Отваря главното меню

Малко село е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен. Основната част от жителите му са къзълбаши.[1]

Малко село
Общи данни
Население 538 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,981 km²
Надм. височина 375 m
Пощ. код 8981
Тел. код 04588
МПС код СН
ЕКАТТЕ 46646
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Малко село
Хюсеин Дурасъ
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Местоположение: Югоизточен регион. Разстояние до столицата: 261.659 km от София. Геогр. ширина (Latitude): 42.983N Географска дължина (Longitude): 26.5E. Надморско равнище: 300 – 499 m. Област: Сливен. Община: Котел. Площ на Село Малко село: 6.981 km2 (НСИ)

Население на Малко село: 628 жители.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Карстова местност ЗлостенРедактиране

Защитена карстова местност "Злостен" e с единадесет пещери, най-известните от които са: "Ледника" – призната за национален обект, с дължина 1111 м и дълбочина 242 м; пещерата на "Раковски", където през 1854 г. Г. С. Раковски започва да пише своята книга "Горски пътник"; "Субаттъ"; "40-те корита".

Гора от стари буки по 20-30 метра високи и карстови падини.

На снимката масивът на връх Али баба (Чатал кая — Сцепената скала, както го наричат жителите от село Малко село)

Пещерата на Раковски е достъпна (препоръчително през сухия сезон) – намира са на стръмния склон срещу върха. До нея води тясна пътека по склона.

"Ледника" е вдясно от маркировката към Али баба, /Субаттъ на 300 метра югозападно от нея/.

По пътя към пещерите се намират Урушките скали – величествено естествено кале на около 4 км от Котел над шосето за Омуртаг.

Пещера ЛедникаРедактиране

Пещерата започва с фуниевиден, около 20 м дълбок, много внушителен вход, на дъното на който има два отвора разположени един над друг. Влиза се лесно през долния вход. Пещерата може да се раздели основно на три части.

От входа се навлиза в първата част /от 0 до –160 м/ Този участък обира по-голямата част от денивелацията на пещерата. Представлява стръмно, каскадно спускане по коритото на подземна река (лятото, когато влизахме дебита на водата беше в рамките на 2 – 3 л/сек). Преминават се редица отвеси, три от които са по-големи, но не повече от 15 м. Участъкът е удобен за преминаване на класика, но не е зле в по-големите отвеси да се пусне осигуровка, пред вид това, че водата от реката се стича по отвесите, хлъзгаво е, а и пещерата е от студените. След входа галерията се разделя на две, които по-късно отново се събират. Проникването през дясната галерия е свързано с преодоляването на най-дълбокия отвес в пещерата – 18 м. Пътят през лявата галерия е по-удобен, но пък трябва да се пълзи през тесняк. Към –160 м първият участък завършва с неголяма зала, чиито под и стени са покрити с прилепно гуано. Преминава се през тесен отвор и се навлиза във втората част на пещерата.

Втората част, от –160 до –200 м е почти равна и е различна от първата част. Основната галерия продължава през стеснение от лявата страна на коридора, а от дясно има отклонение, доста по-широко и високо, което води до най-красивата част на пещерата. Това е зала, която продължава със много стръмно възходящо отклонение. От отклонението в залата се спуска много красив вкаменен водопад, със синтрови езерца в основата. Основната галерия започва в началото с многобройни синтри, през които протича подземен поток. Когато влизах отдалеч, се усещаше миризмата, а малко след това и звука, издаван от стотици, а може би и хиляди прилепи, които живеят в една висока зала по централната галерия. След това водата изчезва. Езерцата остават запълнени с глина и старо гуано. Бъдете внимателни! Между сухите има и непресъхнали дълбоки синтри /до 1,20 м/, пълни с вода и гнилочи. Не си личи т.к. от горе, като тапа плува старо гуано. Втората част завършва с голяма зала. Подът е покрит с големи каменни блокове. От тавана капе вода.

Третата част от –200 до –242 м започва през малък и тесен отвес, който се намира в срутището между големите скални блокове, някъде в средата на залата.

УчилищеРедактиране

В селото е началното училище „Неофит Бозвели“.

Селско стопанствоРедактиране

Плодородните почви в Малко село предлагат широки възможности за развитие на земеделието в региона. За развитието на селското стопанство стратегическо значение има растениевъдството. То осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението. Предимно е развито животновъдство. Приоритетен сектор за Малко село е е развитието на лозарството и тютюнопроизводството. Животновъдството е основен подотрасъл за селото. Развито е и говедовъдството и свиневъдството, а наличието на ливади и пасища в планинската част на селото благоприятстват за развитието на овцевъдството и говедовъдство. Добри традиции съществуват и в областта на пчеларството.


ИзточнициРедактиране

  1. Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 372.