Марино Фалиеро

Марино Фалиеро (на италиански: Marino Faliero или на венецианското наречие Marin Falier) е 55-ият венециански дож от 1354 до 1355 г.

Марино Фалиеро Marino Faliero
дож на Венеция
Роден	1274 г. Венеция, Венецианска република
Починал	17 април 1355 г. Венеция, Венецианска република
Погребан	Венеция, Италия
Марино Фалиеро в Общомедия

Управление

Произхождащ от старо аристократично семейство вероятно преселило се от Фано, Марино е богат и с обширни владения, и е избран за дож на 11 септември 1354 г. след смъртта на Андреа Дандоло. Вестта за избирането му го заварва в Авиньон, където Фалиеро е посланик при папа Инокентий VI, и той се връща във Венеция. Но при пристигането му се случва инцидент, който се възприема като лоша поличба – заради мъглата корабът се отклонява и акостира не през портите на Двореца на дожите, а пред двете колони на Св. Марко и на Св. Теодор, където по традиция се извършвали екзекуциите.

Между 1350 и 1355 г. Венеция е в икономическа рецесия, а Европа се опитва да се възстанови от опустошителните последствия от чумата, която върлува от 1347 до 1351. Фалиеро пробва да направи тайно споразумение с Генуа с цел да се намали конкуренцията между двата града.

Заговорът

По същото време Фалиеро има таен план за обезпечаване на доминиращото положение на своето семейство срещу аристокрацията във Венеция. Привлича към плана си някои от най-влиятелните буржоа като Бертучио Исарело, собственик на кораби, Филипо Каледарио, каменоделец и богат собственик на баржи, и кожаря Бертрандо Бергамосо.

На 15 април 1355 г. заговорниците трябвало да нахлуят в Двореца на дожите, да убият членовете на съвета, както и присъстващите аристократи, и да обявят дожа Фалиеро за самовластен господар на Венеция. Заговорът пропада заради Бергамосо, който разказва за плана на патриция Николо Лион. Арестувани и подложени на мъчения, заговорниците издават името на водача на съзаклятието – самия Фалиеро. На 16 април Бертучио Исарело, Филипо Каледарио и още девет заговорници са екзекутирани.

Екзекуцията

На следващия ден, 17 април 1355, идва ред на Фалиеро да бъде съден за държавна измяна, както и за опита му да преговаря с Генуа, която е най-големият съперник на Венеция. Дожът е обезглавен, а тялото му е оставено цял ден в двора на Двореца на дожите. Вечерта на 18 април е пренесено в една гондола и погребано без никаква церемония в трап в базиликата Сан Заниполо.

Марино Фалиеро е и единственият от дожите, който заради измяната си не е нарисуван в залата на Големия съвет в Двореца на дожите. На мястото, където трябвало да стои неговият портрет, виси черно платно, на което е изписано „Hic est locus Marini Falieri decapitati pro criminibus“ („Това е мястото на Марино Фалиеро, обезглавен заради своите престъпления“).