчо Ганев – от поста министър на просветата и културата;
- Начо Папазов – от поста председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес;
- Марий Иванов – от поста председател на Комитета по машиностроене.
Литература
редактиране- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ИПНС. Укази № 111 и № 112 от 18 април 1956 г. Обнародван в „ИПНС“, бр. 32 от 18 април 1956 г.
- ↑ ИПНС. Указ № 23 и № 30 от 15 януари 1958 г. Обнародван в „ИПНС“, бр. 5 от 17 януари 1958 г.
- ↑ ИПНС. Указ № 111 и № 125 от 17 март 1962 г. Обнародван в „ИПНС“, бр. 23 от 20 март 1962 г.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 271 – 274, 275 – 279, 280 – 284.