Отваря главното меню

„Маргарит и Маргарита“ е български драматичен игрален филм от 1989 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев и диалози на Марин Дамянов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по идея на Александър Томов. Музиката във филма е композирана от Георге Замфир.

Маргарит и Маргарита
Режисьори Николай Волев
Сценаристи Николай Волев по идея на Александър Томов
В ролите Ирини Жамбонас
Христо Шопов
Васил Михайлов
Рашко Младенов
Илия Раев
Таня Шахова
Кина Дашева
Веселин Вълков
Елена Райнова
Стоян Стоев
Мая Томова
Марин Дамянов
Рени Китанова
Музика Георге Замфир – пан-флейта
Оператор Красимир Костов
Монтаж Павлина Шаралиева
Костюми Богдана Чипева
Филмово студио Студия за игрални филми „Бояна“
Творчески колектив „64“ (Шейсет и четири)
Разпространител Българска кинематография
Премиера 4 декември 1989 г.
Времетраене 92 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

Противоречива любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., били възпрепятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.

СюжетРедактиране

Маргарита, която иска да я наричат Рита, е преместена в друго училище, защото е ударила шамар на перверзния си учител по трудово възпитание, хванал я да пуши в училище. Тъй като момчето до нея по време на час я убеждава, че не ѝ се подиграва, а действително се казва Маргарит, той е извикан за изпитване на дъската, но се прави на велик и хвърля бележника си по главата на учителката. Един съученик закача полата на Рита, която се къса. Рита заблудена зашлевява шамар на Мър (както нарича Маргарит впоследствие), а той подгонва съученика, като в боя си разбиват директорския кабинет. Макар че класната ръководителка за втори път се опитва да изглади проблема, Маргарит не се извинява по време на комсомолското мероприятие и директорът е принуден да повторно да нареди остригването на двете момчета нула номер. Маргарит отказва и е последван от Рита, която междувременно е избягала от къщи.

След като не желае да послуша молбите на майка си, която е готова да направи всичко, за да го върне в правия път, Маргарит се премества с Рита в мизерно помещение. Започват работа, но Рита е увлечена по танците и постепенно се привързва към хореографа Юлиан, към когото Маргарит неколкократно подхожда с агресия, тъй като ревнува заради вниманието, което Рита му отделя. Страстната любов между Мър и Рита е съпътствана от крамоли и забрани. Сватбата се проваля. Тя забременява непредвидено и абортира. Въпреки това тренира до припадък, прави участия и така се запознава с всевластния Неризанов, който може да ѝ отпусне апартамент. Но „за да получиш, трябва да дадеш“, смята Неризанов и така започва сексуалното обслужване на женения Неризанов, който се ползва от влиянието си, за да облагодетелства или заплашва другите.

Рита е използвана от Юлиан като муле на валута, но е заловена. Убедена е да не го издава, а условна присъда е наложена на Маргарит. Последният отказва да плати глобата си с парите на Юлиан и започва работа в „Кремиковци“. Сбиване с друг работник, закачал се с Рита, добавя нови прегрешения към досието му.

Неризанов неколкократно успява да се спаси от буйния Маргарит – веднъж чрез Военно коменданство /по това време не е имало военни полицаи/, която го връща в армията, веднъж чрез охранителя си. В последната от сцените в издействания апартамент Юлиан показва, че е привлечен от Рита, но тя е заета с мисълта, как ще продаде изпросено палто. Пристига Неризанов, който изважда поредната бутилка луксозно за времето си уиски. Самоуверено кара Юлиан да му завърже обувката, докато унижаващо отърква пубиса си в седалището му. Опитва да накара същото Мър, дошъл междувременно, който „по особено мъчителен начин и с особена жестокост“ разбива главата му в стената, за което рецидивистът законосъобразно е осъден на смърт от Софийския ГС.

В коридора на Съдебната палата Маргарит отнема пистолета на милиционер и се самоубива.

Културен контекстРедактиране

Заглавието на филма е алюзия на романа на Булгаков „Майстора и Маргарита“, като любовната история е също толкова абсурдна. С романтична крайност младите погубват живота си.

Трудно е да се определи дали има положителни герои във филма: циничният корумпиран социалистически деец, непоправимият побойник, зарязалата родители и училище, хореографът – връзкар и валутен престъпник. Родителите, даващи всичко за децата си са пародирани, а добронамерената учителка – измамена.

