Вич често членувано Вичо или Нередската планина или Неречката планина (на гръцки: Βέρνο, Верно, катаревуса: Βέρνον, Вернон, Βίτσι, Вици) е планина в Западна Македония, Гърция.[1]

Вич
Βέρνο
Вич от Българска Блаца
Balkans 4087 cut lerinsko.png
40.6492° с. ш. 21.3856° и. д.
Местоположение на картата на Леринско
Общи данни
МестоположениеFlag of Greece.svg Гърция
Най-висок връхВич
Надм. височина2128 m
Вич в Общомедия
Вид от пътя Сетома - Жервени
Изглед към село Вишени и Вич зад него

Географска характеристикаРедактиране

Положение, граници, големинаРедактиране

Представлява голям планински масив, разположен в западната и югозападната част на Леринско и в североизточната част на Костурско. На север е отделена от планината Баба (Варнудас) от Писодерския проход (Бигла, 1550 m) и река Сакулева (Сакулевас). На юг достига до Костурското езеро (620 m) и планината Мурик (Мурики), от която е отделена от Клисурския проход (1150 m). На изток продължава като хълмистите разклонения Радош (Мала река). На запад Рулската река я отделя от Корбец (Трикларио), а на югозапад от Дъмбенската планина (Мали Мади).[1] На югозапад е областта Кореща, а на юг е областта Пополе. През планината минават два пътя, свързващи Костурско и Леринско - между селата Статица (Мелас) и Търсие (Тривуно) и между Българска Блаца (Оксия) и Бел камен (Дросопиги).

Нейни разклонения са планините Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената, Кукул, Голината, Лунджер и други. Планината е на границата между демите Костур (на югозапад, Лерин на североизток и Суровичево на югоизток. Протежението е север-юг, като в края масивът завива на югоизток. Дължината на планината е приблизително 25 до 30 km от северозапад към югоизток, а дължината ѝ е около 20 до 25 km от югозапад към североизток.

ВърховеРедактиране

Най-високият връх е Вич, който е на 2128 m надморска височина. Изкачването му може да стане от Прекопана (Перикопи, 1420 m) за 3 часа.[2]

Други върхове:

Геоложки строежРедактиране

Скалите на планината са гнайси, гранити, амфиболити и шисти.

Растителен и животински святРедактиране

Планината изобилства на високотревни пасища, а в подножието преобладават широколистни гори докато към върховете са застъпени вечнозелени гори.[6] Вич, която е обрасла с букове, е част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1340006).[1]

ИсторияРедактиране

Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ нарича Вич комитския Божигроб и още пише за него:

А Вичъ...

Той се отсича цѣлъ въ прозрачна мъгла. Купъ по-низки висоти, струпани около него, му служатъ за подножие. Царственъ и могѫщъ, той приковава погледа и примамва душата като мечта.[7]

Етимология на именатаРедактиране

Според „Българския етимологичен речник“ името Вич е от начално * Бич(и), което на гръцки е трансформирано като Βίτσι – прилагателно от бик с гръцка промяна на б > β. Сравнимо е името на връх Бич край Копривщица.[8] Формите Нередска планина и Неречка планина са по името на село Неред (Полипотамо).

Името Вернон е възроденото антично име, употребява се от Диодор и други древногръцки автори.[1]

ТуризъмРедактиране

На Писодерския проход има хижа на Леринското скиорско-алпинистко дружество с 30 места. Над Лаген на 1650 m e хижата „Аристотелис Мотесинцас“ на Леринското планинско дружество, която има 22 места. На прохода Бигла ((1550 m - 1900 m) е Леринският ски център с 10 писти и 3 лифта. Ски център има и при Българска Блаца (Оксия) (1610 m - 1875 m) с 5 писти и 1 лифт.[2]

Европейската пътека на дълги разстояния Е6 идва от Костур (Кастория, 650 m), преминава през западната част на Вич през селищата Дреновени (Кранионас), Габреш (Гаврос), Брезница (Ватохори), продължава към Корбец - Преспа - Баба и завършва на Писодерския проход (1550 m). От там, минавайки през северната страна на Вич и конкретно от ски центъра на Бигла (1550 m) и Лунджер, Черешата (Карацуреу) и Голем рид (Псиловоуни) продължава към Лерин (Флорина) и се свързва с Европейската пътека за дълги разстояния Е4.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 378. (на гръцки)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 381. (на гръцки)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл гм Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 380. (на гръцки)
  4. Мавровски, Спиро. Кажувања на еден желеец. Книга за Ристо Мавровски. Toronto, Canada, July 28, 2015. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  6. Βέρνο, архив на оригинала от 14 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071214213636/http://www.arcturos.gr/gr/wildlife/B4.asp, посетен на 2008-11-30 
  7. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 149.
  8. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на на5уките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 156.