Международна организация на труда

Международната организация на труда или съкратено МОТ (на английски: International Labour Organization, ILO; на френски: Organisation internationale du travail, OIT) е специализирана агенция на Организацията на обединените нации.

Международната организация на труда
Местоположение46.2294, 6.13428
Информация
Акроними	МОТ
Тип	специализирана агенция
Мото	Si vis pacem, cole justitiam. („Ако търсиш мир, култивирай справедливост“)
Основана	11 април 1919 г.
Положение	активен
Цел/фокус	социална справедливост и защитата на правата на трудещите
Част от	ООН
Седалище	Женева, Швейцария
Езици	английски, френски
Отличия	Нобелова награда за мир (1969)
Сайт	www.ilo.org
Международна организация на труда в Общомедия

Занимава се с трудови теми и въпроси, в частност международните стандарти на труда и достоен труд за всички .

История, цели и задачи

Организацията е със седалище в Женева, основана е на 11 април 1919 по предложение на френските индустриалци Роберт Оуен и Франсоа Легран от 19 век. Тя е единствената организация преживяла Обществото на народите. Социалната справедливост и защитата на правата на трудещите се е основната мисия на МОТ. Почти всички (185 от 193) членове на ООН са част от МОТ (последно на 14 юли 2011 г. е приет Южен Судан), България е член на организацията от 1920.

Основната идея, залегнала в Устава на МОТ, е „Всеобщия и траен мир може да съществува само на базата на социална справедливост“. По решение на нобеловия комитет, за обезпечаване на световния мир на основата на социална справедливост на МОТ е присъдена Нобелова награда за мир за 1969.

За необходимостта от създаване на МОТ се считат следните причини:

1. политическа – вълна от революции в Русия и други европейски страни: за разрешаване на възникналите в обществото остри противоречия от взривното, насилствено и революционно движение в тези страни, се появява потребността от създаването на МОТ: световна организация, която да има достатъчен международен авторитет и да съдейства за разрешаване на противоречията между различните социални слоеве; да способства за социален прогрес и развитие по еволюционен път, в противовес на надигащите се революции и вълни от насилие по това време;
2. социална – тежки и неприемливи са условията на труд за работещите в това време. Работещите са подлагани на жестока експлоатация и реално липсва социална защита, социалното развитие значително изостава от икономическото и това се отразява негативно върху развитието на цялото обществото;
3. икономическа – опитите на отделни страни за подобрение на условията за работещите довеждат до икономически загуби, повишаване себестойността на продукцията, което в крайна сметка намалява конкуренцията, възниква остра потребност от намиране на приемливо решение на социалните проблеми в повечето страни.

Първият генерален директор и съинициатор са създаване на МОТ е френският политик Албер Тома. През 2012 г. за генерален директор е избран Гай Райдър.

През 1934 г. САЩ и СССР стават членове на МОТ. През 1940 г. във връзка с Втората световна война централата на МОТ временно се мести в Монреал, Канада. Благодарение на това е запазена постоянната дейност на организацията. През 1940 г. СССР прекъсва своето членство в МОТ, а през 1954 г. го подновява. Междувременно членове стават още Беларус и Украйна.

През 1944 г. Международната конференция по труда определя задачите на МОТ в периода след войната. На тази конференция е приета Филаделфийската декларация, която определя задачите. Декларацията става съставна част от Устава на МОТ. Правителството на СССР не приема поканата за участие в конференцията на МОТ. През 1945 г. седалището на МОТ се връща в Женева.

Целите и задачите на МОТ са залегнали в нейния Устав. Действията на МОТ се основават на тристранното представителство – на работници, работодатели и правителство, тъй наречения „трипартизъм“ (тристранност).

МОТ е сред най-старите и най-представителни международни организации. Създадена при Лигата на нациите, тя функционира и до днес, а от 1946 г. става първото специализирано учреждение на ООН. При нейното създаване са участвали 42 страни, а през 2000-те години са 174.