Филмът действа изобличаващо за обществените недостатъци по време на тоталитарния социалистически режим в България.

  • Възкачването в йерархията става чрез връзване на връзки и Неризанов твърди, че ще продължи да успява по тази начин.
  • Сдобиването с блага става чрез непотизъм, без да се взимат под внимание справедливостта и нуждите на трудещите се, например при осигуряването на безплатния апартамент (сдобиването с какъвто става след години чакане) или при „бракуването“ на палтото от норки за 8000 лв.
  • Възпитателните мерки (обръсване на главата, комсомолски събирания, родителски напътствия) не повлияват благоприятно на младежите. Въпреки телевизионните си призиви за „единство на думи и дела“ Неризанов е двуличен демагог.

Политическа история на филмаРедактиране

Противоречивата любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на филма били възпрепятствани.

Сценарият се основава на повестта на Александър Томов, но е далеч по-критичен към народната власт, поради което авторът ѝ се отказва от проекта.

С цел продукцията да бъде одобрена от художествения съвет Волев представя фалшиви режисьорски книги. Актьорите не донасят, какъв е характерът на филма. След завършването през 1987 г. си е допуснато да бъде прожектиран пред работниците в Перник чак през 1989 г. с очакването, че публиката ще го критикува, след като режисьорът е отказал да го промени.

Впоследствие е спрян с официалния мотив, че бил твърде публицистичен, а не художествен.

Втората премиера е на 4 декември 1989 г. След промяната на управлението в България „Маргарит и Маргарита“ се разпространява свободно.

Филмът печели Наградата за най-добър филм през 1989 г. на Съюза на българските филмови дейци. Избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г.

СъставРедактиране

Актьорски съставРедактиране

Роля Изпълнител
Ирини Жамбонас (като Ирини Жамбона) Маргарита (Рита)
Христо Шопов Маргарит
Васил Михайлов Неризанов
Рашко Младенов Юлиянчо, хореограф
Илия Раев Директорът на училището
Таня Шахова Класната Костова
Кина Дашева Майката на Маргарит
Веселин Вълков Бащата на Маргарит
Елена Райнова Майката на Маргарита
Стоян Стоев Кънчо, бащата на Маргарита
Мая Томова Съпругата на Неризанов
Румяна Първанова Шефката
Благовест Арнаудов Келнер
Николай Ангелов Управител на магазин
Марин Дамянов Учителят по трудово
Рени Китанова Учителката Тренева
Стефан Георгиев Учителят по физкултура
Валентин Недялков Илийчо – шофьор на Неризанов
Красимир Ранков Следователят
Митко Марков Следовател
Валентин Бурски Съученикът
Димо Илинкин
Васил Тошев
Иво Златков
Райна Цанова
Зоя Огнянова
Васил Кадънков
Цветан Ватев

Технически екипРедактиране

Сценарий Сценарий:
Николай Волев
По идея на:
Александър Томов
Диалог Марин Дамянов
Режисьор Николай Волев
Оператор Красимир Костов
Музика Пан-флейта:
Георге Замфир
Използвана музика от:
Бийтълс
Кени Роджърс
Андрюс Систърз
Художник Иван Андреев
Костюми Елена Демякова
Грим Димитър Коклин
Звук Лиляна Кужел
Монтаж Павлина Шаралиева
Директор Иван Петков
Втори режисьор Лили Станишева
Втори оператор Илия Вучков
Втори художник Ян Първанов
Асистент-режисьор Мариана Карчева
Асистент-оператор Румен Златинов
Асистенти по монтажа Албена Стоянова
Диана Огнянова
Скриптер Карамфилка Щерева
Камерен техник Димитър Дончев
Тон техници Димитър Атанасов
Панайот Касабов
Осветление Костадин Костадинов
Валери Балин
Огнян Калайджиев
Антон Антонов
Реквизит Георги Русимов
Румен Димитров
Гардероб Стоянка Маринова
Кран Пламен Петров
Йордан Димитров
Фотограф Гергана Бобчева
Хореограф Христо Иванов
Административна група Ангел Митев
Людмил Йорданов
Евгения Манолова
Ани Кабова
Distributed by БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „64“ (Шейсет и четири)
/Copyright © 1988/

НаградиРедактиране

  • Награда на СБФД за най-добър филм, 1989
  • Награда на критиката на 21 ФБК, София, 1990

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за