Мария Аргира или Аргирополина (на гръцки: Μαρία Αργυρή or Αργυροπούλαινα) е византийска принцеса — внучка на византийския император Роман II и племенница на императорите Василий II и Константин VIII.

Мария Аргира
Μαρία Αργυρή
византийска принцеса
Родена
X век
Починала
1007 г.
Семейство
Баща Аргиропол
Съпруг Джовани Орсеоло
Деца Василий

Във „Венецианската история“ на Йоан Дякон се споменава, че бащата на Мария е „един знатен патриций, на име Аргиропол, потомък на императорски род..“ т.е. бащата на Мария най-вероятно е член на знатното семейство Аргир, от което произлиза и бъдещият византийски император Роман III Аргир. Тази информация се потвърждава и от хрониката на венецианския дож Андреа Дандоло, който допълва, че Мария е сестреница на императорите Василий II и Константин VIII. Възможно е също така тя да е дъщеря или сестра на Роман III Аргир.[1]

През 1004 г. Мария е омъжена за Джовани Орсеоло – сина на венецианския дож Пиетро II Орсеоло. Церемонията се състояла в константинополския дворец „Икономий“[2]. Младоженците са благословени лично от константинополския патриарх и получили от императорите златни диадеми на главите си[3]. Императорите почели племенницата си като „ѝ дали значителна блестяща зестра“[3]. За богатата зестра на Мария може да съдим и по думите на Йоан Дякон, който споменава, че след сватбата младоженецът „решил да отиде да живее с прелестната си невеста в двореца, който бил получил като зестра.“

Хронистите споменават, че след сватбата Джовани и Мария трябвало да потеглят за Венеция, но заминаването им се забавило по молба на император Василий II, който ги помолил да останат в града, докато той се върне от похода си срещу българите, за който се готвел. След като императорът се завърнал, той почел съпруга на Мария с титлата патриций. Освен това Мария измолила от вуйчо си мощите на света Варвара, които отнесла със себе си във Венеция, а там съпругът ѝ ги положил в параклиса на дожовете.[4]

Мария родила на съпруга си син, когото нарекли Василий (Базилио) по името на вуйчо ѝ.[3].

Мария, съпругът ѝ и малкият им син умират от чума през 1006 или 1007 г.[5]

ИзточнициРедактиране

  • Тъпкова-Заимова, Василка. „Българи родом...“ Комитопулите в летописната и историографската традиция. Първо издание. Велиико Търново, Университетско издателство „Св. св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789545246845.
  • Nicol, Donald MacGillivray. Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations. Cambridge University Press, 1992, [1988]. ISBN 0521428947. с. 44-47.
  • Cheynet, J.C., Vannier, J.F. Les Argyroi. // Zbornik Radova Vizantološkog Instituta (40). 2003. с. 57–90.

БележкиРедактиране