Органи

• Международната конференция на труда (International Labour Conference) се провежда всяка година през месец юни в Женева. Тя приема международните трудови норми (конвенции и препоръки) и бюджета на организацията и Административния съвет. Страните-членки делегират в най-високия орган на МОТ 4-ма представители – двама представители на правителството, един на представителните организации на работодателите и един на представителните организации на работниците.
• Управителното тяло или Административен съвет (Governing Body) е изпълнителният орган на МОТ. Той се състои от 56 представители (и също толкова заместници), в които също е запазен принципът 2:1:1. 10 от 28-те държави имат постоянни представители поради „голямата си индустриална значимост“ (Бразилия, Великобритания, Китай, Германия, Индия, Италия, Русия, САЩ, Франция, Япония), а останалите 18 се избират от Конференцията на всеки 3 години на географски принцип. Представителите на организациите на работодателите и на организации на работниците се избират персонално. Провеждат се 2 срещи през годината, на които се приемат решения, свързани с политиката на МОТ, изготвя се програмата и бюджетът и се избира генерален директор (с 5-годишен мандат).
• Международното бюро по труда (International Labour Office) изпълнява функцията на секретариат на МОТ и води между другото постоянна статистика на пазара на труда и на трудово-правната ситуация в страните-членки.

В общо 40 офиса на МОТ по целия свят (включително Женева) работят около 1900 души от 110 националности, както и около 600 експерти за отделните региони по програмите на организацията. МОТ разполага с изследователски и учебен център и издателска служба.

Начин на работа

МОТ приема правно обвързващи конвенции, както и препоръки за страните-членки, засягащи разни области на трудовото право. Те установяват минималните стандарти на основните трудови права, както и други стандарти, регулиращи условията на заетост, труд и социално осигуряване.

Конвенциите подлежат на ратификация от страните-членки и са международни договори, задължителни за изпълнение в случай на ратификация. Препоръките не са юридически акт. Даже в случаи, когато държавата не ратифицира някоя от конвенциите, тя е длъжна по силата на членството си в МОТ и присъединяването си към неговия устав да спазва 4-те основополагащи принципа в сферата на труда, залегнали в декларациите на МОТ от 1998 г.:

• свобода на сдружаване и право на организиране и колективно договаряне;
• забрана на дискриминацията в трудовите отношения;
• премахване на принудителния труд;
• забрана на детския труд.

МОТ внимателно съблюдава спазването на указаните конвенции, ратифицирани с преобладаващо мнозинство в повечето държави по света.

Основни дейности

Основните цели на МОТ са развиване на социално-икономическия прогрес, повишаване на стандарта на живот и подобряване условията на труд, защита на социалните и икономически права на човека.

Тези цели определят и основните задачи, които могат да се формулират като:

• развиване на политики и програми насочени към развитие и решаване на социално-трудовите проблеми;
• разработване и приемане на международни трудови стандарти под формата на конвенции и препоръки за изпълнение в практиката;
• подпомагане на страните членки за вземане на експертни решения и преодоляване на проблеми, свързани със заетостта, намаляване на безработицата и балансиране на миграционния поток;
• защита на правата на човека (правото на труд, социална защита, колективно договаряне, защита от принудителен труд и дискриминация);
• борба с бедността, подобряване стандарта на живот на работещите, подобряване на социалното им обезпечение;
• подпомагане на обучението и преквалификация на работещите и безработните;
• разработване и осъществяване на програми за подобряване на условията на труд и повишаване на производството, техники за безопасност и хигиена и охрана на труда;
• подпомагане на съвместна дейност между организациите на работниците и работодателите с правителствата за регулиране на социално-трудовите отношения и ефективно решаване на възникналите противоречи;
• разработване и прилагане на мерки за защита на най-уязвимите социални групи и ниско платени слоеве от работници (жени, младежи, възрастни хора, работещи имигранти).

В своята работа МОТ използва различни методи и форми. От тях се отделят 4 основни: 1) развитие на социалното партьорство между правителството, работниците и работодателите (трипартизъм); 2) разработване и приемане на международни трудови стандарти, конвенции и препоръки за тяхното използване; 3) подпомагане на страните в решаването на социално-трудовите проблеми (в МОТ това се нарича техническо сътрудничество); 4) научни изследвания, анализи, както и публикации по социално-трудовите проблеми.

