Мария Беатрис Савойска

херцогиня на Модена и Реджо
Вижте пояснителната страница за други личности с името Беатрис Савойска.

Мария Беатрис Савойска, с рождено име Мария Беатрис Виктория Жозефина Савойска (на италиански: Maria Beatrice Vittoria Giuseppina di Savoia; * 6 декември 1792, Торино, Кралство Сардиния; † 15 септември 1840, Кастело дел Катайо, Баталя Терме) е принцеса от Савойската династия и чрез брак херцогиня на Модена и Реджо от 1814 г. до смъртта си.

Мария Беатрис Савойска
Maria Beatrice Vittoria Giuseppina di Savoia
херцогиня на Модена и Реджо
Портрет на Мария Беатрис Савойска от Адеодато Малатеста, 19 век
Родена
Мария Беатрис Виктория Жозефина Савойска
Починала
ПогребанаМодена, Италия
Религиякатолицизъм
Управление
Период14 юли 181415 септември 1840
ПредшественикМария Тереза Чибо-Маласпина
НаследникАделгунда Баварска
Други титлипринцеса на Савоя
Семейство
РодСавойска династия
БащаВиктор Емануил I Савойски
МайкаМария Тереза Австрийска-Есте
Братя/сестриМария Тереза Савойска (1803–1879)
Мария Кристина Савойска
Мария Анна Савойска
СъпругФранц IV (Модена) (20 юни 1812 – неизв.)
ДецаМария Беатрикс Австрийска-Есте
Фердинанд Карл Австрийски-Есте (1821–1849)
Мария Тереза Австрийска-Есте (1817–1886)
Франц V (Модена)
Мария Беатрис Савойска в Общомедия

Произход

редактиране

Тя е първородната дъщеря на Виктор Емануил I Савойски (* 1759, † 1824), крал на Пиемонт и Сардиния, и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (* 1773, † 1832). Нейни дядо и баба по бащина линия са император Франц I Стефан и Мария Терезия, а по майчина – Фердинанд Карл Австрийски-Есте и Мария Беатриче д’Есте, принцеса на Модена и Реджо. Има един брат и пет сестри:

Тя е потомка на Стюартите. Затова след смъртта на баща ѝ (1824) якобитите я смятат за наследничка на британския трон като Мери II, кралица на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция (10 януари 1824 – 15 септември 1840).

Биография

редактиране
 
Литография на Мария Беатрис, ок. 1840 г.

Мария Беатрис се омъжва на 20 юни 1812 г., с разрешение на папа Пий VII, за вуйчо си Франц IV Австрийски-Есте (1779 – 1846), ерцхерцог на Австрия, от 14 юли 1814 г. херцог на Модена и Реджо. Тя се съгласява на брака неохотно. Бракът е планиран в съответствие с династическите цели на нейния съпруг, според които савойците не следват Салическия закон и следователно Мария Беатрис може да се стреми към трона на Сардиния.

Сватбата е отпразнувана в катедралата на Каляри – градът, в който кралското семейство се мести след загубата на континенталните територии на Кралство Сардиния, окупирани от Наполеон.

Множество информация за ежедневието на двамата съпрузи може да се прочете в дневника на Франц IV: двойката не отива на меден месец месеци наред, за да бъде близо до кралицата, очакваща последната си дъщеря Мария Кристина, бъдещата „Света кралица“ на Двете Сицилии, и че Франц никога не прекарва много дни далеч от младата си съпруга, с която ходи на театър, бални танци и на която често дава уроци по езда. Понякога в дневника си той пише, че е ходил с Беатрис по крепостните стените на Каляри, завършвайки с изречения като: „Вечерта беше прекрасна“.

През юли 1813 г. Беатрис и Франц, придружени от малка свита, напускат Сардиния завинаги, за да отидат и временно да живеят в Австрия до заминаването на Наполеон за остров Елба. Нейният съпруг става херцог на Модена, Реджо и Мирандола на 14 юни 1814 г.

47-годишната Мария Беатрис умира на 15 септември 1840 г. от сърдечна недостатъчност в замъка „Катайо“ в Баталя Терме. Погребана е в църквата „Сан Винченцо“ в Модена.

Династични права над английския трон

редактиране

Като най-голяма дъщеря на Виктор Емануил I и следователно племенница на Карл Емануил IV, който умира без потомство, Мария Беатрис наследява правата, оставени на чичо ѝ от кардинал на Йорк Хенри Бенедикт Стюарт, последният от католическите Стюарти, и следователно формално тя е легитимен суверен на Шотландия и Англия за британските католици. След това гореспоменатите права са предадени на нейния син, ерцхерцог Франц V Хабсбург-Есте – последният управляващ херцог на Херцогство Модена и Реджо, който след това ги прехвърля на своите потомци.

Брак и потомство

редактиране

∞ 20 юни 1812 г. за вуйчо си Франц IV Австрийски-Есте (* 6 октомври 1779, Милано; † 21 януари 1846, Модена), ерцхерцог на Австрия, от 1814 до 1846 г. херцог на Модена и Реджо, ерцхерцог на Австрия, от 14 юли 1814 г. херцог на Модена и Реджо, от когото има двама сина и две дъщери:

  1. Мария Тереза Беатриса Гаетана Австрийска-Есте (* 14 юли 1817, Модена; † 25 март 1886, Гориция), ∞ 7 ноември 1846 в Модена за Анри д'Артоа (* 1820, † 1883), граф на Шамбор, последният мъж от френските Бурбони, от когото няма деца
  2. Франц V Фердинанд Геминиан Австрийски-Есте (* 1 юни 1819, Модена; † 20 ноември 1875, Виена), последният херцог на Модена и Реджо; ∞ 30 март 1842 за принцеса Аделгунда Баварска (* 19 март 1823, † 28 октомври 1941, Мюнхен), от която има една дъщеря
  3. Фердинанд Карл Виктор Австрийски-Есте (* 20 юли 1821, Модена; † 15 декември 1849, Бърно), ерцхерцог на Австрия, принц на Модена и Реджо; ∞ 4 декември 1846 в Замъка „Шьонбрун“ във Виена за Елизабет Франциска Мария Хабсбург-Лотарингска (* 17 януари 1831, Буда; † 14 февруари 1903, Виена), от която има една дъщеря
  4. Мария Беатрис Австрийска Есте (* 13 февруари 1824, Модена; † 18 март 1906, Грац), ерцхерцогиня и принцеса на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Модена и Реджо, ∞ 6 февруари 1847 в Модена за инфант Хуан Карлос де Бурбон-Испански (* 1822 † 1887), граф на Монтисон, от когото има двама сина.

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Beatrice di Savoia (1792 – 1840) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​