Отваря главното меню

Матия Прети (на италиански: Mattia Preti) е италиански художник, гражданин на Кралство Неапол.

Матия Прети
Mattia Preti
неаполитански художник
Автопортрет
Автопортрет
Псевдоним Кавалер Калабрезе
Роден
Починал
Матия Прети в Общомедия

Поради това, че е роден в Калабрия и при престоя си в Рим е кавалер на папа Урбан VIII, Матия Прети е наричан Кавалер Калабрезе. През дълъг период от време действа на територията на италианския полуостров и в Малта – кариерата му продължава повече от шестдесет години и е един от най-важните художници на неаполитанската живопис.

БиографияРедактиране

 
Матия Прети, „Суета“, Галерия Уфици, Флоренция

Периодът в КалабрияРедактиране

Матия Прети е роден на 24 февруари 1613 г. в Таверна[1], малък град в провинция Катандзаро и е трето дете в голямо семейство, принадлежащо към междинния клас на почитаните семейства, богати не на вещи или материални блага, а на морални и интелектуални качества. Майката, Иноченца Скипани, произлизаща от едно от четиринадесетте благородни семейства на Таверна, се е установила в село Сан Мартино, в чиято селска църква е притежавала семеен параклис, където на 26 февруари 1613 г., два дни след раждането му, е кръстен Матия Прети. Неговият учител е Дон Марчело Анания, енорийски свещеник на църквата Санта Барбара в Таверна, който му преподава писане и граматика. В същия период Матия Прети проявява художествени наклонности, копирайки скици на рисунки, оставени от заминалия за Рим негов по-голям брат.

Римският периодРедактиране

През 1630 г. Мария Прети се премества в Рим, където първоначално живее заедно с по-големия си брат Грегорио, също художник. В Рим младият художник е впечатлен от стила и последователите на Караваджо. В този период той рисува светци на Католическата църква. Престоят на художника в Рим продължава 25 години, през които многократно обикаля Италия, Испания, Фландрия, където има контакти с художници като Гуерчино и Джовани Ланфранко, които допълнително оказват влияние върху неговото художествено израстване.

В НеаполРедактиране

 
Матия Прети, „Завръщането на блудния син“, Кралски дворец, Неапол

От 1653 г. Матия Прети се премества в Неапол, където е повлиян от друг велик млад художник, Лука Джордано, и помага за развитието на неаполитанското изобразително училище. Между 1657 и 1659 г., по време на чумата, художникът рисува фреските на градските порти. От тези творби днес е останала само тази на порта Сан Дженаро. От неаполитанския период на художника има запазени много картини, намиращи се в различни църкви и музеи в Неапол.

В МалтаРедактиране

През 1661 г. художникът се премества в Малта, призован от Рафаел Котоне, Велик магистър на Малтийския орден. На острова реализира голяма част от декорацията на съкатедралата Свети Йоан Кръстител, „Преобразуването на Свети Павел“ в старата Катедрала „Свети Павел“ в Медина, както и работи за множество малтийски църкви, като създава около 400 на брой картини и фрески. От 1672 г. той успява да изпълни многобройни творби в църквите в родния си град Таверна.

Матия Прети умира във Валета на 3 януари 1699 г.

Картини на Матия ПретиРедактиране

ИталияРедактиране

Световни музеиРедактиране

ФрескиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Francesco Michitelli, Mattia Preti, detto il cavalier calabrese, in „L'Omnibus Pittoresco“, n.14 del 21 giugno 1838, pp. 105 – 108;
  • Giulia Calia, Il cavalier Calabrese pittore avventuroso, in Calabria Letteraria, anno VIII n. 5-6-7 (maggio-giugno-luglio 1960), p. 66.
  • Dizionario della pittura e dei pittori. Einaudi, 1994.
  • Mattia Preti – Cavalier Calabrese, catalogo della mostra tenuta a Catanzaro nel luglio-ottobre 1999, Electa Napoli editore.
  • Matteo Sbalchiero, scheda di:, "predica di San Giovanni Battista con l'autoritratto di Mattia Preti" in „Lungo il tragitto crociato della vita“ catalogo mostra, Marsilio, 2000.
  • Paolo Damiano Franzese, Il pittore architettonico. Sulla poetica 'campanelliana' di Mattia Preti, in „Archivio Storico per la Calabria e la Lucania“, LXXVI (2010), pp. 101 – 120;
  • Sante Guido, Giuseppe Mantella, STORIE DI RESTAURI NELLA CHIESA CONVENTUALE DI SAN GIOVANNI A LA VALLETTA. La cappella di santa Caterina della Lingua d'Italia e le committenze del gran maestro Gregorio Carafa, Malta, MidseaBooks, 2008, pp. 494. ISBN 9789993272021
  • Sante Guido, Giuseppe Mantella, Mattia Preti e la volta della Chiesa Conventuale di San Giovanni Battista a La Valletta: documenti e testimonianze 1661 – 2011 per il 350º anniversario dell'inizio lavori in I BENI CULTURALI, v. XIX – 3, n. 3 maggio-giugno 2011 (2011), p. 7 – 28.
  • Sante Guido, Giuseppe Mantella, Mattia Preti 1613 – 2013. The masterpieces in the churches of Malta, Malta, Miranda Books, 2012, pp. 224. ISBN 978-99909-85-47-4
  • Gioacchino Barbera, Giovanna Cassata, Evelina De Castro (a cura di), Mattia Preti nel quarto centenario della nascita (1613 – 1699): la pittura di Mattia Preti nei musei siciliani, 2014 disponibile in pdf
  • Bernardo De Dominici, „Cavaliere Fra Mattia Preti“, Malta, Zefirino Micallef, 1864.
  • Domenico Romanelli, „Viaggio da Napoli a Monte-Casino ed alla celebre cascata d'acqua nell'isola di Sora“, Napoli, Angelo Trani, 1819.
  • Achille Ferres, „Descrizione storica delle chiese di Malta e Gozo“, Malta, 1866.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mattia Preti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.