Мàхала (произношение на местния говор Мàала, на гръцки: Τροπαιούχος, Тропеухос, до 1929 година Μαχαλάς, Махалас[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Махала
Τροπαιούχος
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Махала
Църквата „Свети Георги“ в Махала
Гърция
40.7405° с. ш. 21.4413° и. д.
Махала
Западна Македония
40.7405° с. ш. 21.4413° и. д.
Махала
Леринско
40.7405° с. ш. 21.4413° и. д.
Махала
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областНередска планина
Надм. височина722 m
Население291 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 7 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) и на 3 километра югозападно от Кучковени (Перасма).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Махала (Machala) като „голямо българско село“.[2]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Махала като българско село.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Махала е посочено два пъти – веднъж като село Мала (Mala) в Леринска каза с 30 домакинства и 85 жители българи и втори път под името Махала (Mahala) като село в Костурска каза с 80 домакинства и 60 жители мюсюлмани и 240 българи.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Маала живеят 600 турци и 110 арнаути мюсюлмани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Махала е албанско-турско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[6]

В Гърция редактиране

През 1912 година през Балканската война Махала е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Тогава селото е изгорено от гърците.[7] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маала има 100 къщи турци.[8] В 1924 година турските му жители се изселват и на тяхно място са заселени 155 гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, но и местни жители от околните села.

В 1929 година селото е преименувано на Тропеухос.[9]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Йовков, Димитър Донев, Сотир Пандов, Лазо Мичов, Костадин Пеов, Ристо Марков, Петре Германчев, Васил Римпанов, Никола Трендов, Илия Стойчев.[10]

Селото празнува на Свети Георги, празникът на едноименната църква, построена в 1910 година. Други църкви са параклисите „Свети Георги“ и „Света Петка“.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Махала на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Айдън Чаир[12] Άϊντίν Τσαΐρ Воскотопия Βοσκοτόπια[13] местност на С от Махала по река Малечка[12]
Малечка[12][14] Μάλτσκα Рема ту Тропеуху Ρέμα του Τροπαιούχου[13] реката на Махала, десен приток на Сакулева[12]
Пирхос[12] Πύρχος Пиргос Πύργος[13] връх във Вич на ЮЗ от Махали и на СИ над Крапешино[12]
Църновал[12][15] Τσερνούβαλι Маври Корифи Μαύρη Κορυφή[13] връх във Вич на З над Махала (978,6 m)[12]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 300 жители
  • 1920 – 450 жители
  • 1928 – 430 жители
  • 1940 – 665 жители
  • 1951 – 664 жители
  • 1961 – 552 жители
  • 2001 – 371 жители
  • 2011 – 323 жители

Личности редактиране

Родени в Махала
Български общински съвет в Махала в 1941 година
  •   Наум Йовков
  •   Димитър Донев
  •   Сотир Пандов
  •   Лазо Мичов
  •   Костадин Пеов
  •   Ристо Марков
  •   Петре Германчев
  •   Васил Римпапов
  •   Никола Трендов
  •   Илия Стойчев[10]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. F.Pouqueville. "Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly", London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, р. 85. // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2009-01-28.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83, 110-111.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 954-8187-27-2. с. 490.
  11. Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
  12. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  14. Topografska Karta JNA 1:100.000.
  15. Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.