Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Солунско вижте Месимери (дем Солунски залив).

Месимер (на гръцки: Μεσημέρι, Месимери, катаревуса Μεσημέριον, Месимерион) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 930 жители (2001).

Месимер
Μεσημέρι
— село —
Кметството в Месимер
Кметството в Месимер
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Надм. височина 272 m
Население 930 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 2 километра западно от демовия център Воден (Едеса), по течението на река Вода.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Месимери (Messiméri), Воденска епархия, живеят 660 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Месимеръ живеят 880 жители българи.[3]

 
Улица в Месимер.

В дописка от Месимер до вестник Новини от 1892 година местни жители пишат:

На ю. - з. от Воден на едно разстояние от половин час е разположено селото на Месимер, което се състои от 140-150 чисто български къщи, с една църква, трима свещеници и едно училище. Едвам тая година български учител дойде. Не можем да ви изкажем радостта си, г. редакторе, която усещаме от бързото напредване на децата ни по матерната книга - Българската.[4]

Христо Силянов пише за Месимер:

...Месимеръ, едно отъ най-богатитѣ и просвѣтени воденски села...[5]

Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученика и гръцко с 4 учители и 100 ученика.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Месимер остава в Гърция. През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[7]

ЛичностиРедактиране

 
Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[8] а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово.
 
Поп Христо Григоров (Христос Григориу) от Месимер
Родени в Месимер
  •   Атанас Филчев, български революционер от ВМОРО
  •   Вани Андев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[9]
  •   Вани Къчов – Манафа, български революционер от ВМОРО
  •   Васил Караджов (1902 – ?), български комунистически деец
  •   Георги Касапчето, български революционер, деец на ВМОРО, загнал преди 1918 г.[10]
  •   Георги Манолов (Γεώργιος Μανωλάκης), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител на гръцкия комитет, подпомага четите на Гарефис, Караманолис и Йотов[11]
  •   Георги Поптрифонов (Γεώργιος Παπατρύφων), гръцки андартски деец от трети клас, селски свещеник и ръководител на гръцкия комитет в селото[11]
  •   Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιάννης), гръцки андартски деец от трети клас[11]
  •   Иванчо Христов – Хаджията, български революционер от ВМОРО
  •   Йоан Нисиотис (Ιωάννης Νησιώτης ή Μυλωνάς), гръцки андартски деец от втори клас, кординатор на действията по оста Воден – Мъглен, подпомага дейността на доктор Китанос и Христос Карапанос, баща му Христос Нисиотис е убит от ВМОРО през 1905 година[11]
  •   Йоан Попстоянов (Ιωάννης Παπαϊωάννου, Παπαστογιάννης), гръцки андартски деец от трети клас, с други дейци на гръцкия комитет обикаля близките села, но всички те са убити от ВМОРО през февруари 1905 година[11]
  •   Костадин Попстоянов (Κωνσταντίνος Παπαστογιάννης), гръцки андартски деец, четник[11]
  •   Коле Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[12]
  •   Лазо Ханджията, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[10]
  •   Методи Единаков (1908 - ?), войвода на местната чета на Охрана[13]
  •   Панайот Божинов (1918 – 1946), гръцки партизанин от НОФ
  •   Сотир Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[9]
  •   Ташо Караджов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[9]
  •   Христос Пердикас (Χρήστος Περδίκας), гръцки андартски деец от трети клас (1905-1907)[11]
Починали в Месимер

БележкиРедактиране

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  4. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  5. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 124.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  8. Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
  9. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  10. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  11. а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  13. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, с. 186-202.
  14. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