Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Николай“ или „Свети Никола“ е възрожденска църква в чечкото село Долен, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата с местно значение.[2][3]

„Свети Никола“
Dolen 9.jpg
камбанарията
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Долен
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Гоцеделчевско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1834 година
Съвременен статут действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

История и архитектураРедактиране

 
Стенопис на Страшния съд

Църквата е построена в 1834 година, като е градена единствено през нощта.[2] В двора е построено и килийно училище,[4] което по-късно е разрушено.[3] Градежът е от ломени камъни и дървени сантрачи. В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с полукръгла апсида на изток, притвор на запад и покрив от каменни плочи на две води. В 1937 година на изток от храма е построена костница. Две години по-късно, в 1939 година на западната фасада е пристроена камбанария.[3]

Входовете на храма са два – от север и запад.[3] Подът на храма е настлан с мраморни плочи. Върху една от тях има релефно изображение на двуглав коронован орел.[2][3] Вътрешното осветление става чрез четири високо поставени прозореца на северната и южната стена. Трите кораба са разделени от две колонади, като колоните са свързани с дъговидни арки. Балконът на женската църква е с кобилична извивка напред, а парапетът му е кошовиден, облепен с летвени апликации и рисувани цветни букети. Олтарните ниши са 7 – апсидата, дяконикон, проскомидия и още четири. Таванът на сресния кораб е тъмносин и в двоен кръгъл медальон е изобразен Христос Вседържител. Другите два тавана са касетирани, многоцветни и имат апликирани розети.[3]

В храма има стенописи на южната и северната стена на наоса.[2][3] Изписването им датира в 1887 – 1888 година и е дело на Мино и синовете му Марко и Теофил Минови. Изпълнени с груб рисунък и имат ярък колорит, а образите са еднотипни. В сцената „Страшния съд“ на южната стена има детайли от ежедневния бит. Зографите не следват стриктно иконографския канон и използват нравоучителни сюжети и навлизат в битови детайли. Дело на Минови са и южната и северната врата на иконостаса, изпълнени в 1888 г.[3]

Изцяло резбовани са владишкият трон, амвонът, проскинитарият и балдахинът над Светия престол. Резбата е дело на добър майстор, умеещ да композира елементите и да балансира високия и ниския релеф. В храма има и рисувано разпятие.[3]

Иконостасът е таблен, рисуван, с частична резба по венчилката, царските двери и кръжилото. Резбата на венчиллката е проста, едра и оцветена. На дверите е висока, а в горната част е и ажурна. На цокълните табла, традиционно, са изобразени букети и сцени от „Шестоднева“. Иконите от царския, празничния и апостолския ред са дело на Георги Филипов от Дебърско[3] – „Свети Георги“ (1835), „Света Богородица“, „Възнесение Илиево“, „Свети Никола“, „Св. св. Петър и Павел“, Свети Атанасий и други.[5][6] Дело на Филипов са и преносими икони, датирани 1835 година. Иконите на Филипов са със стабилна линия на рисунъка и характерен колорит с чисти тонове без нюанси. Образите са плоски и декоративни.[3] Две от царските икони са на Серги Георгиев – „Света Богородица Царица небесна“ и „Исус Христос Велик Съдия“, на която има подпис: „1864 δεκεμ 29 διά χειρός Στεργουγ. ζ. εν Νευροκοπι“.[7][8][3] Дело на Георгиев е и иконата „Убрус“ над дверите, датирана в 1857 година.[3]

БележкиРедактиране

  1. Димитров, Владимир. Храмът „Св. Никола“ в село Долен, Гоцеделчевско. // Проблеми на изкуството 2013 (2). с. 26-33.
  2. а б в г Църкви и манастири. // Община Гоце Делчев. Посетен на 12 юли 2016.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 410.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 282.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 229.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 286.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 203.