Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Солунско вижте Месимери (дем Солунски залив).

Месимер (на гръцки: Μεσημέρι, Месимери, катаревуса Μεσημέριον, Месимерион) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 930 жители (2001).

Месимер
Μεσημέρι
— село —
Кметството в Месимер
Кметството в Месимер
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Надм. височина 272 m
Население (2001) 930 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 2 километра западно от демовия център Воден (Едеса), по течението на река Вода.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Месимери (Messiméri), Воденска епархия, живеят 660 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 880 жители българи.[3]

 
Улица в Месимер.

В дописка от Месимер до вестник Новини от 1892 година местни жители пишат:

На ю. - з. от Воден на едно разстояние от половин час е разположено селото на Месимер, което се състои от 140-150 чисто български къщи, с една църква, трима свещеници и едно училище. Едвам тая година български учител дойде. Не можем да ви изкажем радостта си, г. редакторе, която усещаме от бързото напредване на децата ни по матерната книга - Българската.[4]

Христо Силянов пише за Месимер:

...Месимеръ, едно отъ най-богатитѣ и просвѣтени воденски села...[5]

Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученика и гръцко с 4 учители и 100 ученика.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Месимер остава в Гърция. През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[7]

ЛичностиРедактиране

 
Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[8], а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово.
 
Поп Христо Григоров (Христос Григориу) от Месимер
Родени в Месимер
  •   Атанас Филчев, български революционер от ВМОРО
  •   Вани Къчов – Манафа, български революционер от ВМОРО
  •   Васил Караджов (1902 – ?), български комунистически деец
  •   Георги Касапчето, български революционер, деец на ВМОРО, загнал преди 1918 г.[9]
  •   Георги Манолов (Γεώργιος Μανωλάκης), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител на гръцкия комитет, подпомага четите на Гарефис, Караманолис и Йотов[10]
  •   Георги Поптрифонов (Γεώργιος Παπατρύφων), гръцки андартски деец от трети клас, селски свещеник и ръководител на гръцкия комитет в селото[10]
  •   Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιάννης), гръцки андартски деец от трети клас[10]
  •   Иванчо Христов – Хаджията, български революционер от ВМОРО
  •   Йоан Нисиотис (Ιωάννης Νησιώτης ή Μυλωνάς), гръцки андартски деец от втори клас, кординатор на действията по оста Воден – Мъглен, подпомага дейността на доктор Китанос и Христос Карапанос, баща му Христос Нисиотис е убит от ВМОРО през 1905 година[10]
  •   Йоан Попстоянов (Ιωάννης Παπαϊωάννου, Παπαστογιάννης), гръцки андартски деец от трети клас, с други дейци на гръцкия комитет обикаля близките села, но всички те са убити от ВМОРО през февруари 1905 година[10]
  •   Костадин Попстоянов (Κωνσταντίνος Παπαστογιάννης), гръцки андартски деец, четник[10]
  •   Лазо Ханджията, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[11]
  •   Методи Единаков (1908 - ?), войвода на местната чета на Охрана[12]
  •   Панайот Божинов (1918 – 1946), гръцки партизанин от НОФ
  •   Христос Пердикас (Χρήστος Περδίκας), гръцки андартски деец от трети клас (1905-1907)[10]
Починали в Месимер

БележкиРедактиране

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
  4. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.36.
  5. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 124.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  8. Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
  10. а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
  12. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, с. 186-202.
  13. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