Малахит
Малахитът е минерал, чийто цвят произхожда от медта в състава му. Има различни цветове, но те всичките клонят към зелено.[1] Най-популярният и днес малахит е с наситено зелен цвят. Формулата, с която се означава, е CuCO3.Cu(OH)2.[2][3] Блясъкът на този минерал е стъкловиден. Повърхността на камъка е много крехка. Като цяло малахитът е чуплив и податлив на одрасквания. И днес за ценителите на такива природни богатства, малахитът е изключително скъп. Минералът е открит още в древни времена. В древен Египет дори са го използвали като грим, който са си нанасяли само фараоните и някои влиятелни особи, находище на малахит в Африка се намира в днешен Заир.
Малахит | |
Общи | |
---|---|
Категория | минерали |
Формула (повтаряща се единица) | CuCO3.Cu(OH)2 |
Класификация на Щрунц | 5.BA.10 |
Класификация на Дана | 16a.3.1.1 |
Характеристики | |
Цвят | изумруденозелен с черни ивици, обусловен от медта в състава му |
Цепителност | лесно се проявява |
Лом | мидест, крехък |
Твърдост по Моос | 3,5 – 4 |
Блясък | от восъчно-стъклен до копринен |
Цвят на чертата | зелен |
Специфично тегло | 4 |
Плътност | 3,85 g/cm³ |
Оптични свойства | не се наблюдават |
Плеохроизъм | не се наблюдава |
Ултравиолетова флуоресценция | няма |
Основни разновидности | |
Находища | Русия, Чили, Австралия, Япония, Румъния, Турция, Австрия, Африка, Конго, Замбия и др. |
Малахит в Общомедия |
В по-късен етап от времето малахитът се използвал и се окачал на амулети, като се вярвало, че предпазва от опасности. Другото име на минерала е „Огледалото към душата“, точно защото древните са мислели, че той може да проникне и да отрази душата на притежателя му. Находища на малахит има в Русия, Заир, Чили, Австралия и други.
В България малахит е известен в окислителната зона на много медни и полиметални находища. Образците от тях са само с колекционна стойност. Плътен декоративен малахит е намерен в находище Елаците, Етрополско. Установен е също така в находище Кремиковци, Софийско.[4]
Сборникът с руски приказки „Малахитовото ковчеже“ (Малахитовая шкатулка, 1939 г.) е сред най-известните произведения на руския писател-фолклорист Павел Бажов и особено приказката „Каменното цвете“ и майстор Данило.[5]
Галерия
редактиране-
Азурит, малахит от района на Лъки, Родопи, кол. Веселина Бресковска – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет
-
Малахит от Осеновлаг, Софийско, кол. Георги Бончев – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет
Източници
редактиране- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 223.
- ↑ Информация за малахит (malachite) // mindat.org. Посетен на 11 март 2024.
- ↑ малахит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Малахит – Регионален музей – Бургас
- ↑ detstvoto.net
Литература
редактиране- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 117-118. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 112-116. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 508-510.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 619-620.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 385-386.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 140-141.
Външни препратки
редактиране- малахит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- „Руските царе и малахита“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Malachite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |