Мартин Карбовски
Мартин Кирилов Богданов, по-известен под псевдонима Мартин Карбовски, е български журналист, радио- и телевизионен водещ, писател и поет.
Мартин Карбовски | |
български журналист, телевизионен и радиоводещ, писател | |
Роден | Мартин Кирилов Богданов
3 февруари 1970 г.
|
---|---|
Учил в | Софийски университет Лесотехнически университет Технически университет – София |
Литература | |
Псевдоним | Мартин Карбовски |
Период | 1994 – |
Жанрове | журналистика, пътеписи, публицистика, статии, поезия |
Дебютни творби | „Дефлорация“ (1994) |
Уебсайт | www.martinkarbowski.com |
Мартин Карбовски в Общомедия |
Името му се свързва най-вече с телевизионните предавания „Отечествен фронт“ и „Предаването на Карбовски“, както и с политическите му анализи и коментари във вестник „Стандарт“ и статиите му в списание „Егоист“.
Биография
редактиранеМартин Карбовски е роден в Студентски град, София през 1970 г. Началното си образование завършва в 138 СОУ „Юрий Гагарин“ (след 10 ноември 1989 г. – 138 СОУ „проф. Васил Златарски“) по системата на Лозанов.
През 1984 г. започва средното си образование в Немската гимназия в София – 91 ЕСПУ „Карл Либкнехт“ (след 10 ноември 1989 г. – 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“). На 21 септември 1988 г. постъпва на задължителна военна служба в Българската народна армия.
През 1995 г. завършва първото си висше образование със специалност „Мебелно инженерство“ в Лесотехническия университет в София. Същата година получава квалификация по професионална фотография в Техническия университет в София. Завършва второто си висше образование по специалност „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1998 г., откъдето има също бакалавърска степен по изкуствата в специалността „Дизайн“.
Работа за печатните медии
редактиранеНа 14-годишна възраст Карбовски публикува свои стихове във вестниците „Средношколско знаме“ и „Пулс“. 22-годишен започва работа като репортер и редактор в младежкия вестник „Кой си ти“ на Румен Балабанов. През 1994 г. под името Мартин К. публикува абсурдистките си и лимерични стихотворения във вестник „Ку-ку“ с главен редактор Любен Дилов-син.
Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Новинар“ и „Стандарт“, където публикува анализи, коментари и репортажи. От 2006 г. Карбовски завежда отдел „Специални проекти“ във вестник „Стандарт“.
Едно от най-емблематичните журналистически постижения на Карбовски са текстовете му за култовото през 90-те години в България списание „Егоист“ с издател Мартин Захариев.
Радиожурналистика
редактиранеПрез 1998 година Карбовски стартира двучасово предаване, „Радио пирати“, в ефира на Дарик радио на Радосвет Радев. Там е и продуцент, и водещ на развлекателните предавания – „България следобед“ и „Нощна линия“. По-късно заема позицията заместник-програмен директор и започва да води неделното публицистично предаване „Пропаганда“. След почти 10 години в ефира на Дарик, Карбовски прекратява радио проектите си заради телевизията.
Телевизионна кариера
редактиранеТелевизионната кариера на Карбовски започва с предаването „Каналето“ по БНТ, където той работи като сценарист и репортер заедно с Ангел Константинов – Аци. По-късно сам създава своя авторска рубрика – „За мишките и хората“ като част от уикенд програмата на БНТ – „Чай“ с Драго Драганов.
През 2002 г. Карбовски започва да сътрудничи на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя“ по националната телевизия, където прави своите „Обичайни репортажи“ и „Субективно“, като по-късно е поканен да стане съводещ на Кеворкян.[1]
През 2006 г. журналистът стартира свой собствен телевизионен проект по Нова телевизия – „Отечествен фронт“, продуциран от „Телеман“.[2]
През 2010 г. Карбовски стартира и собствено публицистично – актуално, социално и политическо токшоу – „Директно Карбовски“ в Нова телевизия.[3]
В началото на 2013 г. Карбовски се мести в TV7, където в типичната му стилистика продължава да излъчва документалната поредица „Фронтова линия“[4] и актуалното токшоу „Предаването на Карбовски“.[5]
През 2016 г. се премества в bTV, където води „Карбовски: Втори план“.[6]
Подкаст
редактиранеПрез 2022 г. Карбовски стартира собствен подкаст в Ютюб. В подкаста доминира политическата тематика, като всеки вторник, четвъртък и събота в епизодите биват канени политически анализатори, политици, журналисти и др., които коментират актуални теми в България и по света. Всеки епизод обикновено продължава между 30 и 70 минути. В слоган на предаването се превръща фразата „Това, което няма да ви покажат по телевизията, ще видите при Мартин Карбовски“. През 2024 г. стартира рубриката „Културни войни“ с водещ Владислав Апостолов. През същата година стартира рубриката „Накратко с Виза“ с водещ Виза Недялкова.
Други
редактиранеКарбовски е един от създателите на група „Антибиотика“. [7]
Мартин Карбовски е основен инициатор и дарител за построяването на църквата „Събор на Св. Архангели“ в местността Тюлбето край Казанлък през 2024 година.[8]
Литературно творчество
редактиранеПрез 2008 г. Карбовски издава стихосбирката „Антология на живите“, заедно с писателите от друга съвременна литературна група – „Бърза литература“.[9][10]
През 2007 г. заедно с неговия редактор Мария Йотова правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чийто резултат е пътеписът „Черните пътища на Европа“.[11]
Мартин Карбовски е редактор на автобиографичната книга на българската естрадна прима Лили Иванова – „Истината“.[12][13]
Награди
редактиранеКарбовски е носител на награди за своята журналистическа работа. През 2010 г. получава наградата „Черноризец Храбър“ в категорията за политически коментар[14], а през 2012 г. – „Награда на телевизионните зрители“ за предаванията си „Отечествен фронт“ и „Директно Карбовски“ в рамките на наградата „Св. Влас“.[15]
Критики и противоречия
редактиранеПрез юли 2013 г. „Телеман“ ЕООД, продуцент на телевизионните предавания „Отечествен фронт“ от 2009 г. и „Карбовски: Директно“ от 2010 г., излъчвани като част от програмата на Нова телевизия, подава срещу „Волтер“ ЕООД и Мартин Карбовски искане за установяване на нарушения до Комисия за защита на конкуренцията, тъй като „Телеман“, в качеството си на продуцент, е възложил на „Волтер“ и Карбовски изпълнението на предаванията със срок до края на юли 2014 г., но от февруари 2013 г. „Волтер“ започнал дейност като продуцент на предаванията „Фронт“ и „Предаването на Карбовски“, излъчвани по TV7 с водещ Карбовски. Според „Телеман“ двете нови предавания са почти идентични на продуцираните по-рано „Отечествен фронт“ и „Карбовски директно“ от гледна точка на жанр, концепция, структура, организация, технически характеристики, целева група, декор, финални надписи, формат, графика, автор и водещ. Комисията установява, че не е извършено нарушение.[16]
През декември 2014 г. по сигнал на Български хелзинкски комитет Комисията за защита от дискриминация глобява Мартин Карбовски с 600 лв. за тормоз във връзка с женомразка реч в негова статия.[17][18][19] Решението на КЗД е отменено с решение на Административен съд София-град, което е потвърдено от Върховния административен съд. Съдът се мотивира, че предметът на статията бил по-общ, отколкото изявленията, които са атакувани от сигналоподателите пред КЗД; че с акта си КЗД не установила дискриминация спрямо всички жени; както и че кръгът лица, определени с изявленията на Карбовски, не съществуват и поради това не се отнасят до жените изобщо.[20] В края на 2019 г. Мартин Карбовски печели делото, заведено срещу него от Радослав Стоянов, активист на Български хелзинкски комитет. Стоянов обвинява Карбовски в „дискриминационно преследване“, реализирано в „Предаването на Карбовски“, излъчвано по ТВ 7, но Върховният касационен съд се произнася, че поведението на водещия е било защитено от правото му на свобода на изразяването.[21]
Библиография
редактиране- „Дефлорация“ – стихосбирка (1994)
- „Едно“ – дайджест (1998)
- „Обществен eXperiment“ – нова журналистика (2003)[22]
- „Обществен eXperiment“, второ издание (2013)
- „Недялко яде лайна в НДК“ – стихосбирка (2004)
- „Пътеписите“ (2005)
- „Проект Троица“ (2007) – книга, която събира бележки върху салфетки, мобилни телефони, стени и т.н., написани от поетите в литературната група „Литература диктатура“.
