Марин Петров (лекар)

български хирург
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Петров.

Марин Асенов Петров е български хирург, учен и университетски преподавател, професор доктор[1].

Марин Петров
български хирург
Роден
Марин Асенов Петров
Починал
24 април 1981 г. (76 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Семейство
Баща Асен Петров
Майка Елена Радева-Петрова
Братя/сестри Милка Петрова-Коралова
Деца 2

БиографияРедактиране

Роден е на 13 ноември 1904 година в София. Майка му е учителката и общественичка Елена Григорова Радева-Петрова - учредителка и първа председателка до кончината си на Дружеството на българките с висше образование. Баща му е хирургът д-р Асен Маринчов Петров[2].

Женен е (София, 9 септември 1943 г.) за Надежда Панчева Накашева-Петрова (родена на 12 август 1913 в София – починала на 8 април 1996 в София), дъщеря на Панчо Накашев, изтъкнат магистър-фармацевт, деец на ВМОРО. Имат 2 дъщери: Елена – архитект, и Марина-Елисавета – биохимик. Дядо на доц.д-р Марин Генчев, неврохирург, преподавател в Университета в Хайделберг, Германия [3] и на доц.д-р Николаус Сарафов, кардиолог, преподавател в Университета Лудвиг Максимилиан, Мюнхен, Германия.[4]

Проф. д-р Марин Асенов Петров почива на 24 април 1981 година в София.

КариераРедактиране

Възпитаник на Първа мъжка гимназия в София. Той учи и се дипломира по обща биология в Монпелие (1928 г.) и учи и се дипломира по медицина в Париж (1932 г.). Като студент в Париж работи като екстерн (1928 – 1932 г.). Специализира хирургия в Париж, Лион, Страсбург, Рим (Istituto „Carlo Forlanini“, 1942 – 43)[5] и София. В Катедрата по пропедевтика на хирургичните болести с клиника (Първа хирургия) той извървява целия йерархичен път от доброволен лекар до неин ръководител (1932 – 1970 г.).[2][6][7]

Втора световна войнаРедактиране

През време на Втората световна война, в периода 1944 – 1945 година, създава хирургичното отделение в Банкя, което постепенно прераства във военновременен болничен център. На фронта в Югославия (Нови Сад) и Унгария (Печ) той създава първото българско неврохирургично отделение, което поема голяма част от ранените при боевете на Драва.[8] За тази своя дейност е награден с ордена „Св. Александър" за военни заслуги, с български и съветски медали. Има чин полковник.[6]

Научна работаРедактиране

Издава учебниците: „Обща хирургия[9]", „Оперативна хирургия и топографска анатомия[10]" и „Хирургична пропедевтика[11]".

Има 153 научни публикации. Петдесет от тях са на чужди езици – френски, немски, английски, полски, италиански, румънски. Те засягат следните области: коремна (31), обща (11), съдова (32), мозъчна и периферно-нервна (31), гръдна (6), ортопедична (12), ендокринна хирургия (3), учебници и проблеми на обучението (10) и други (17). Седем от трудовете му са експериментални върху кучета, зайци или трупове.

Той изнася множество научни доклади и лекции в редица факултети, научни дружества и на конгреси във Франция (Париж, Лион, Страсбург, Тур, Тулуза), Германия – ФРГ (Дюселдорф, Мюнхен, Берлин) и ГДР (Берлин), Съветския съюз (Москва), Румъния (Букурещ, Клуж, Търгу-Муреш), Полша (Варшава), Италия (Рим, Милано, Флоренция, Салерно), Ливан (Бейрут), Турция (Истанбул, Анкара), Югославия (Белград), Швейцария (Женева, Лозана), Белгия (Брюксел, Лувен/Льовен), Гърция (Атина) и др.

Научни и практически приносиРедактиране

 
Fey B et al., Traite de Technique Chirurgicale, Tome I, 1955, Paris

Най-съществените научни публикации на Проф. Марин Ас. Петров са от областта на периферно-нервната, съдовата, коремната, гръдната и общата хирургия[6]:

  1. Етиопатогенеза и оперативно лечение на пробивите на пиосалпинкс в перитонеума (1932 г.);
  2. Нов (за 1936 г.) диагнозен метод при вътречерепните хематоми;
  3. Пътища за разпространение на гнойните процеси в долния крайник (1937 г.);
  4. Реконструкция, включително с автоприсадъци, на прекъснатите нервни стволове (1935 – 1943 г.);
  5. Етиопатогенеза и обусловеното от нея лечение на лицевата парализа (a. frigore) (1942 г.);
  6. Патогенеза на рецидивиращите следтравмени артериални кръвоизливи (1945 г.);
  7. Етиопатогенеза и лечение на синдрома шийното ребро – м. скаленус ант. (1954 г.);[12][13][14]
  8. Невралгиите и невритите на n. ischiadicus (1955 г.);
  9. Артрозите, миалгиите и миозитите при т. нар. хроничен ревматизъм (1955 г.);
  10. Тромбоемболната болест (1957 г.);
  11. Спонтанно запушване на артериите (Morbus Bürgeri) (1954 – 1962 г.);
  12. Определение на травмения процес (1956 – 1972 г.);
  13. Включване на резерпин към лечението на хипертиреозите (1958 г.);
  14. Комплексно лечение на анкилозиращия болезнен полиартрит (1962 г.);
  15. Ново определение на ileus biliari (1964 г.);
  16. Микроциркулация при шока и патогенеза на действието на ензимния инхибитор Тразилол (1970 г.);
  17. Патогенеза на стомашно-дуоденалните кръвотечения при стрес (1972 – 1974 г.);

Описва и прилага нови оперативни методи:

  • присаждане на стволовете на plexus brachialis (1941 г.);[15]
  • апиколиза на белия дроб по аксиларен път (1942 г.);
  • присаждане на коренчетата на cauda equina (1945 г.);
  • реконструкция на артерията при артерио-венозна аневризма на a. subclavia (1945 г.);
  • присаждане на galea aponeurotica при дефекти на dura mater (1945 г.);
  • достъп под основата на черепа в spatium retrostyloideum до а. carotis int., v. jugularis int. и нервния сноп на шията (1959 г.);[16]
  • свързване посредством присадъци на гръбначно-мозъчните нерви, разположени над и под мястото на увреждане на гръбначния мозък в експеримент (1968 – 1971 г.) и други.[6]

Признание и отличияРедактиране

Член е на българските научни сдружения по: хирургия, невро – психиатрия, история на медицината, геронтология и гериатрия, гастро – ентерология; на Съюза на научните работници; на Научния съвет на Народна библиотека „Кирил и Методий"; на редакционните колегии при издателство „Медицина и физкултура" и „Медицински архив", на Алпийския клуб в България и други. Той е член-кореспондент на Националната академия по медицина, Академията по хирургия и Лионското хирургично дружество във Франция, член на Френското, Италианското и Международното дружество по хирургия, на Френското дружество по ортопедия и травматология, на Европейското дружество по експериментална хирургия, на Европейското и Международното дружество по гастро – ентерология и други.

За своята дейност той е удостоен с ордените „Св. св. Кирил и Методий" – I степен, „Св. Александър" (за военни заслуги), Офицер на Почетния легион на Франция. Награден е с медалите на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и на Букурещкия университет, Балканския медицински съюз, на Българския туристически съюз (БТС) – златен и други.

ИзточнициРедактиране

  1. Тотко Найденов и Дамян Дамянов. „Книга за българските хирурзи“.
  2. а б Дамян Дамянов и Миладин Апостолов. „История на хирургията в България“. Горекс Прес, 2008. ISBN 9789546161789.
  3. доц. Марин Генчев, лична страница. //
  4. профил Доц. Николаус Сарафов. //
  5. Zorini, D. Omodei (con G. L Eltore), G. Fegiz, A. Monaco – L Institut „Carlo Forlanini“ de L I.N.P.S., стр. 171 – Rome 1971
  6. а б в г Марин Петров и Агоп Чакъров. „Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 г.“. ИК „Коралов и сие“.
  7. 90 ГОДИНИ МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ – СОФИЯ (1917 – 2007) Минчо Георгиев, Николай Цанков София, 2007 © Минчо Георгиев, Николай Цанков, 2007 ISBN 978-954-450-148-8
  8. Снимка на персонала на Неврохирургическото отделение с началник д-р Марин Петров при завръщането от фронта. Б.м., 2 юни 1945 г., Държавна агенция „Архиви“, ДА – Кюстендил, ф. 739, оп. 1, а.е. 66, л. 1
  9. Марин Ас. Петров. Обща хирургия – изд. Медицина и физкултура, София, 1972
  10. Марин Ас. Петров. Оперативна хирургия и топографска анатомия – изд. Медицина и физкултура, София, 1958
  11. Марин Ас. Петров. Хирургична пропедевтика – изд. Наука и изкуство, София, 1956
  12. Endoanévrysmorraphie intra-sacculaire pour anévrysme artério-veineux du segment endoscalénique des vaisseaux sous-claviers gauches. PETROV M. J Chir (Paris). 1949;65(9):511 – 9.
  13. Cervical rib & the scalenus syndrome]. PETROV MA, GANCHEV G, CHOKANOV K. Izv Meditsinskite Inst Bulg Akad Naukite Sofia Otd Biol Meditsinski Nauki. 1957;14:303 – 38. Bulgarian. No abstract available.
  14. Fey B et al., Traite de Technique Chirurgicale, Tome I, 1955, Paris
  15. [121 CASES OF INJURIES OF THE PERIPHERAL NERVES]. PETROV MA, SOLAROV T. Mem Acad Chir (Paris). 1964 Nov 25;90:889 – 92.
  16. SURGICAL APPROACH TO THE RETROSTYLOID SPACE. PETROV M, GUROVSKI A, DIMITROV I. J Chir (Paris). 1965 Feb;89:189 – 95.