2 Палада

(2) Палада е вторият открит астероид след 1 Церера. Наблюдаван е за пръв път от Хайнрих Вилхелм Олберс на 28 март 1802 г. Носи името на дъщерята на реката Тритон, Палада от древногръцката митология, която е убита случайно от Атина.

2 Палада
Откриване A
Открит от	Хайнрих Вилхелм Олберс
Дата	28 март 1802 г.
Категория	Основен пояс
Орбитални параметри C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5)
Ексцентрицитет (e)	0,230
Голяма полуос (a)	414 717 Gm (2,772 АЕ)
Перихелий (q)	319 358 Gm (2,135 АЕ)
Афелий (Q)	510 077 Gm (3,410 АЕ)
Орбитален период (P)	1685,927 дни (4,62 години)
Средна орбитална скорост	17,89 km/s
Инклинация (i)	34,852°
Дължина на възходящия възел (Ω)	173,166°
Параметър на перихелия (ω)	310,529°
Средна аномалия (M)	346,022°
Физически характеристики
Размери	570×525×482 km
Маса	2,06×1020 kg
Плътност	4,2 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,16 m/s²
Втора космическа скорост	0,35 km/s
Период на въртене	0,32555 дни
Спектрален клас	U
Абсолютна величина	4,13
Албедо	0,159
Средна повърхностна температура	~165 K
2 Палада в Общомедия

Орбитата на Палада е разположена в централната част на основния пояс и се отличава със сравнително голямата за размерите на астероида инклинация и ексцентрицитет. По състав Палада е близък до C-клас астероидите.

Астероидът бил наблюдаван по време на окултация на звезда и по този начин е бил измерен неговият диаметър.

Палада все още не е посетен от космически апарат, но е възможно да бъде изследван от мисията на НАСА Dawn след Церера и Веста.

Химическият елемент паладий е именуван на астероида Палада. Палада е вторият по големина астероид от астероидния пояс с диаметъра си от 545 km.

Външни препратки

• Информация за 2 Палада (орбитална диаграма; ефемерида) в базата данни за малки тела на JPL/НАСА
• Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди Архив на оригинала от 2009-12-31 в Wayback Machine..