- „Антология на живите“ – сборник стихове (2008)
- „Технология на екстаза“ – стихосбирка (2009)
- „Черните пътища на Европа“ – пътеписи (2009)
- „Българският Апокалипсис. Ловът на педофила“ – журналистическо разследване (2009)
- „Лили Иванова. Истината“ – редактор, биография
- „Нещата“ – сборник есета (2011)
- „Сърцето ми като граната“ – стихосбирка (2012)
Бележки
редактиране- ↑ Борислав Гърдев. „Всяка неделя“ – след третото възкръсване“ // LiterNet, 20 септември 2002. Посетен на 4 октомври 2017.
- ↑ „Карбовски стартира предаване в Нова телевизия“ // factor-news.net, 28 април 2006. Посетен на 4 октомври 2017.
- ↑ „Карбовски с ново предаване по Нова телевизия“ // manager.bg, 2 ноември 2010. Посетен на 4 октомври 2017.
- ↑ „Фронтова линия“ // TV7. Архивиран от оригинала на 2013-08-23. Посетен на 23 август 2013.
- ↑ „Карбовски с две предавания в TV7“ // mignews.info, 4 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2017-10-04. Посетен на 4 октомври 2017.
- ↑ „Карбовски: Втори план“ тръгва по bTV от 24 септември“ // bTV, 2 септември 2016. Посетен на 4 октомври 2017.
- ↑ „Момичетата от Антибиотика се събират?“, статия в hotNews.bg от 25 октомври 2011.
- ↑ Нов параклис до Казанлък отваря врати по инициатива на Мартин Карбовски // glasove.com. Посетен на 2 ноември 2024 г.
- ↑ Матеева, Елица. За поетите, които докато трудно дишаха – пишеха // public-republic.com, 19 юли 2008. Архивиран от оригинала на 2015-07-25. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ Да се накозиш с Тома Марков // „Новинар“, 4 юли 2008. Архивиран от оригинала на 2015-02-21. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ Мартин Карбовски & Со събраха под един покрив капещ светофар и бързи страници // „Тема“, бр. 41 (312), 15 октомври 2007. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ Москов, Николай. Лили Иванова: Всичко, което съм постигнала, е с достойнство и без клакьори // „24 часа“, 16 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2015-02-21. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ Лили Иванова // bulevard.bg, 3 април 2012. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ Програмният директор на Дарик Константин Вълков с награда „Черноризец Храбър" // Дарик радио. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ Журналистът от БНТ Росен Цветков дари наградата си „Свети Влас“ за лечението на Валентина Крушкина // bulFoto. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ Мартин Карбовски спечели дело, заведено срещу него и неговата компания // IPBulgaria.bg. Посетен на 21 февруари 2015.
- ↑ КЗД глоби журналиста Мартин Карбовски за женомразко слово // Български хелзинкски комитет. Посетен на 9 януари 2015.
- ↑ Мартин Карбовски беше глобен за женомразка реч от Комисията за защита от дискриминация // Дневник, 9 януари 2015. Посетен на 9 януари 2015.
- ↑ Журналистът Мартин Карбовски е глобен за женомразко изказване // Правен свят, 9 януари 2015. Архивиран от оригинала на 2015-01-09. Посетен на 9 януари 2015.
- ↑ Решение № 13981 от 20 декември 2016 г. по адм. д. № 6232/2015 г. на ВАС, V отд. // Върховен административен съд, 20 декември 2016. Архивиран от оригинала на 2021-10-17. Посетен на 2 март 2017.
- ↑ Решение №263/29.11.2019 по дело №1177/2019 на ВКС, ГК, IV г.о Архив на оригинала от 2020-08-08 в Wayback Machine..
- ↑ Калина Гарелова, „Респект към чуждото: Писането като обществен експеримент“ Архив на оригинала от 2013-08-12 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 43, 21 ноември 2003 г.