Малахитът е минерал, чийто цвят произхожда от медта в състава му. Има различни цветове, но те всичките клонят към зелено.[1] Най-популярният и днес малахит е с наситено зелен цвят. Формулата, с която се означава, е CuCO3.Cu(OH)2.[2][3] Блясъкът на този минерал е стъкловиден. Повърхността на камъка е много крехка. Като цяло малахитът е чуплив и податлив на одрасквания. И днес за ценителите на такива природни богатства, малахитът е изключително скъп. Минералът е открит още в древни времена. В древен Египет дори са го използвали като грим, който са си нанасяли само фараоните и някои влиятелни особи, находище на малахит в Африка се намира в днешен Заир.

Малахит
Общи
Категорияминерали
Формула
(повтаряща се единица)
CuCO3.Cu(OH)2
Класификация на Щрунц5.BA.10
Класификация на Дана16a.3.1.1
Характеристики
Цвятизумруденозелен с черни ивици, обусловен от медта в състава му
Цепителностлесно се проявява
Ломмидест, крехък
Твърдост по Моос3,5 – 4
Блясъкот восъчно-стъклен до копринен
Цвят на чертатазелен
Специфично тегло4
Плътност3,85 g/cm³
Оптични свойстване се наблюдават
Плеохроизъмне се наблюдава
Ултравиолетова флуоресценцияняма
Основни разновидности
НаходищаРусия, Чили, Австралия, Япония, Румъния, Турция, Австрия, Африка, Конго, Замбия и др.
Малахит в Общомедия

В по-късен етап от времето малахитът се използвал и се окачал на амулети, като се вярвало, че предпазва от опасности. Другото име на минерала е „Огледалото към душата“, точно защото древните са мислели, че той може да проникне и да отрази душата на притежателя му. Находища на малахит има в Русия, Заир, Чили, Австралия и други.

В България малахит е известен в окислителната зона на много медни и полиметални находища. Образците от тях са само с колекционна стойност. Плътен декоративен малахит е намерен в находище Елаците, Етрополско. Установен е също така в находище Кремиковци, Софийско.[4]

Сборникът с руски приказки „Малахитовото ковчеже“ (Малахитовая шкатулка, 1939 г.) е сред най-известните произведения на руския писател-фолклорист Павел Бажов и особено приказката „Каменното цвете“ и майстор Данило.[5]

Източници

редактиране
  1. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 223.
  2. Информация за малахит (malachite) // mindat.org. Посетен на 11 март 2024.
  3. малахит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  4. Малахит – Регионален музей – Бургас
  5. detstvoto.net

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Malachite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​