Мария Милева

Мария Иванова Милева е българска архитектка.

Мария Милева
българска архитектка
Родена	18 май 1926 г. София, Царство България
Починала	2002 г. София, Република България
Националност	България
Учила в	Държавна политехника
Архитектура
Академия	Държавна политехника
Направление	архитектура
Семейство
Баща	Иван Милев
Майка	Катя Наумова
Съпруг	Благой Попйорданов, Стою Тодоров
Деца	арх. Александър Тодоров, Иван Тодоров.

Биография

Родена на 18 май 1926 г. в София в семейството на художника Иван Милев и оперната певица Катя Наумова. След смъртта на Иван Милев на 25 януари 1927 г. майка ѝ се омъжва повторно за архитект Христо Берберов.

Членка на Работническия младежки съюз (РМС) от 1942 г., а на Българската комунистическа партия (БКП) от 1964 г.

Въпреки че рисува добре, по съвет на втория си баща – архитект, тя не кандидатства в Художествената академия. Започва да следва архитектура в Истанбул в края на войната по време на краткия си първи брак с Благой Попйорданов, който е вицеконсул в града. Завършва архитектура през 1951 г. в Държавната политехника. Работи (1951 – 1972) в „Главпроект“, София. Завежда отдел „Синтез на архитектурата с монументалните изкуства“ в Министерство на строежите и архитектурата (1972 – 1977). Главен секретар на Съюза на архитектите в България (1977 – 1981).

Омъжва се повторно за скулптора Стою Тодоров. Имат двама синове – арх. Александър Тодоров и арх. Иван Тодоров.

Проекти

Проектира обществени сгради, градоустройство и други. Работи активно за осъществяване на синтез на архитектурата с монументалните изкуства.

• Паметник на Петко войвода, Хасково, в съавторство със скулптора Стою Тодоров (1958);
• Ресторант „Орфей“ и бунгала, курортен комплекс Слънчев бряг (1963);
• Паметник на партизански отряд „Народен юмрук“, с. Добра поляна, Бургас (област), в съавторство със скулптора Стою Тодоров (1964);
• Дом на съветите (Градски народен съвет) в Димитровград, ръководител на проектантския колектив (1965);
• Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (1972);
• Градоустройствен план на Елена (1972);
• Входен монумент на магистрала за Айтос със скулптора Надежда Петренко (1979);
• Мемориален ансамбъл „Георги Димитров и неговите дела“ в Кърджали, в съавторство с арх. Георги Берберов и скулптора Стою Тодоров (1981);
• Паметник на ремсистите в Хасково, в съавторство с арх. Георги Берберов и скулптора Стою Тодоров (1983);
• Множество жилищни сгради, жилищни комплекси, хотелски комплекси и други;
• Оформя изложбени търговски и панаирни палати в Солун (1963), Лайпциг (1964), гр. Алжир (1969, 1971), Кипър, Египет, Бърно, Пловдив (1976, 1977), Барселона (1980) и други.

Награди и отличия

• „Народен орден на труда“ сребърен (1963),
• „Народен орден на труда“ златен (1974),
• Почетно звание „заслужил архитект“ (1981).

Източници

• Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
• Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
• Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
• Любовта на Катя Наумова жари в женските очи от платната на Иван Милев По материали, предоставени на Диана Рамналиева от арх. Александър Тодоров. ZaKazanlak.bg, 31 май 2016 г.
• Александър Тодоров, Иван Милев в паметта, София, януари 2007 г. Култура, бр. 25 (2905), 30 юни 2017.