Трипартизмът е основният метод на работа на МОТ, с което МОТ се отличава от другите международни организации. Решенията на всички социално-трудови проблеми могат да бъдат смятани за приети само със съвместното участие и действие на правителството, работниците и работодателите.

Дейност на МОТ в България

Членството на България в МОТ е от 6 декември 1920 г. Министърът на труда и социалната политика представлява правителството в Международната организация на труда и нейните ръководни органи. През юни 2002 г. България е избрана за титулярен член на Административния съвет за следващите 3 години.

България е сред държавите в първата десетка, които са ратифицирали най-много конвенции от МОТ. Броят на ратифицираните от България ратификации на международни трудови конвенции е 84, от общо 184 конвенции, приети до 2002 г.

България е сред страните в челния списък, ратифицирали пакет от фундаментални конвенции на МОТ за правата на човека в сферата на труда, с което на практика доказва нейната воля за провеждане на активна политка в тази област:

• К29 относно принудителния труд;
• К87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикалното организиране;
• К98 за правото на организиране на колективно договаряне;
• К100 за равенството в заплащането;
• К111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите;
• К138 относно минималната възраст за приемане на работа;
• К182 за най-лошите форми на детски труд;

През 2002 г. по време на Международната конференция на труда е подписана програма за сътрудничество между България и МОТ за 2002 – 2003 г., в която е планирано сътрудничество в следните основни области:

1. фундаментални принципи и права при работа
2. заетост
3. социална защита
4. социален диалог

България участва и в най-мащабната програма за техническо сътрудничество в рамките на МОТ – Международната програма за елиминиране на детския труд (IPEC). По линия на тази програма са осъществени 2 консултационни мисии. Екип социолози извършва качествено изследване върху размера, териториалното разпределение и характеристиките на детския труд и подготвя Национален доклад за детския труд. В рамките на специално организиран с финансовата подкрепа на ИПЕК семинар е представен доклад, който е обсъден с всички заинтересовани държави, специални партньори на неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата. Констатацията, че проблемът с децата в България не стои с такава острота, както в някои други държави, не трябва да успокоява. През август 2002 г. е приет Национален план за действие за премахване на най-тежките форми на детски труд.

В средата на 2001 г. стартира 3-годишен проект „Насърчаване за Декларацията на принципите и фундаменталните права при работа“ за България и Румъния. Проектът има за цел да укрепи съответните организации на работниците и работодателите при огледа и осъвременяването на действащото законодателство в областта на свободата на сдружаване и колективното договаряне.

Предвижда се нов съвместен проект на ПРООН/МОТ за Централна и Източна Европа, който да се проведе в Братислава, имащ за цел да се получи по-ясна представа за положението в областта на заетостта. България е подпомогната от МОТ в изграждането на капацитет на МТСП с оглед предприемане на мерки за решаване на проблемите, свързани с младежката безработица. В тази връзка МТСП стартира проект „Повишаване на пригодността за заетост и насърчаване на предприемачеството на младежите“, съставен от 2 модула: „Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация“ и „Насърчаване на предприемачеството на младежи“.

Продължен е и дългосрочният проект на МОТ „Обучение за интегрирана инспекция по труда“, финансиран от правителството на ФРГ.

Новата правителствена политика е насочена не толкова към ратифициране на нови конвенции, а в по-голяма степен към строго прилагане на влезлите в сила в България, както чрез усъвършенстване на националното законодателство, така и на практика.

Източници

• Участие на България в МОТ (doc) Архив на оригинала от 2011-12-29 в Wayback Machine., Министерство на труда и социалната политика

Външни препратки

• ((en)) Международната организация на труда
• ((en)) База данни международни трудови стандарти МОТ Архив на оригинала от 2009-03-30 в Wayback Machine.
• ((en)) Нобелова награда за мир 1969 на Международната организация на труда

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата International Labour Organization и страницата „Международная организация труда“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.