Мартинова чука

връх в Стара планина

Мартинова чука е третият по височина връх на Чипровска планина, дял от Западна Стара планина.[1]

Мартинова чука
Изглед към върха от Голема чука
Изглед към върха от Голема чука
43.3871° с. ш. 22.746° и. д.
Местоположение на картата на България Област Монтана
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Монтана
Област Видин
Част отЧипровска планина
Стара планина
Надм. височина2016 m

Местоположение редактиране

Намира се западно от село Мартиново, на българо-сръбската граница. Мартинова чука е най-високият връх в община Чипровци, Област Монтана. Чуката е полегнала на старопланинското било, ориентирана в посока изток-запад, като котата на върха е на границата между Област Монтана и Област Видин. От Мартинова чука се разкриват обширни панорамни гледки. В югоизточна посока се открояват върховете: Голема чука, Вража глава, Три чуки, Копрен и Ком. В източна, към долината на река Огоста, село Мартиново, град Чипровци, с. Железна и язовир Огоста, Монтана. В западна посока могъщо извива снага масивът на връх Миджур (2168 м) – първенецът на Западна Стара планина. На северозапад се откроява острият силует на Обов връх (2033 м) – вторият по височина връх в Чипровска планина. На север, гледката следва билно разклонение, което достига до връх Горно Язово (1573 м) – първенец на Язова планина.

Име редактиране

Мартинова чука носи името на известния с подвизите си в региона хайдутин Мартин.

Туризъм редактиране

  • Върхът се намира в гранична зона и за посещението му е необходимо разрешение от РДГП Драгоман!

Маршрути редактиране

Мартинова чука – Миджур, около 2 часа; Мартинова чука – Копрен, около 7 часа; Мартинова чука – Горно Язово, около 2 часа

Изходни пунктове
  • село Мартиново – разположено в живописна котловина по поречието на Огоста, на 4 км северозападно от гр. Чипровци, на около 39 км западно от гр. Монтана и 135 км северозападно от гр. София. От селото до върха (3 – 4 часа) води път, който следва поречието на река Найденица, пресичайки я на няколко места. Следва изкачване към връх Гола глава и заслон „Мартиница“. От заслона се продължава по билото на Найденички рът и за около половин час се достига подножието на Мартинова чука.

Любопитно редактиране

  • По пътя от заслон „Мартиница“ към Мартинова чука, на 40 – 50 метра вдясно, съществува стар римски път.[2][3] Той е покрит с каменна настилка, но е обрасъл с буйната растителност и трудно може да се открие.
  • В подножието на Мартинова чука се намира голям извор – „Гърдавац“, захранващ р. Найденица, която се приема за начало на р. Огоста.[4]

Галерия редактиране

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. Светлин Кираджиев. Енциклопедичен географски речник на България. София, Издателска къща „Петър Берон“, 1999, с. 251. ISBN 954-402-041-1
  2. Природна забележителност връх Мартинова чука
  3. Римският път от с. Мартиново за с. Топли дол
  4. Стара планина пътеводител, стр.32

Външни препратки редактиране