Отваря главното меню

Марилуизе Флайсер (на немски: Marieluise Fleißer) е германска писателка, авторка на роман, пиеси и есета.

Марилуизе Флайсер
Marieluise Fleißer
Родена 23 ноември 1901 г.
Починала 2 февруари 1974 г. (72 г.)
Професия писател, драматург, белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, пиеса, есе
Направление Нова предметност
Дебютни творби Моята близначка (1923)
Награди Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1953)
Уебсайт Страница в IMDb
Марилуизе Флайсер в Общомедия
Статуя на писателката в Инголщат

Съдържание

ЖивотРедактиране

Марилуизе Флайсер е родена в Инголщат в семейството на ковач и търговец на железария[1]. От 1920 г. следва в Мюнхен театрознание и германистика. Запознава се с Лион Фойхтвангер, а чрез него и с Бертолт Брехт, който я насърчава. От 1925 г. живее отново в Инголщат.

Още като студентка Флайсер пише първата си драма „Измиване на нозете“. По време на националсоциализма получава през 1935 г. частична забрана за публикуване. Пиесата ѝ „Пионери в Инголщат“ (1929) и романът ѝ „Брашняното пътуване на Фрида Гайер“ (1931) са включени в черния „Списък на вредителска и нежелана книжнина“. Въпреки това Марилуизе Флайсер работи усърдно над творбите си. Като резултат от тежките обстоятелства през 1938 г. изпада в творческа криза. Съвзема се едва по време на войната.

В края на 60-те години я преоткриват младите творци Райнер Вернер Фасбиндер, Мартин Шпер и Франц Ксавер Крьоц.

През 1972 г. писателката доживява до издаването на нейните събрани съчинения в берлинското издателство „Зуркамп“.

Умира на 2 февруари 1974 г. в родния си град Инголщат, където се съхранява литературното ѝ наследство[2].

ТворчествоРедактиране

Централна роля в творчеството на Марилуизе Флайсер играе родният ѝ град. В Инголщат тя прекарва почти 60 години от живота си, тук се коренят сюжетите на най-известните ѝ пиеси, на нейния роман и на много от разказите ѝ. Провинцията с нейните жители, дребнобуржоазният свят на занаятчиите, войниците, учениците и прислужничките е тема и източник на много от нейните пиеси.

БиблиографияРедактиране

  • Meine Zwillingsschwester (1923)
  • Die Stunde der Magd (1925)
  • Der Apfel (1925)
  • Ein Pfund Orangen (1926)
  • Fegefeuer in Ingolstadt (1926)
  • Die Nachgiebige (1927)
  • Das enttäuschte Mädchen (1927)
  • Die arme Lovise (1928)
  • Pioniere in Ingolstadt, Schauspiel (1929)
  • Ein Pfund Orangen und neun andere Geschichten 1929)
  • Die möblierte Dame mit dem mitleidigen Herzen (1929)
  • Sportgeist und Zeitkunst, Essays über den modernen Menschentyp (1929)
  • Der Tiefseefisch, Schauspiel in vier Akten, Fragment (1930)
  • Andorranische Abenteuer (1930)
  • Ein Porträt Buster Keatons (1930, 1932)
  • Mehlreisende Frieda Geier, Roman vom Rauchen, Sporteln, Lieben und Verkaufen (1931)
  • Die Frau mit der Lampe, Eine Legende (1933)
  • Die Schwedische Aura (1933)
  • Im Wirtshaus ist heut Maskenball... (1942)
  • Karl Stuart, Trauerspiel (1946)
  • Das Pferd und die Jungfer (1952)
  • Avantgarde, Erzählungen (1963)
  • Eine ganz gewöhnliche Vorhölle (1963/72)
  • Die im Dunkeln (1965)
  • Der Venusberg (1966)
  • Frühe Begegnung, Erinnerungen an Brecht (1966)
  • Abenteuer aus dem Englischen Garten, Geschichten (1969)
  • Findelkind und Rebell, Über Jean Genet (1971)
  • Der starke Stamm (1972)
  • Ich ahnte den Sprengstoff nicht (1973)

Награди и почестиРедактиране

След 1981 г. град Инголщат присъжда литературната награда Марилуизе Флайсер.

Източници и бележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране