Чипровска планина

планина в България и Сърбия

Чипровска планина е планина в северозападна България, области Видин и Монтана и Източна Сърбия, най-високият дял на Западна Стара планина.

Чипровска планина
Изглед от пътя към Чипровци
Изглед от пътя към Чипровци
43.395° с. ш. 22.677° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Видин
Област Монтана
Част отСтара планина
Най-висок връхМиджур
Надм. височина2168 m
Подробна карта
Подробна карта

Географско положение, граници, големина редактиране

Чипровска планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от югоизток на северозапад преминава част от държавната граница между двете страни, от погранична пирамида № 315 (седловината Суровичница, 1356 м) до пирамида № 341 (Светиниколски проход, 1386 м). Тези две седловини я свързват съответно с Берковска планина на югоизток и Светиниколска планина на северозапад, а долините на реките Дългоделска Огоста (десен приток на Огоста) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) я отделят от същите планини. На северозапад чрез продълговатото синклинално понижение между селата Чупрене и Долни Лом се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На североизток долините на реките Огоста и Лом я отделят от Язова планина, а чрез седловина в рида Дебели рид, висока 1383 м се свързва със същата планина. На югозапад в Република Сърбия склоновете ѝ постепенно се понижават и достигат долините на реките Височица (десен приток на Нишава) и Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок).

Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 35 км, а ширината ѝ варира от 15 до 30 км, като по-голямата ѝ част се намира на сръбска територия. Билото на планината се издига над 2000 м, като над него стърчат върховете Миджур (2168 м), разположен в централната ѝ част, който е и най-висока точка на цялата Западна Стара планина, Копрен (1964 м), Мартинова чука (2016 м) и др.

Върхове редактиране

 
Връх Миджур
Име Кота (m) Държава
Миджур 2168    Сърбия
  България
Оба 2033    България
Мартинова чука 2016   България
Голема чука 1967,2   България
Реплянска църква 1969,1   България
Копрен 1964,4   Сърбия
  България
Кота 1964    Сърбия
Браткова страна 1943,2   Сърбия
Вража глава 1935,7   България
Кота 1906,9   България
Жаркова чука 1848    Сърбия
Кота 1774    Сърбия
Бабин зъб 1756,9   Сърбия
Кота 1708,9   България

Геоложки строеж редактиране

Планината е образувана върху Берковската антиклинала и е изградена от палеозойски кристалинни скали и гранити, кредни варовици, мергели и комгломерати. На тази база в района на град Чипровци и село Мартиново има находища на мрамор и полиметални руди от пирит, магнетит, сидерит, халкопирит и галенит, които се експлоатират.

Климат и води редактиране

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. Североизточният ѝ склон, който е на българска територия, е разчленен от извиращите от нея реки Лом, Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) и Огоста и техните притоци, а югозападният ѝ – в Сърбия – от река Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и няколко десни притока на река Височица (десен приток на Нишава).

Почви редактиране

Почвите са кафяви горски и сиви горски.

Флора редактиране

Билото е заето от високопланинска тревна растителност и нискорастящи храстови видове. Склоновете над 700 – 800 м н.в. са обрасли с плътни горски масиви от бук, а над тях има смърчови гори примесени на места с бяла мура и бял бор. В нископланинските пояси има дъбово-габърови гори, на места силно променени от антропогенната дейност. В най-ниските части големи площи са заети от обработваеми земи.

Фауна редактиране

Има разнообразен животински свят:

„Чупрене“ е единственият български резерват, постоянно обитаван от вълци.

Защитени територии редактиране

Населени места редактиране

На българска територия по склоновете на планината са разположени град Чипровци и селата Чупрене, Репляна, Горни Лом, Мартиново, Железна, Равна, Горна Ковачица, Георги Дамяново, Помеждин, Еловица, Главановци, Копиловци, Говежда, Дива Слатина и Дълги дел, а на сръбска – Гостуша, Топли дол, Засковче, Църни връх, Чущица и др.

Планината е трудно проходима и само по северозападното ѝ подножие, от село Чупрене до Светиниколския проход, на протежение от 11,2 км преминава участък от третокласен път № 114 Лом – Ружинци – Светиниколския проход (Пътят нагоре от село Чупрене е без трайна настилка).

Туризъм редактиране

Хижи редактиране

В Чипровската планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Копрен 975 Да 30 Да Да
Миджур 835
Горски рай 1340

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране